Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Докато пътува към родното място на баба си, Капка Касабова стига до един кръстопът на историята: две езера, разположени в пограничния планински район между Северна Македония, Албания и Гърция. Тук минава древният римски път Виа Игнатия, който свързва Рим с Константинопол. Някогашен търговски и духовен център на Южните Балкани, този езерен район и днес е едно от най многообразните кътчета на евразийския континент. Със своите усамотени църкви, променливи течения и огромни поселения от прелетни птици езерата сякаш обитават своя собствена епоха.



Като изследва по вода и земя историите на поети, рибари и пазачи, на управници и хора, отхвърлени от цивилизацията, наследници на война и изгнаничество, Касабова разголва човешките съдби, оформени от живота край езерата. Потегляйки с намерението да проучи родовото си наследство, тя стига до дълбинни наблюдения за начина, по който географията и политиката оставят своя отпечатък върху семейства и народи - и до универсални въпроси за човешкото страдание и способността ни да приемаме промяната.

Капка Касабова живее извън България от 17-годишна, а през последните години - в Шотландия. Авторка е на романа "Граница", получил редица отличия - книга на годината в Шотландия за 2018-а, наградите Saltire, The Edward Stanford Travel Writing Awards, The Nayef Al-Rodhan Prize for Global Cultural Understanding, Highland Book Prize. Касабова пише на английски, а „Граница“ е преведен на над 15 езика. В края на 2019 г. излезе и последният й роман - To the Lake, който е преведен вече и на български и се разпространява от изд. "Жанет 45".

Клуб Z публикува откъс от новия роман на Капка Касабова "Към езерото" (изд. "Жанет-45")

Докато гледах кротко пърхащото на бриза слънце върху знамето, се запитах какво наистина е Македония? Въпрос, който на практика означава: какво е нация, какво е география, как са свързани двете? Какво е история? Херодот посвещава живота си в търсене на отговор на този въпрос, но прозорливият му подход показва, че е разбирал как „човек е изцяло създание на случайността“. Той се зарича да продължи разказа си, „описвайки както големите, така и малките градове. Защото градовете, които някога са били големи, сега са повечето малки, а онези, които бяха могъщи по мое време, са били преди незначителни. Та аз ще разкажа еднакво и за едните, и за другите, понеже съм убеден, че човешкото благополучие никога не остава на едно място“.*

Могат да се преброят най-малко пет исторически Македонии. На картата те се движат във времето като живак около езерата и между егейския, адриатическия и понтийския бряг.

Древното Македонско царство (IХ до II в. пр.н.е.) започнало сравнително малко като територия – от Солунския залив до Преспанското езеро – и е завършило във формата на огромна, влиятелна трансконтинентална цивилизация. Първоначалните му очертания се припокриват с днешна Северозападна Гърция и с южната част на Република Македония. Александър Велики „отвежда“ Македонската империя чак до Индия, като променя евразийската култура. Баща му Филип изгражда градове из целия Балкански полуостров, често давайки им своето име – като Филипополис, днешен Пловдив. Битоля на изток от езерата била до античен град с театър, построен от Филип и наречен Херклея Линкестис, в чест на Херкулес. Римската провинция Македония (II в. пр.н.е. – VII в.) е обширна: разположена от трипръстия полуостров Халкидики до Адриатика на запад и заема по-голямата част от съвременна Албания, континентална Гърция и Република Македония.

Запада със залеза на Западната Римска империя. Византийската „тема“, тоест провинция Македония (VII до ХIV век), я заменя, но се оказва на объркващо различно място: много пò на изток, тоест където е България, и дори не се припокрива с предишните Македонии. Прилича на административна грешка, направена от чиновник, който никога не е напускал Константинопол.

Османската област Македония (ХIV – ХХ век) формира онова, което днес е известно като географска Македония: голяма и изключително разнообразна територия с излаз на Егейско море, чиято главна река е Вардар. Тази територия днес е поделена между четири държави (едно късче от нея се пада в Албания), но само една от тях, Гърция, предявява ексклузивни претенции към името. Югославска Македония (1944 – 1991) е най-кратковременна и най-малка, нея познавах като дете. Нейните граници са се запазили същите, откакто републиката стана независима за първи път в историята, но развитието ѝ е силно компрометирано от свадата с Гърция.

Привидно поне свадата сякаш се корени в твърде буквалното самоидентифициране и на двете държави с древна империя, а символ на тази свръхидентификация е знамето на кея. Което поражда една шеста Македония – въображаема „Македония“, фикция на колективното желание за някакво по-голямо, по-хубаво, по-славно минало, и чиято задача е да компенсира дрипавото настояще.

---

* Херодот, „История“ (част първа), превод от старогръцки: Петър Димитров. „Наука и изкуство“, С., 1986 - б. пр.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.