Случилото се с КТБ е част от модела след разклащането на комунизма в България през 1989 г.

Това казва пред в. "Ню Йорк таймс" професорът по икономика в университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор Стив Ханке. Той е познавач на Българлия и икономически съветник на няколко наши президенти през 90-те години на миналия век.

"Това е един смъртоносен коктейл, състоящ се от частни лица с тъмна репутация, примесени с български политици, на които човек изобщо не може да има доверие. И всичко винаги завършва със сълзи", заключава Ханке.

"Ню Йорк таймс" отбелязва, че фалитът на банката е първият в Източна Европа след банковата криза в региона през 90-те г., веднага клед края на комунизма И понеже КТБ отдавна е финансов брокер на елита в България, нейното рухване хвърля светлина върху връзката между бизнеса и политиката в страната.

"Тази банка имаше влияние в политически кръгове, което помогна тя бързо да се разрастне. Но това бързо разрастване не бе върху солидни основи, а банката следваше корупционни практики", казва Георги Ангелов - икономист от Институт "Отворено общество" в София.

"Файненшъл таймс" също пише за фалита на КТБ. Британският вестник цитира заключението в одиторския доклад на "Ернст енд Йънг Делойт България" и АФА, че банката е следвала неконвенционални и некоректни бизнес практики, като е извършвала сложни операции с цел да се прикрие същността на сделките и транзакциите. Отпускането на кредити ставало чрез специално създадени компании посредници, холдингови компании и други подобни, което е несъвместимо с почтената банкова практика.