Хората на мисълта, словото и изкуството, които подписаха отвореното писмо с искания за оставки, изложиха в последните няколко дни мотивацията, която ги е накарала да се включат в призива. В няколко различни медии и по различно време някои от най-видните представители на българската творческа интелигенция разказаха как оценяват настоящата политическа ситуация.

Режисьорът Явор Гърдев направи връзка между семейството и политическите процеси в страната в ефира на БНТ в събота, в „Денят започва с Георги Любенов”. Според Гърдев липсата на отношение към „другия” като личност е един от големите проблеми на България не само през последните 30 години, не само през предхождащите ги 45, но и по време на цялата Трета българска държава.

„Налице е хроничен недостиг на уважение към индивида в България. Преминаването от колективистични модели към модели на защита на индивида, което е факт в повечето западни страни, при нас не е завършен процес. Това ни различава от останалите страни в Европа”, заяви Гърдев в опит да обясни защо се е стигнало до настоящата криза на разбирането.

Режисьорът оцени семейните отношения между родители и деца у нас доскоро като отношения между властници и подчинени, което според него определя и политическото поведение.

„Държавата в момента наподобява терен за противоборство между гангстерски кланове, изглежда сякаш така е организирана. А това са юношеските представи за „бандите”. Така се прекосява и моралната граница на търпение”, допълни Гърдев.

Според него, макар и да не е постигнал най-ясно заявената си цел - свалянето на ГЕРБ, протестът вече има много сериозни успехи. Той е откроил усещането, че историческата епоха, която наричаме преход, вече трябва да свърши.

„Лош развод, след който не трябва да си говорим”, нарече Гърдев процесите, които текат в момента.

Той смята, че неконтролираните енергии и някои нелицеприятни прояви на протестите се появяват, защото е нарушен балансът на доверие, свързан с представата за държавност.

За смисъла и съдържанието на думите пък разсъждава режисьорката проф. Маргарита Младенова пред Антон Хекимян в ефира на бТВ в понеделник сутринта. Според нея вече не вярваме на думи като „морал” и „съвест”, защото политическото говорене ги изпразни от съдържание.

„През последните години живеем в лошо написана пиеса, в която действащи лица са генералите; в която се говори на арогантен и беден, предубеден език и в която нищо друго, освен битки между партиите, не се случва. Това е една от причините да подпиша писмото с искане за оставки. Дори съжалявам, че не съм го инициирала”, каза проф. Младенова и попита: „Децата ни са на протестите, ние къде сме?”

Според нея в последно време има тотално преобръщане на представите за поведение и действие.

„Тази презумпция за виновност, която се вменява като нормално и законно средство за издирване на виновните, за разлъчването на виновните и невинните… Главният прокурор като чекист се втурва и обявява кой е виновен. Тези жестове узаконяват предубедеността в нашите управленци”, смята режисьорката.

Тя смята, че тези, които нападат подписалите писмото, им приписват собствените си мотиви. Младенова нарече „крах на общуването” напрекъснатите обвинения срещу протестиращите.

„Общество няма. Всичко е разпаднато. Не си спомням нашето артистично съсловие да е било толкова разединено”, констатира с тъга проф. Младенова.

Тя посочи, че основна задача на хората на изкуството днес е да върнат думите към Словото.

„Изкуствата трябва да преосмислят предмета си при тази деструкция на еволюционната база.”

„Живеем в свят на готови отговори и това е страшно”, дефинира основния проблем на обществото ни проф. Младенова.

Пред „Дойче веле” проф. Георги Каприев заяви:

„Това е творчески народ, той обикновено е изпокаран помежду си. За да намерят куража тези хора и да застанат един до друг, е необходимо време”.

Той има свое виждане за причините процесът на консолидация на духовния елит да се забави чак досега:

„Пропагандните партенки, че протестът обслужва БСП, Русия, болшевизма и т.н. явно хванаха корен сред част от нашите приятели. Другата партенка е, че имало насилие, бруталност - това се говори от хора, които не са стъпили на площада, но влияе върху хората на словото и на сцената”.

Като трета причина той посочва, че има артисти, които зависят от държавата.

„Те внимават, защото това е едно отмъстително управление, това са злопаметни хора.”

Различна позиция зае Стефан Цанев преди седмица по БНР:

„Има нужда интелектуалците да бъдат на предна линия на протестите. И в предишни протести те бяха на предни линии, аз съм посрещал всеки протест с много добри чувства, ако не с възторг, и съм участвал, макар и косвено в тях”, но писателят допълни, че „този протест отблъсква интелектуалците по две причини – поради своите средства, които не са много естетични, да кажа много меко. Не може срещу простотията да се бориш с простащина – тези средства, които използваха като вид на протест – замеряне с яйца, с развалени продукти. Малцина помнят понеже са по-млади, но същите атрибути се използваха против враговете на народа, когато разкулачваха 50-те г. на миналия век“.

Думите на Стефан Цанев се появиха само няколко дни преди „интелектуалците”, както той ги нарече, да подпишат писмо в подкрепа на исканията на протестите.

С много условности журналистът Ивайло Цветков-Нойзи разсъждава днес над отвореното писмо, като се противопостави най-вече на термина „интелектуалци”. Разговорът му с Георги Коритаров по телевизия „Европа” бе съсредоточен върху тезата, че в България почти няма интелектуалци, а само „художествено-творческа интелигенция” по термина, създаден през социализма.

„Актьорът може да бъде интелектуалец, но обикновено не е”, заяви Цветков.

Според Нойзи истинският интелектуалец проявява „възвишен индивидуализъм” и не би подписал писмо, в което да се слее с общата маса.

Той се опита да противопостави хора от списъка, подчертавайки, че са на различно интелектуално ниво:

„Там присъства Явор Гърдев, един истински интелектуалец, а някакви хора припкат след него с малките си крачета да се присламчат.”

Според Нойзи ролята на интелектуалеца е да каже какво иска, а не какво не иска.

Междувременно подписите под писмото продължават да се трупат. В събота в специалната група във фейсбук бяха огласени още 200 имена на присъединили се, с които общата бройка достигна 423 души. Днес към подписалите се бяха прибавени още 400 имена, сред които тези на Йосиф Сърчаджиев, проф. Ивайло Дичев, проф. Нели Огнянова, проф. д-р Десислава Бошнакова, Симон Еди Шварц, Касиел Ноа Ашер, Еми Барух и други.

В същото време някои видни представители на артистичните среди държат да подчертаят, че не присъстват в този списък. Васил Найденов е заявил пред сайта „Пик”, че не е подписвал писмото, макар да са му казали, че той, Богдана Карадочева и Стефан Димитров присъстват в него. Всъщност техните имена не са се появявали в подписката.

"Площад Славейков"