Звучи ли ви малко като „лакомство или пакост” от един неотдавнашен спорен празник?

А звучи ли ви безумно точно аз да започна да дръпвам „проповеди” против тютюнопушенето?... Би било наистина.

Но пък мога да ви разкажа за един приятел, както се казва – свободен художник и хладнокръвен философ. Никога не го питам, закачам или „евангелизирам”, но той, като удари някоя водка (т.е. – винаги), все започва с темата: „Да ми се махате, вика, с тия попски глупости, това те ограничава, видиш ли”... Опиум за народа и т.н. „Аз, казва, съм против всичко, което ограничава свободата на човека – пълна свобода!”

Обаче заран се събужда с биричка, после продължава на водка до вечерта. Усмихвам му се, казвам му наздраве и питам: „А това (в чашите ни) свобода ли е? Хайде да изкараме седмица или 10 дни без него?”

Свободата е да не се даваш на поробителите. Има очевидни такива – зависимостта от цигари, скъпи хотели (като един политик), евтини алкохоли – като почти всички, които познавам... Може да имат и от скъпи де, ама откъде да знам – никога не са пробвали.

Има и не толкова очевидни тирани, но не по-малко страшни. Поробител № 1 например - умът ни. От който тръгват безумните пожелания. Не казвам че, трябва да сме олигофрени и да ходим като кокошки по двора, а че собственият ти ум е една от най-големите фабрики за сбруи. Хамути, окови, юзди, както ви харесва... Що народ е изгорял, подпален от автофантазии и въображения! Колко са паднали в жертва на „аз трябва”, „аз непременно” или „аз ще” – най-парадоксалното. Хайде и да не са чак изгорели – колко от нас са нещастни и лунатични заради това, че не ни се сбъдват собствените „картинки”, които първо сами си прожектираме в главите?

А колко пък са още по-нещастни затова, че им се сбъдват?

Тая работа с нашите зависимости е малко като оная работа с ДПС. Въобще не си очаквал отначало, че чак такива права и свободи ще придобие върху ръководенето и определянето на живота ти... Обаче ето - ден след ден, като не се съпротивяваш и без да му ги даваш изрично, то идва и си ги взима с времето. Правата да е кукловод.

Същото като и с моите цигари. Дребните неща, които често започват като невинен купон и изглеждат голяма веселба, порастват и стават яки зверове. (Е, при ДПС и купон нямаше.) Крепнат и никнат в тебе. И си свободен, колкото районен съдия на село да отсъди във вреда на софийска мутра.

Сега има два пътя – единият е да започна „благочестиво” да се цупя с отвращение и когато видя човек с фас, да го поглеждам все едно съм настъпил нещо кучешко в парка и си разглеждам обувката. Да се моля лицемерно за него. Другият е да си помисля: гледай него и мисли за себе си. Защото всеки е пълен с... това, което е пълен. И точка. И Бог ни търпи всички така. И чака.

А това си е моят избор и нищо повече. И предпочитам да се моля за истинско освобождение от „робовладелците” ни (тук вече нямам предвид ДПС), а не против нещо или някого.

Като казахме за кокошки. Кокошката само се води птица. Често единственият й полет е към казана с чорба. И е родена не за да лети, не за да чурулика, или да украсява живота, а да дава мляко, вълна, или каквото там дават кокошките... 

Просто не искам повече да съм кокошка – ето затова спрях цигарите.