Лидерът на "България без цензура" Николай Бареков не устоя на изкушението и макар с доста голямо забавяне в сравнение с премиера Бойко Борисов също публикува фейсбук коментар за снощния бой между Владимир Кличко и Кубрат Пулев в Хамбург. В него той не пропусна да припомни, че всяка седмица слага ръкавиците и че много обича да се боксира. С окото на специалист в този спорт бившият тв водещ коментира, че много лошо впечатление е направило освиркването на украинския химн от българската агитка. В публикацията си Бареков изхождайки от чисто спортната тематика достига до важни изводи за живота, обществото и политиката.

Ето и целият статус на Бареков от фейсбук:

Снощи със сина ми гледахме боя за най-тежката корона в бокса с участието на българина Кубрат Пулев. Въпреки тежката загуба се радвам, че моят 9-годишен син разбра колко важно е в живота да си голям мъж, а също така, че нищо не се постига даром. Един мъж, преди всичко, освен да раздава юмруци, трябва и да носи на бой.

Въпреки че това е бокс, а, както знаете, аз обожавам този спорт и с удоволствие се боксирам всяка седмица, ще си позволя да направя няколко извода от видяното.

Най-положителното е, че българите показахме единение пред света и подкрепихме масово нашия сънародник. Въпреки тежката и дори неприятна загуба българинът Кубрат Пулев показа смело сърце и игра нападателно срещу чудовищната машина Владимир Кличко. Неприятна беше реакцията на нашите сънародници, които освиркаха световния шампион, докато вървеше неговия национален химн.

Полемиката в България що за човек е Кубрат Пулев, според мен се използва за политически цели. И тези, които го отричат, и тези, които го харесват, преследват някакви политическа изгода. В името на обективната истина трябва да кажем, че една политическа сила, която очевидно стои зад Кубрат, се готвеше безцеремонно и брутално да използва евентуалния успех на българския боксьор. За това реакциите срещу Кубрат не трябва да го учудват. Когато се замесиш с политиката, поне от половината от хората няма да те харесват.

И един извод от тази нощ, който Кубрат Пулев плати с накърненото си самочувствие – в живота нищо не се постига даром и, когато човек си постави високи цели, трябва да положи неимоверен труд, да понесе страшно много лишения и да бъде подготвен за предизвикателствата. Нашият българин се опита да надскочи себе си, но, както става винаги в живота, се сблъска със суровата реалност. Време е ние, българите, да разберем, че и най-малкият успех в живота си има цена, която трябва да се плаща. Трябва да уважаваме всеки сънародник, който е постигнал нещо повече от нас в спорта, музиката или кариерното си развитие. Горе главата, приятели, но нека самочувствието ни като българи да има и своето покритие.