От най-големия български синдикат - КНСБ, искат да се създаде държавна търговска компания за електрическа енергия, която да продава ток на свободния пазар. В тази посока може да се развие и Държавната петролна компания, която да обхване пазара на ток и на природен газ. 

"За да подобри конкуренцията, затова искаме тази държавна търговска компания за електрическа енергия, както и да гарантира, че ще има допълнителен и независим участник на пазара, който не непременно ще търси печалба", уточни Пламен Димитров, цитиран от БТА.

На въпрос защо Националната електрическа компания /НЕК/ не се ползва за тези дейности, президентът на КНСБ отговори, че НЕК има основно производствени мощности, а целта е новата държавна търговска компания да се ползва основно в търговията на електрическа енергия. 

Затова може на създадената вече Държавна петролна компания да се интегрира и такава функция като търговец на ток.

Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум допълни, че НЕК изпълнява и ще продължава да изпълнява много важната функция на "доставчик от последна инстанция". 

Затова не е реалистично да се свързва този търговски пласмент с функцията на доставчик от последна инстанция.

 "НЕК трябва да се разтоварва от несвойствени задачи, а не да се натоварва с нови. Търсели сме едно реалистично развитие, без да обременяваме настоящите дружества с допълнителни функции, които само ще ги затруднят", добави той.

Иначе - от КНСБ се обявиха против Проекта на стратегия за устойчиво енергийно разтивие на България, който бе представен преди няколко седмици. Според синдикалистите планът просто не е добър, а Димитров опита да очертае поне пет проблемни пункта в текста. 

Според него този проект има силно пожелателен характер. В него липсва критичен анализ на опита от приложение на мерките в рамките на настоящата стратегия до 2020 г. Освен това липсва икономически анализ за обосноваване на реалистичността на заявените намерения, особено в областта на генериращите мощности, в това число на големите инфраструктурни обекти с национално финансиране. 

На следващо място приложението на политиките се обвързва с основно финансиране на европейски фондове, но не личи да се отчита специфичните изисквания към този финансов източник. 

Освен това липсва визия за управление на държавната собственост в енергийния сектор.

Няма сценарий, при който да видим всички възможности - позитивни, реалистични и негативни, добави президентът на КНСБ. 

"Сценариите, преди всичко, било следвало да помагат за илюстриране на диапазона на възможните резултати през следващите 30 години и да обосновават предлаганите политики. Не точно това се случва тук", заяви още Пламен Димитров.