Мачът Пулев-Кличко предизвика огромен интерес и множество коментари в социалните мрежи. Интерес обаче събудиха не толкова спортно-техническите параметри на срещата, а по-скоро реакциите и поведението на двамата боксьори след това. Ето и няколко различни коментара във фейсбук.

Премиерът Бойко Борисов: Пулев заслужава похвала и респект

Поздравявам Kubrat Pulev за това, че се изправи смело пред такава машина. Само затова, че беше там, че българското знаме се развя и цялата зала скандираше неговото име, той заслужава похвала и респект. България се нуждае от такива силни и достойни мъже, а сигурен съм, че неговите успехи тепърва предстоят. Чухме се и му пожелах бързо възстановяване, защото следващите победи и световни титли съвсем скоро ще бъдат факт.

Преподавателят Николай Слатински: Българският Давид нямаше никакъв шанс срещу украинския Голиат

Може би за пръв и последен път коментирам спорт, макар че имам известни съмнения дали точно това е спорт...

Разбира се, че ми се искаше Кубрат Пулев да победи. Но:
1. За мен (без да съм никакъв специалист, а направо съм си дилетант) бе очевидна разликата в класите - това са две различни нива... Кубрат няма класата (все още), рано му беше за този бой. 
В големия спорт като в голямата политика никой не ти прощава, че си по-слаб и си надскачаш сянката - така можеш самият ти да станеш сянка или да те проснат жестоко, както каза коментаторът - "брутално".

2. Агитацията и пропагандата, партиотизмът и патриотартството попречиха на професионалните експерти да ни кажат истината и ние имахме твърде високи очаквания, които не се базираха нито на класа, нито на стил, нито на рутина, нито на интелект.
Чудеса в политиката, науката, спорта и в живота стават, но за да се случат са нужни определени условия, каквито вчера не бяха налице.

3. За да постигнеш като българин нещо днес (впрочем, знам го с горчивия си опит, така е и в науката) ти трябва да си не "почти" равностоен - ти трябва да си с две нива по-добър и да си признат в света и Европа. 
Когато си почти анонимен (поне за половината Запад и за цяла Америка), можеш да си пръв в българското, но не и в глобалното село.

4. Българска слабост (друг е въпросът защо е така) е това да имаме лошо обмислена (или никаква) стратегия и погрешна (или тотално сбъркана) тактика. 
Честна дума, вчера първата ми реакция бе да напиша във ФБ, че Кубрат имаше абсолютно неадекватна, опасна за него тактика, но, първо, кой съм аз, за да си пъхам носа в такива сложни боксови материи; и второ - някой от коментаторите в студиото го каза малко по-късно.

За жалост, липсата на тактика или тотално сгрешената тактика изяде преди време главата (в "клозетния" мач) на друг един българин, с който наистина се гордея, не само защото съм бил шахматен състезател като дете, но защото наистина по това време бе номер едно в света и бе шахматист, който няма равни на себе си (почти на нивото на Каспаров) като разбиране на една от най-великите игри - Веселин Топалов.

Стратегията и тактиката не са само военни дисциплини, на които се потят слушателите в съответните училища и академии - те са същността на всяка сложна игра, борба, битка. Именно затова при хората и обществата не печелят задължително по-силните - а по-умните стратегически и по-разумните тактически.

Макар че за целта се иска поне относително равенство на силите или не съвсем голяма асиметрия в мощта.
Снощи тези условия не бяха налице. Българският Давид нямаше никакъв шанс срещу украинския Голиат. Не и снощи, не и по начина, по който той проведе боя.
Това е скромното ми, дилетантско мнение, за което се извинявам и обещавам повече така да не правя... 

Писателят Захари Карабашлиев: Кличко изнесе урок по бокс и човешко достойнство

Обичам бокс от дете, но за пръв път гледам боксов мач на Кубрат Пулев. Той, видяхме всички загуби на ринга. Но загуби много повече по-късно. След като гърба му срещна пода 4 пъти за няколко минути, той не само, че не поздрави с победата Кличко, а мърмореше нещо за "късмет"(!?!), за "мафия"(!?!), съдиите били незнамсикакви, ръкавиците му май и те били "техни" и т. н... 

За БГ публиката - какво да говорим - тя бе в синхрон с манталитета на кумира си. И ако нашият боксьор е бил в сериозна мозъчна трамва след ударите и можем да простим реакциите му, за публиката не знам какво да кажа. 

Никакво уважение към шампиона Кличко, който изнесе открит урок по бокс, професионализъм и човешко достойнство, похвали Кубрат и посвети победата на Украйна. 

Шампионите са шампиони не само с това, което правят на ринга, а с това което правят и когато са извън него.

Политологът Огнян Минчев: Достойният човек признава истината и поздравява победителя

Едно от малкото спортни събития, които реших да изгледам... Достойният човек признава истината и поздравява победителя. Не приказва празни приказки за това кой как му пречел - световна конспирация специално срещу него... Цялата тази история се влачи месеци наред с големи раздувки - как шампионът "бягал", страхувал се, и т. н. Винаги съм твърдял, че България има нужда от образци на поведение и от вдъхновение. Тук случаят не е такъв - извинете!