Прадядото на Ерик Дрегни напуска Норвегия, когато тя е най-бедната страна в Европа. Повече от сто години по-късно неговият внук се завръща в една от най-богатите държави, за да изживее норвежката мечта. 

Потеклото му предполага, че е подготвен за среща със скандинавската държава, но се оказва, че местните имат с какво да изненадат Ерик. Колоритните обичаи, специфичните им разбирания за живота и… традиционната кухня успяват да го впечатлят.

Ерик ни представя Норвегия в пълния ѝ блясък – от необикновената ѝ история, през изключителната социална и обществена система, спиращите дъха природни дадености до ексцентричните ѝ жители.

Ерик Дрегни преподава журналистика, творческо писане, английски и италиански език в университета в Минесота. За написването на „Да изживееш норвежката мечта“ той печели престижна стипендия точно когато разбира, че съпругата му е бременна. Това прави едногодишния престой на семейството в Норвегия много по-трепетен. Дрегни е автор на 19 книги. 

Представяме ви откъс от „Да изживееш норвежката мечта”, издателство „Ера”

Чужденци

– Винаги съм мислил, че Норвегия е абсолютно организирана, модерна и подредена – казах на Ракел.

– Какво? Точно обратното е! – отговори тя. – Вие, американците, сте далеч по-организирани. Когато се върнах да работя в Норвегия, не можех да разбера как изобщо функционират фирмите. Толкова много неща са неорганизирани и всички непрекъснато искат да отидат на почивка или да се приберат рано вкъщи.

Бюрократите от службата „Контрол на населението“ ни изпратиха в службата „Чужденци“, за да попълним необходимите документи за едногодишно пребиваване в Норвегия. Когато отидохме там, офисът вече беше затворил. На вратата имаше закачено лятното работно време: от 10 до 14 часа и затворено във вторник. С дълга обедна почивка, службата вероятно беше отворена само дванайсет часа в седмицата. Когато най-после успяхме да отидем в приемните им часове, попитах раздразнения служител как са успели да си извоюват такова страхотно работно време. 

– Оплакахме се, защото имаме много писмена работа, и те ни дадоха по-малко работни часове. Сега имаме късмет и времето е много хубаво през лятото – отговори той и погледна часовника си в очакване на края на работното време.

Както във всяка имиграционна служба, голяма част от писмената работа изглеждаше самовъзпроизвеждаща се. За да получим разрешение за пребиваване в страната, трябваше да представим обичайните малки снимки и фотокопия на паспортите си. Този път обаче поискаха да представим брачното си свидетелство, което не бяхме взели с нас.

– Нямате брачно свидетелство? Защо? – подозрително попита служителят.

Не знаехме, че трябва да носим брачното си свидетелство, за да докажем, че сме женени.

– Как иначе ще знам, че сте женени? – попита той като един истински бюрократ.

Обадихме се на Маргарет, приятелката на Кати в Минесота, и тя прерови документите ни и изпрати заверено копие по имейла.

Следващото неочаквано препятствие в службата „Чужденци“ беше липсата на телефон в апартамента ни. Как можели да се свържат с нас, като нямаме телефонен номер? Но как да получим телефон, като нямаме разрешение за пребиваване в страната?

Първо трябваше да се обадим на телефонната компания от уличен телефон до един от павилионите за вестници в центъра на града. Нямаше телефонни указатели, затова Кати попита продавача дали може да използваме неговия. Грубият, но изпълнителен мъж поклати глава и ни обясни на перфектен английски, че няма телефонен указател и никой уличен телефон няма. Каза, че трябва да се обадим на телефонната компания, за да получим телефонен указател, но добави:

– Не може да получите телефонен указател, ако нямате телефон.

За да избегнем тази бюрокрация от типа „параграф 22“, ние отидохме при нашия хазяин Арне на работното му място, в една банка в центъра на града, и поискахме съвет. Той ни поздрави радушно и изрази съчувствие към борбата ни да получим разрешение за пребиваване в страната. Арне обичаше предизвикателствата и затова извади мобилния си телефон и отмъстително набра номера.

От телефонната компания потвърдиха онова, което ни беше казал продавачът в павилиона за вестници. Нямате телефон? Няма и телефонен указател тогава.