Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Разходите, които потребителят плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни, съобщи "Лекс".

Това е приел парламентът вчера при маратонското гласуване на промените в данъчните закони, предхождащи бюджетната процедура за догодина. Предложението минава без каквито и да било дебати, а е внесено по "другия начин" - между двете четения на промените в Закона за ДДС с препратка към Закона за потребителския кредит (ЗПК) в предпоследната разпоредба на близо 180-страничния доклад по ЗДДС. 

Вносител е независимият депутат Спас Панчев, който преди това бе част от групата на левицата (от квотата на дългогодишния коалиционен партньор на БСП - БЗНС, на който е лидер). Сега нерядко подкрепя инициативи на управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти". С чиито гласове е минала и въпросната поправка за т.нар. бързи кредити.

Изменението на практика означава, че ако човек е взел 1000 лв. кредит, тези разходи (както ги нарича законът, но на практика става дума за неустойка) може да достигнат 2000 лв., обяснява "Лекс". За класическата неустойка за забава ЗПК – чл. 33, ал. 2, регламентира ограничение. Разпоредбата предвижда: „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.“

В случая обаче става дума за т. нар. разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. И сега с нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“.

Според приетото от депутатите това трябва да влезе в сила от 1 януари 2021 г. Ако това се случи, може да се случи например следното: ако сключилият договор за 5000 лв. кредит например не изпълни условието по него в тридневен срок да представи поръчител, ще може да му се начислят до 10 000 лв. разходи за неизпълнение. И съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна.

Промяната в ЗПК идва, след като в ГПК бяха направени изменения, с които съдът беше задължен да следи за неравноправни клаузи в заповедното производство и започна много активно да го прави и да обявява за нищожни договорки по кредити, припомня още "Лекс". 

Трябва да се отбележи, че Съдът на ЕС (в решение по дело С-779/18) прие, че „член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува, в смисъл че от приложното поле на тази директива не е изключена договорна клауза, която определя извънлихвените разходи по кредита при спазване на предвидения в национална разпоредба максимален размер, без непременно да се вземат предвид действителните разходи по кредита.

Като в решението специално се заявява: „Всъщност посочената разпоредба сама по себе си не определя правата и задълженията на страните по договора, а само ограничава тяхната свобода да определят извънлихвените разходи по кредита над определено равнище и въобще не възпрепятства националния съд да контролира евентуално неравноправния характер на такова определяне, дори под законовата горна граница.“

Какво следва?

Дали текстът ще влезе в сила и кога зависи първо от това дали президентът Румен Радев няма да наложи вето. Ако не го направи - опция има и за сезиране на Конституционния съд. Това могат да направят 48 депутати, президентът, тримата първи в съдебната система и при нарушени права на гражданите - омбудсманът. 

Националният защитник Диана Ковачева още днес обяви, че ако поправката влезе в сила, ще сезира незабавно Конституционния съд. 

„Като омбудсман нееднократно алармирах народните представители за огромния брой жалби, в които гражданите се оплакват точно от неравноправни клаузи в договорите с фирмите за бързи кредити, прекомерни лихви, неустойки, такси и др. Това беше и основният проблем, който отчетливо излезе като особено сериозен при анализа на жалбите на гражданите и който поставих на вниманието на депутатите при представяне на доклада ми през септември", припомня Ковачева, изразявайки недоумение от действията на мнозинството в Народното събрание.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

??????

А Баце вчера нещо бръщолевеше за върховенство на закона.. Ми то личния му нотариат гази как си иска законите.. Аман от "поправени" закони чрез преходните членове на съвсем други закони.. Нерде закон за корабоплаването, нерде - "поправка" за автомобилен транспорт по магистралите му.. Та и сега.. Същото лобиско пробутване на гилотини за тулупите и матряла..

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.