Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Да се затворят или не съдилищата?

По време на втората вълна от пандемията този въпрос придоби далеч по-нееднозначен отговор, отколкото при първата напролет.

Припомняме, че тогава Съдийската колегия дори се събира в неделя вечер, често заседаваше извънредно, за да се предприемат мерки, а впоследствие в крайна сметка се стигна и до безпрецедентна "ваканция" с почти пълното затваряне на съдилищата.

Във вторник Висшият съдебен съвет (ВСС) - вече далеч по-внимателно, предостави на административните ръководители по места оперативна самостоятелност - те да решават. В зависимост от обстановката, данните, заболеваемостта, прогнозите и пр. (пълния текст на приетите правила може да видите в линка по-горе, б.а.).

Съдийската колегия само леко "надгради" закона, приет в петък от народните представители, като срокът от 14 дни затваряне става на "разумен", т.е. по усмотрение на самия местен председател.

Всичко това дойде на фона на писма, декларации, обръщения и дори протести най-вече на адвокати в една посока - да не се затварят съдилищата. 

 

Адвокат Христо Ботев по едно от "медийните" си дела - на сем. Баневи. Снимка Архив Клуб Z

Един от най-известните наказателни адвокати – Христо Ботев, споделя пред Клуб Z, че не подкрепя масовото мнение на колегите си.

"През последните седмици от 12 мои заседания – на които е трябвало да участвам, реално са се състояли 2 – признава Ботев. - Обикаляме, кихаме си един на друг в устите и нищо не вършим."

Според него не е непременно реалистично притеснението, че ще намалеят приходите на адвокатите, защото така или иначе в момента клиентите са повече от предпазливи в харчовете с оглед неизвестността на бъдещето.

„В момента хората не са се счупили да мятат пари по адвокати“, казва иронично Ботев.

Според него няма да е кой знае каква криза, ако се затворят определени съдилища с превантивна цел.

„За мен е безсмислено в момента да се работи – въртим на празни обороти“, казва той.

А на въпроса – значи ли това, че не одобрява нерешителността този път на ВСС, той заявява:

„Тя тази нерешителност е в цялата държава, защото ни затвориха за 80 болни за 2 месеца, видяха какво стана и сега това просто не смеят да го направят пак.“

А на въпрос дали ситуацията не е „сит на гладен не вярва“ - ако "големите" адвокати и да могат да изкарат „на мускули“, има техни колеги, за които това е непосилно, Ботев отвръща:

Ама те откъде ще вземат пари, като клиентите са болни или самите клиенти в момента не знаят утре ще има ли работа или няма да има?!“

И даде пример как човек, дошъл за дело, ако давността позволява да изчака, сериозно се стъписва, като му посочиш обичайното: държавна такса, такса вписване, адвокатски хонорар... Тогава всеки предпочита да почака.

"Въпросът не е в протестите на адвокати или други. Въпросът е наистина съдилищата да останат отворени и съдът да функционира", смята пък Калин Калпакчиев - апелативен съдия, председател на Съюза на съдиите и бивш член на ВСС.

Той споделя виждането, че за всеки съд решенията и мерките трябва да бъдат различни.

"Първо, съдебните сгради са много различни - в някои сгради опасността от контакт е много по-малка, защото са много малък брой съдиите. Могат да спазат мерките - да нямат контакт с колеги и със страните.

Докато в други, като, да речем, в Съдебната палата - ние сме по трима души в кабинет."

Той казва, че решение тук се търси в графиците - което и в момента се практикува на много места.

"Това, което прави впечатление, е, че не навсякъде - което е типично и за държавата, за съжаление - не ни е добра организацията. Оставени са в много съдилища - доколкото имам общи наблюдения - на самотек, без контрол и без организация. Трябва да има организация." 

На въпрос - забавят ли отлаганията и без това не особено бързото ни правосъдие, Калпакчиев казва, че нещата не са толкова страшни. Чисто и просто обаче, когато са болни страни, свидетели, защитници, делата се отлагат.

Ами е-дела?

Клуб Z напомня, че след 30 години мъки около "електронното правосъдие" се оказа, че само за дни съдилищата могат да въведат видеоконферентни връзки. При това или със специализиран софтуер - като този в Специализирания съд (meet.jit.si), или по най-обикновен скайп. С помощта на скайп се гледаха мерките за неотклонение например на Атанас Бобоков и бившия зам.-министър Красимир Живков, а в СГС - на шофьора Кристиан Николов, блъснал Милен Цветков.

Защитниците също нямат пречка да участват дистанционно - показа го адвокат Илиан Василев по едно от делата на Бобокови.

В сегашата ситуация публичността на правораздаването също е обезпечена по дигитален и сравнително прост начин - най-често пресаташетата на съда просто излъчват на живо във фейсбук заседанията. Което, разбира се, е по-скоро на добра воля и не е задължително, че може да покрие, когато има няколко заседания едновременно... 

Калпакчиев обаче ни поправя, че по-сложно е с наказателните дела по същество, където обвиняемият задължително трябва да присъства. И трябва да си уверен, че е... той.

"Откъде ще се включи той? По скайп как ще установиш самоличността му. Има проблем с това", казва магистратът.

Не е законово измислен начин как съдията да се увери в самоличността също и на вещите лица (но хайде - тях понякога ги познаваш), но най-вече на обвиняемия или свидетелите, посочва Калпакчиев.

Съвсем друг аргумент е, че защитник и подзащитен трябва да имат право на доверителна връзка, както и че съдията е добре да наблюдава чисто и просто подсъдимия - физически и непосредствено. Някои негови реакции, движения, гримаси са красноречиви.

"Това, което се обсъжда на много места по света - видеоконференции, но там те са защитени и гарантирани. Да речем - ти, като влезеш дистанционно във връзка с подсъдимия, има възможност да установиш, че действително той е на линия - не някой друг.

Често освен свидетелите и подсъдимите не ги познаваш - ти ги виждаш за пръв път в залата. Но това би спестило много разходи и в бъдеще - специално свидетели и вещи лица да бъдат разпитани дистанционно."

(Вместо това обаче у нас законодателят се занимава да позволи на прокурорите да обвиняват при занижени стандарти на доказване, нарушавайки процесуалните срокове и дори без вътрешно убеждение във вината, б.а.)

При всички положения Калпакчиев е категорично против тоталното затваряне на съдилищата. Въпреки това дава пример, че е възможно мярката да се наложи - например на места, където целият съд се състои от 2-3 съдии и те се разболеят.

В сряда бе разпространено и официално обръщение към съдиите от ССБ.

Ето пълния му текст:

ДО ВСИЧКИ СЪДИИ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА АПЕЛАТИВНИТЕ, ОКРЪЖНИТЕ, РАЙОННИТЕ И АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА, НА АПЕЛАТИВНИЯ СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД И НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД

КОПИЕ: ДО СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА

ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

С тревога следим влошаващата се епидемична обстановка в страната. Разпространението на болестта неминуемо се отразява на работата на съдилищата. Все повече наши колеги съдии и съдебни служители, прокурори и адвокати се разболяват или са контактни със заболели хора. За съжаление някои от тях загубиха живота си, за което скърбим, но вече не можем да направим нищо повече от това да изразим искрените си съболезнования към близките им и да съхраним светла паметта им.

Това, което обаче сме длъжни да направим оттук нататък, е да си дадем ясна сметка за собствената си отговорност за организацията на съдебните процеси, така че явяването по делата на гражданите и професионалните участници (прокурори и адвокати) да не се превръща в епидемичен риск за заразяване и неконтролируемо разпространение на заразата. Можем да бъдем недоволни от липсата на навременни мерки от страна на компетентните органи да създадат адекватно на ситуацията позитивно право, което да разшири възможностите за провеждане на виртуални съдебни заседания чрез съвременните постижения на информационните технологии. Можем да сме разочаровани от забавеното с десетилетия осигуряване на необходимите технологични предпоставки и подготвяне на обучен човешки ресурс за въвеждане на електронното правосъдие. Можем да се възмущаваме от непригодността на част от съдебните сгради да осигурят елементарна вентилация на въздуха и минимална дистанция между участниците по делата в съдебните зали, коридорите и деловодствата или на съдиите в съдийските кабинети. Всичко това обаче не влияе на факта, че именно съдиите са правораздавателните органи на власт, които следва да осигурят на страните справедлив процес, но преди всичко дължат да не допуснат нарушение на позитивното задължение на държавата да осигури защита на абсолютното им основно човешко право на живот по чл. 2 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и чл. 28 от Конституцията на Република България. След като Народното събрание не предвиди изрична компетентност на административните органи на съдебната власт да извършват преценка кои дела да се разглеждат в кризисна епидемична обстановка и кои не, правомощията за преценка на предпоставките за разглеждане на делата остават единствено на същинските органи на съдебна власт – съдиите.

Сблъсъкът на защитата на правото на живот, което е абсолютно право, с правото на разглеждане на делата в открито съдебно заседание в разумен срок и при осигуряване на публичност изисква от всеки от нас да прецени резонния баланс между тези права – в условията на критична ситуация като настоящата – с разрастваща се епидемична заплаха и при засилваща се тревожност на гражданите, професионалните участници в производството, съдебната администрация и съдиите, включително поради ежедневно разпространяваната чрез средствата за масово осведомяване информация за затрудненията на здравната система при осигуряването на адекватна грижа и лечение на всички нуждаещи се. Това налага да се вземат такива мерки, които, от една страна, да не поставят фактически в опасност ничий живот и здраве, а от друга – да не се откаже правосъдие по дела, които засягат функционирането на държавата в извънредната епидемична ситуация или се отнасят до права, чиято защита е от несъмнен държавен и обществен приоритет и не търпи отлагане. Управлението на риска чрез вземане на адекватни решения в условията на пандемия е съществен въпрос за всяка правосъдна система, изисква капацитет и ясна ценностна реакция. Не само потребителите на правосъдието – цялото общество трябва да има доверие, че самоуправляващата се съдебна власт е в състояние да вземе разумни решения в обществен интерес, като не допуска хаос и несигурност, цени човешкия живот, но в същото време – не позволява ограничения върху основни конституционни права повече от действително необходимите.

Административните органи – председателите на съдилищата и Съдийската колегия на ВСС, имат правомощия единствено да подпомагат правосъдието, но те не го осъществяват. Те не могат и да попречат на съда да изпълни конституционното задължение на държавата по чл. 4, ал. 2 да гарантира живота на гражданите, както и да не нарушава забраната за нечовешко отношение по чл. 3 КЗПЧОС, тъй като по съдебните дела държавната власт е персонифицирана като съд.

В този смисъл е недопустимо страните или останалите участници да бъдат поставяни в ситуация, в която да трябва да избират между процесуалното си право (или задължение) за участие в процеса и правото си на живот.

Поради това отправяме апел към всички съдии да ограничат разглеждането на откритите съдебни заседания, чието отлагане няма да причини последици, непропорционални на защитата на човешкия живот. Считаме, че не може да спре разглеждането на делата, за които никога ние, съдиите, не сме имали съмнение, че не бива да бъде прекъсвано, и съдебната практика показва, че това не е било допускано никога. Това са делата, свързани със защитата на основните права на живот и сигурност (наказателни и за защита от домашно насилие), делата за издръжка, родителски права на ненавършили пълнолетие деца, за осиновяване и за незаконно уволнение, за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител, делата по несъстоятелност; дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец, както и специфичните дела, свързани с епидемичната ситуация – за нарушаване на епидемичните мерки и защита от административните актове, които на основание извънредната епидемична ситуация ограничават основни права.

Обръщаме се към председателите на съдилищата с молба да разпространят и обсъдят със съдиите нашия призив, както и да създадат подходяща административна организация за отлагане на част от делата и за разглеждането на друга. Това изисква с подходящи средства да се проведе информационна кампания за осведомяване на гражданите за естеството на предприетите мерки, за тяхното основание и перспектива; да се осигурят обучени съдебни служители в коридорите на съдебните палати, които внимателно и учтиво да съблюдават за спазването на епидемичните мерки и да подпомагат безопасното влизане и престой в съдебните зали, когато е допуснато от съответния съд. Необходимо е страните по отсрочените дела своевременно да бъдат информирани за това, след като бъде изготвен план-график за предстоящото разглеждане на делата чрез максимално ефективно усвояване на съдебните зали и помещения, пригодни за разглеждане на дела с по-малък брой участници, както и за проактивно проучване на нагласите на страните за провеждане на онлайн открити заседания, връчване на съобщения и съдебни книжа на електронен адрес.

Съзнаваме, че ситуацията поставя всички ни пред редица неудобства и несигурност, но сме убедени, че когато гарантираме прозрачност на взетите от нас решения и административни мерки и поемем отговорност за тях на основата на ясен ценностен избор, по-лесно ще се справим с трудностите, пред които неминуемо сме изправени. Длъжни сме да внесем разум и успокоение в обществото, че никога не бихме допуснали правосъдието вместо да даде защита, да постави в опасност човешкия живот.

11 ноември 2020 г. УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

НА СЪЮЗА НА СЪДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.