Българката Добрина Д. успя да осъди работодателите си за неизплатени работни часове на втора инстанция в Берлин вчера. Жената вече е в България, тя е пенсионерка. През 2013 година подписала договор с българска посредническа фирма за работа като болногледачка на над 90-годишна германка.

Според договора Добрина щяла да работи на 6-часов работен ден и всеки петък да си взима почивка. Пристигнала в Германия през юни същата година и останала на работа повече от 3 г. Възрастната жена обаче имала нужда от 24-часови грижи. Оказало се, че Добрина Д. по никакъв начин не може да работи по договора само на 6 часа и нямало как да си вземе дори и почивен ден. Работела по 24 часа 7 дни в седмицата.

Българската фирма обаче отказала да изравни заплащането й според положения труд. В крайна сметка Добрина Д. се оплакала в профсъюзите и с тяхна помощ започнала дело срещу работодателите си. Случаят се оказал сложен, тъй като българската фирма имала договор с германски посредник в Мюнхен, който от своя страна подписал договор с роднините на възрастната германка. След всички удръжки за Добрина оставали 800 евро нето за денонощната й работа.

След две години фирмата я преназначила на нов договор отново с категоричните условия, че ще работи 30 часа седмично срещу вече 1000 евро нето. Уикендите трябвало да са свободни. Извънредни часове били изключени. Отново нямало кой да замества българката и тя трябвало да продължи да работи по 24 часа без почивен ден.

Добрина Д. поискала да й компенсират положения труд, който само за 2015 г. се равнявал на заплащане от 45 000 евро. В крайна сметка на първа инстанция съдът отсъдил в нейна полза, но работодателите обжалвали. Вчера делото се гледа на втора инстанция. Междувременно случаят се разчу и се наложи делото да бъде преместено в по-голяма зала, за да побере всички медии, които имаха интерес от отразяването му.

След като адвокатът изложи казуса пред съда, председателката на съдебния състав Ода Хинрихс попита:

„Тоест личното и работното време на тъжителката се припокриват, тъй като тя не е имало как да отхвърли нуждаещата се от помощ възрастна дама и да не откликва на нуждите й след изтичането на тези 6 работни часа?“

За всичко това Добрина Д. получила едва 6700 евро за цялата година. В крайна сметка съдът предложи на тъжителката и работодателите й да се споразумеят извънсъдебно, като офертата е Добрина Д. да получи веднага под контрола на германския съд 10 000 евро. Ако не се съгласи, може да продължи да се бори за цялата компенсация от 40 000 евро, но дали на българска територия те ще й бъдат изплатени без контрола на германския съд, не е сигурно.

Адвокатът на Добрина Д. прие предложението. Българските работодатели обаче искат да го обмислят. Имат срок от 4 седмици за решение. Ако не се съгласят, делото ще продължи. Тогава обаче процесът ще е усложнен, защото ще се наложи пред съда да свидетелстват и вече 96-годишната дама, за която Добрина Д. се е грижила, българските работодатели, германските работодатели и самата Добрина Д.

„Този процес може да създаде прецедент в правото“, заяви и самата съдийка.

Смята се, че в Германия работят между 300 000 и 500 000 жени от Източна Европа, които се грижат за възрастни и болни хора. Повечето са от България, Румъния и Полша. Реални данни за броя им няма, предполага се, че още толкова работят на черно. Отдавна профсъюзи и браншови организации подават сигнали, че често тези жени работят при буквално робски условия заради посредниците.

Те са ангажирани по 24 часа в денонощието, а им се заплаща само една четвърт от положения труд. Нямат никакво лично и свободно време, тъй като настанявайки ги в дома на хората, за които се грижат, те де факто трябва да откликват на нуждите им през цялото денонощие. Много от жените да принудени да регистрират фалшиви фирми, за да работят като самонаети, което означава, че от заплатата си плащат данъци и осигуровки. Посредниците са напълно освободени от разходи и отговорност. Ако някоя от жените се оплаче, бива поставена в черен списък и повече никой не ги наема.

Ако делото приключи с успех, случаят ще се разчуе в целия бранш и много от посредниците ще бъдат засегнати, смята адвокатът на българските работодатели.