Вчера водещи медии в САЩ и Европа попитаха: вещае ли загубата на президентските избори от Доналд Тръмп край на популистката вълна по света? Това е въпрос за глобалния ефект на политическия обрат в световната суперсила.

Тръмп е вдъхновение и надежда за крайнодесни, консерватори, националисти, ксенофоби. Той е икона на популисткия интернационал. Неговите хора са лидери като Владимир Путин в Русия, Жаир Болсонаро в Бразилия, Борис Джонсън във Великобритания, Реджеп  Тайип Ердоган в Турция, Виктор Орбан в Унгария.

Разбира се, има национални специфики и различия между тях, но общите им черти се повтарят: те се изкачват до властта на гърба на гнева и страха, на провалите на традиционните елити, те владеят властта като разделят обществото, те се представят като закрилници на унижените и оскърбените, те говорят разбираемо, с езика на улицата и предлагат лесни решения.

Популизмът и авторитаризмът разцъфтяват, когато обществата се разболеят. В Европа тласък му дадоха поредицата от кризи - кредитната, дълговата, икономическата, бежанската - които, ако не бяха, то поне бяха възприети като провали на традиционните управляващи партии. Подобен беше процесът в САЩ - през 2016 г.

Тръмп стана президент с гласовете на "забравената" Америка от щатите със западаща индустрия, чиито производства се бяха изнесли в чужбина; на сините яки и фермерите, отчуждени от елитите във Вашингтон и от интелектуалните центрове по крайбрежията.

Тръмп обеща на забравената Америка тя отново да бъде "на първо място" и "да я направи пак велика". И като гледаме как днешното американско общество е разделено по средата и поляризирано, отиващият си президент може би щеше да се пребори за втори четиригодишен мандат. Ако не беше един проблем - COVID-19. Той унищожи най-големия му политически актив -  силната преди пандемията икономика. Сега растежът и исторически ниската безработица от миналата година са заменени с историческа рецесия и двуцифрен процент на безработицата.

От тях САЩ ще се възстановяват дълго, но не те са най-страшното. Победата на демократа Джо Байдън показва, че мнозинството от американците обвиняват своя сегашен президент за 240-те хиляди жертви на пандемията и за над 10-те милиона заразени; за расовите вълнения, невиждани от повече от 50 години; за самоизолацията на САЩ от световни организации и споразумения и подкопаната им лидерска роля в свободния свят.

Загубата на Тръмп едва ли ще има ефекта на доминото, от който ще изпопадат лидерите от неговия десен по света. Защото причините те да бъдат на власт са още налице в съответните страни. Глобализацията произвежда губещи и те са тревожни, уплашени, изоставени и гневни. Те търсят спасител и отмъстител и ще продължават да гласуват за него. Те се нуждаят от враг, лесно обяснение за несправедливостите и суровостта на живота си. А и пандемията и икономическите ѝ последствия са отдавна невиждана световна криза - най-хранителната среда за популистите.

Поражението на Тръмп обаче даде нагледен урок на цялото човечество - популистът се проваля, когато трябва да реши истински проблем, а не просто да "свали" избирателя. Популистът се проваля, когато е притиснат да вземе непопулярни решения, когато трябва да носи отговорност и да се издигне над интереса в името на ценността. COVID-19 кризата е тест за лидерите и Тръмп не го издържа, подценявайки опасността, когато тя още можеше да бъде намалена.

Това е пример, който беше видян навсякъде по планетата. Не бива да очакваме човечеството веднага на научи този урок, но е очевидно, че тръмпизмът е тежко ранен. Америка му обърна гръб и само този факт я връща към изоставената ѝ лидерска роля в свободния свят. Той видя, че соченето на врагове, всяването на омраза, опростяването и опростачването не лекуват обществата така, както пиенето на белина не лекува коронавирус.

Дали този пример ще имунизира европейските съюзници на САЩ срещу вируса на популизма, предстои да видим през идните години. Много ще зависи от това доколко новият президент ще бъде с развързани ръце - предстои да узнаем дали републиканците ще продължат да доминират в Сената. Предстои да наблюдаваме и живота в Обединеното кралство след пълния Брекзит. През следващите две години трябва има избори в три ключови европейски държави - Германия (2021 г.), Франция (2022 г.) и Италия (2022 г.). Във всяка от тях "тръмпистите" са в опозиция, а на износващото в криза шофьорско място са преобладаващо традиционни партии.