Чехия, държава от своенравната централноевропейска Вишеградска четворка, е поредната след други две в карето - Полша и Унгария - да тества прага на търпение на Брюксел. 

Чешката република възнамерява да отвори в Йерусалим филиал на посолството си в Израел, което се намира в Тел Авив, предаде ДПА, цитирана от БТА. Новината е съобщил чешкият външен министър Томаш Петържичек след телефонен разговор с израелския си колега Габи Ашкенази.

Ако това стане, Чехия ще бъде първата държава членка на Европейския съюз, която открива посолство в Йерусалим, което би могло да се тълкува и като акт на признаването му от Прага за столица на израелската държава. Позицията на ЕС е, че Свещеният град трябва да бъде споделена столица на Израел и палестинците, след като те постигнат мирно споразумение. Такова няма, а усилията да бъдат подновени преговорите за него досега не са дали резултат.

Само две държави в света досега са преместили посолствата си от Тел Авив в Ерусалим. Това са САЩ и Гватемала. Още две - Косово и Малави - се готвят за такава стъпка. Намерения да преместят посолствата си в Йерусалим са изразявали Армения, Руанда и Уганда.

Бахрейн, Обединените арабски емирства и Судан, които по-рано тази година в исторически стъпки нормализираха отношенията си с Израел, също се готвят да открият дипломатически мисии там, но в Тел Авив. 

Миналото лято Сърбия, която преговаря за членство в ЕС, съобщи, че ще мести посолството си от Тел Авив в Йерусалим, и заедно с Косово, което обяви същия план, получи предупреждение от Брюксел да не го прави.

"Няма държава членка на ЕС с посолство в Йерусалим", каза тогава говорителят на европейската дипломатическа служба Петер Стано. "Всяка дипломатическа стъпка, кято би могла да постави под въпрос общата позиция на ЕС за Йерусалим, е повод за сериозно безпокойство и съжаление".

В очевиден опит да избегне подобен конфликт с ЕС, Чехия не се решава да премести посолството си от Тел Авив, а открива само негов филиал.

Бившата румънска министър-председателка Виорика Дънчила също беше казала през 2019 г., че страната ѝ ще признае Йерусалим за израелска столица, но президентът Клаус Йоханис, който има последната дума по въпроса, не го позволи, след като я нарече публично "невежа".

Хондураският президент Хуан Орландо Ернандес през септември написа в туитър, че ще премести посолството на страната си в Йерусалим от Тел Авив до края на тази година, променяйки политиката ѝ на неутралитет по близкоизточния въпрос. Той направи уговорката, че "историческата стъпка" ще бъде осъществена, "когато пандемията го позволи".

Парагвайското посолство беше за кратко в Йерусалим през 2018 г., но след това страната го върна в Тел Авив. 

Засега шест държави от ЕС - Белгия, Франция, Гърция, Италия, Испания и Швеция - имат консулства в Йерусалим. Те обаче нямат статут на дипломатически мисии, които се нуждаят от акредитация при държавния глава на приемащата държава. Същото се отнася за търговски, военни и културни представителства на някои страни в свещения град. Такива имат например Австралия, Бразилия и Унгария. 

Новият чешки офис в Йерусалим ще бъде открит през първата половина на идната година и ще бъде оглавен от дипломат, се казва в съобщение на външното министерство в Прага, цитирано от ДПА.

В момента Чехия, освен посолството си в Тел Авив, има и трима почетни консули в Йерусалим, Ейлат и Хайфа. Преди две години в Йерусалим бе открит Чешки дом - национален културен институт.

Чешкият президент Милош Земан отдавна настоява за цялостно преместване на дипломатическата мисия на своята страна в Йерусалим.

Бъдещият статут на Йерусалим е една от главните конфликтни точки в Близкия изток. Израел нарича Йерусалим своя "вечна и неделима столица". Палестинците отстояват позицията, че Източен Йерусалим е тяхна столица.

Позицията на ЕС е за двудържавно решение - чрез създаване и на палестинска държава с Йерусалим като столица и на двете държави - като единствен начин за гарантиране на траен мир и стабилност в региона, припомня БТА.

Вишеградската четворка се състои от Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Четирите държави, присъединили се към ЕС през 2004 г., през последното десетилетие влязоха в серия от конфликти с Европейската комисия и с водещите стари членки на съюза Германия и Франция по ред въпроси, сред които са миграцията, върховенството на закона и т.нар. Зелена сделка за нетно въглеродно неутрален ЕС до средата на това столетие.