Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Поредното, шесто издание на "Черна книга на правителството разхищение 2020 г."  - проект на Фондация "Фридрих Науман", бе представено на 14 януари. Сборникът и този път представя случаи на неефективно и недобросъвестно харчене на парите на българския данъкоплатец. През 2020 г. подбраните истории са 15, но има и нововъведение - включени са още 5 журналистически проучвания, които са продължения на истории, описани в предишните издания на "Черната книга".

Предговорът към "Черна книга на правителственото разхищение 2020" е от икономиста и преподавател в Софийския университет Георги Ганев. Негов е и послеписът. Цялото съдържание на книгата за 2020 г. можете да разгледате тук.  

Днес публикуване една от историите с продължение и за много пари - тази за АЕЦ "Белене".

Проектът за втора атомна електроцентрала в България навлезе в своята 41-ва година – и 21-во правителство, все така на ниво… проект. Освен че за този период биха могли да се построят четири АЕЦ, загубени са публични средства в размер на над 4 милиарда лева. Въпреки първоначалните уверения на настоящото трето правителство на Бойко Борисов, че АЕЦ „Белене“ ще бъде реализирана, хоризонтът пред мащабния проект за €10 млрд. е тъмен. Увереността е силно разколебана, въпреки че краят не е изречен гласно. Анализатори вече отбелязаха липсата на АЕЦ „Белене“ в Интегрирания национален план на България „Eнергия и климат“ до 2030 г., с хоризонт до 2050 г.

Друг аргумент е възобновяването на проекта за седми енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“. До края на януари 2021 г. Българският енергиен холдинг (БЕХ) трябва да е проучил компании от САЩ, развиващи ядрени технологии. Проучването има за цел да установи колко би струвал такъв блок. По-рано през октомври т.г. България и Съединените щати подписаха меморандум за ядрената енергия за граждански цели. Целта на договореностите е да допринесат както за нейната диверсификация, така и за тази на ядреното гориво. Единствената действаща АЕЦ в България – „Козлодуй“, работи с руско ядрено гориво, през 2024 г. ще има нов търг за суровината.

В контекста на тези новини поредният рестарт на АЕЦ „Белене“, започнал през 2018 г., изглежда обречен. Тогава парламентът възложи на правителството да търси стратегически партньор, при условие че проектът ще се реализира изцяло на пазарен принцип – без никакви държавни гаранции. Днес е на стендбай заради пандемията от COVID-19, която промени радикално света и политиките.

Ситуацията във вътрешен и глобален план изисква от българските управляващи да проявят реализъм и да прекратят проекта за АЕЦ „Белене“ още докато е на сегашното си ниво – връчени информационни меморандуми на пет големи компании.

Краткият им списък стана известен още през декември 2019 г. – Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), „Росатом“, Korea Hydro and Nuclear Power, както и Framatome и General Electric (GE) за договори за оборудване. В меморандум за разбирателство, обявен през юни т.г., „Росатом“, GE и Framatome се споразумяха, ако „Росатом“ стане стратегически инвеститор в проекта, GE да достави турбогенераторна инсталация на базата на своята технология Arabelle и оборудването на турбинната зала, а Framatome да осигури автоматизирани системи за контрол на процесите за централата. Компаниите не за първи път си сътрудничат по международни проекти – „Росатом“ си партнира с Framatome за АЕЦ „Пакш-2“ в Унгария и АЕЦ „Ханхикиви-1“ във Финландия. Сътрудничеството с GE е по проекта за АЕЦ „Аккую“ в Турция и за АЕЦ „Ел-Дабаа“ в Египет.

Но за да стане факт и новото партньорство, трябва да се извървят и следващите етапи от процедурата за АЕЦ „Бeлене“ – покани за подаване на обвързващи оферти към предпочетени кандидати за стратегически инвеститор, подаване на самите оферти, преговори и избор на инвеститор. Предварителните намерения на управляващите бяха те да са приключили тази есен и министърът на енергетиката Теменужка Петкова да рапортува пред парламента. Не се случи, макар че на два пъти публично Петкова изрази надежда „скоро да има яснота“. Дотогава двата руски реактора от по 1000 MW чакат, складирани в кашони на площадката на „Белене“.

Разбалансиран свят

Забавянето на икономическия растеж в глобален план и опасността от рецесия налага преразглеждането на много инвестиционни намерения. Българските управляващи на няколко пъти подчертаваха, че проектът за втора атомна електроцентрала ще се реализира на чисто пазарен принцип, без каквото и да било участие на държавата – като държавна гаранция и дългосрочни договори за изкупуване на ток, и няма да допуснат отклонение от тези условия. БСП, руската държавна компания „Росатом“, както и някои експерти неколкократно дадоха да се разбере, че толкова мащабна инвестиция няма как да се осъществи без някаква форма на държавна подкрепа. Към момента обаче няма промяна на условията. За разлика от Унгария, където „Росатом“ строи АЕЦ „Пакш-2“, след като Будапеща получи нисколихвен заем от Русия за 10 млрд. евро 151 – и разрешение от Европейската комисия, разбира се.

В ситуация, в която е трудно да се предвиди кога ще настъпи повратната точка в борбата с пандемията от COVID-19, как случващото се ще промени икономиката – и нейната енергоемкост, кога ще започне възстановяването, шансовете да се намерят инвеститори за АЕЦ в най-бедната страна-член на ЕС клонят към нула. Още повече че „Росатом“ изгражда АЕЦ в Турция, а Словения и Хърватия обявиха намерението си да строят втори блок в АЕЦ „Кръшко“, освен че работят по 20-годишен регламент за удължаване на живота на електроцентралата, която съвместно управляват. Тези проекти, които вече са в ход, изключват опциите за износ на ток от „Белене“.

Проектът за АЕЦ „Белене“ не се слави като икономически целесъобразен, а като подчинен на политическите и икономическите интереси на Москва. Реализацията му би увеличила зависимостта от Русия, която е основен доставчик на енергийни суровини за България – газ, петрол, ядрено гориво. Благодарение на тези зависимости Русия манипулира и българската политика, констатират наблюдатели от Центъра за изследване на демокрацията и извънпарламентарната опозиция в лицето на обединението „Демократична България“. Проекти от такъв мащаб – като ядрени централи, газо- и нефтотръбопроводи, попадат в полето на геополитиката. Следователно за България изискват съобразяване с евроатлантическите партньори.

Позицията на Съединените щати е известна, а през октомври бе отново повторена от Франсис Фанън, директор на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ. „АЕЦ „Белене“ създава енергийна зависимост и дали става дума за газопровод или за ядрена централа, говорим за сключване на брак за 50 години напред. Затова имаме геополитически притеснения…“, заяви той пред журналисти при посещението си в София.

В интервю пред сайта Toest.bg Тодор Тодоров, енергиен експерт от Екосдружение „За земята“ и член на Националния експертен съвет по изменение на климата към Министерството на околната среда и водите, заявява, че българското енергийно министерство укрива информация от Европейската комисия. ЕК е съобщила на българското енергийно министерство, че в случая с АЕЦ „Белене“ „става въпрос за нов проект – затова и процедурите за ОВОС и за лиценза, който трябва да се издаде от Агенцията за ядрено регулиране, трябва да започнат отново. Но тази информация е била укрита от министър Петкова. А от 2019 г. досега тя продължава да твърди, че ние имаме лицензи, че те са работещи, че докладът от 2007 г. по ОВОС е актуален“ и пр.

През юли т.г. Европейската комисия потвърди, че е необходима нова нотификация за завършването на АЕЦ „Белене“, която трябва да изпрати бъдещият инвеститор. Брюксел напомни, че това се изисква, когато има промени на оригиналния проект. Нотификацията трябва да бъде дадена не по-късно от 3 месеца преди сключването на първите договори или три месеца преди започването на работата. Едва след това от ЕК ще направят оценка на новия проект и дали спазва Договора за Евратом и неговото вторично законодателство. След тази оценка от Еврокомисията ще съобщят позицията си за проекта.

Дебалансирана България

Какви може да са надеждите, свързани със следващото правителство по отношение на проекта за втора АЕЦ? По всичко изглежда, че решението ще е негово, а не на третия кабинет на Борисов. На първо място, да действа по икономическа целесъобразност, а не под външен натиск и корупционни подбуди, за които проектът стана нарицателно.

Необходимо е да се направи ревизия на енергийната стратегия и енергийните нужди на България, съответстващи на реалността – Зелената сделка на ЕС и намаляващото население на страната. Въглищните централи, които предстои да бъдат затворени до 2030 г., създават 45% от българската електроенергия. Това означава, 153 че след десетина години в българската енергийна система трябва да могат да се включат нови мощности и АЕЦ не е реална алтернатива. (Дори и заради краткия срок, в който е невъзможно да се построи – ако приемем, че всички други проблеми са разрешени.) Удължените лицензи за работа на пети и шести блок на атомната централа изтичат също към 2030-а, въпреки че има шансове да работят и до 2050 г. Това обаче не изключва търсенето на цялостно решение, а сложното уравнение не се решава единствено чрез увеличение на мощностите за зелена енергия, както някои допускат. Паралелно с намирането на алтернативи за енергийната система, следващото правителство ще трябва да се справя и с разрешаването на друг енергиен проблем, който наследява – изграждане на геоложко хранилище за погребване на високорадиоактивните ядрени отпадъци.

Тези решения, които ще изискват сериозни разходи, предстои да се вземат в неблагоприятни за България условия – предвид големите разходи, заложени в бюджет 2021 и дефицит от 3.9%, както и прогнозите за спад на икономиката – според МВФ с 4% т.г. Освен това третото правителство на Борисов увеличи дълговото бреме с две нови емисии дълг за 5 милиарда лева. На този фон натоварване с проект, чиято възвръщаемост е под въпрос, е сериозен риск. Стига ни втората линия на „Турски поток“, чието изграждане обремени с нови милиарди дълг българската енергетика.

Време е бутонът „стоп“ за АЕЦ „Белене“ да бъде натиснат.

* Текстът е част от "Черна книга на правителственото разхищение 2020". Повече за новото издание и архива от 2015 г. насам - вижте тук

Коментари

СПОКО Милчева

Бойко ще възроди проекта за АЕЦ Белене,в следващия четвърти мандат,а вие от ДБ вече ще сте ЗА проекта,защото чувам САЩ вече са започнали да се интересуват от атомната енергетика в България.

АЕЦ Белене и правителството на Костав...

"Управлението на ОДС и кабинета „Иван Костов” (1997-2001) първоначално не проявява особена активност по темата, но през втората половина от мандата пристъпва към съживяване на проекта за изграждане на централата в Белене. В периода 1999-2000 г. е възложено на Геологическия институт на БАН да извърши проучвания за стабилността на площадката в Белене от сеизмологично гледище. Според тези проучвания в околовръст от 5 километра там няма земен разлом, което съгласно критериите на Международната агенция за атомна енергия означава, че проблем за изграждането на АЕЦ „Белене” няма. С решение от 26 януари 2000 г. на Висшия експертен технически съвет на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (тогава няма министерство на енергетиката) и НЕК ЕАД, площадката в Белене е определена за предпочитана за изграждането на нова ядрена мощност в България в сравнение с АЕЦ Козлодуй като площадка за изграждане на 7-ми блок. Висши правителствени и партийни функционери на ОДС лансират публично идеята за изграждане на втора атомна в Белене. Така например на 11 декември 2000 г. председателят на 36-то НС Йордан Соколов, вицепремиерът Петър Жотев и синият кмет на Плевен Найден Зеленогорски съобщават на медиите по време на посещение в Белене, че предстои до един месец да бъде внесен в Министерския съвет доклад за възобновяване на строителството на АЕЦ „Белене”. Мотивът е, че енергийният баланс на страната след спирането на 1-ви и 2-ри реактор на АЕЦ „Козлодуй” ще се наруши и са необходими нови мощности, като „Белене” е най-подходяща поради вложените вече повече от милиард долара. В широко отразените в медиите тогава техни изявления се твърди, че втора атомна ще се изгражда с модерни западни технологии. Всичко това не остава само медийна пушилка – през януари 2001 г. вицепремиерът Петър Жотев внася доклада в МС. Политическите реакции прозвучават от парламентарната опозиция – Румен Овчаров от БСП упреква управляващите в предизборно заиграване с темата и твърди, че в този момент всички усилия трябва да се насочат за запазване на четирите реактора на „Козлодуй”. Кирил Ерменков от Евролевицата пък подкрепя намерението като навременно и иска да се отрази в актуализирания вариант на енергийната стратегия." Из "Хроники за АЕЦ “Белене” – лек срещу политическа амнезия" - modernpolitics.org/2750/хроники-за-аец-белене-лек-срещу-полит/

Toва нали е сайт на БСП

Само на такива места може да се опитат да пробутат такъв булумач.

То тези тука не са седесари

То тези тука не са седесари от старото СДС,а комунисти като американските.Пишат се "демократи",разбирай ляво ориентирани хора,които знаят само да крадат,не и да строят. ЕДНО НЕЩО НЯМАТ ПОСТРОЕНО,САМО СА РУШИЛИ!
Чичо Форий

Белене

никога няма да произведе нито един киловат ток..... Но в строежа освен потъналите досега 5-5,5 млрд лв ще потънат още много пари!

Където СССР/Росия се е намъкнала в българските работи....

...там всичкото е забивка с калта и тотални икономически загуби.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.