Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

В ранната сутрин пристанището на Атина не спи. Стотици плавателни съдове, подредени по дългите кейове, се полюшват в ритъм, вълните доближават и раздалечават мачтите им, а хората трескаво влизат и излизат по тесните трапове на лодките, разнасяйки въжета и провизии в големи торби. Предстои ни цяла седмица в морската шир. За първи път ще плаваме в Сароническия залив, който е най-големият на Егейско море и се намира на изток от Коринтския провлак, между Атика и Пелопонес. Ще спираме на вълшебни острови като Егина, Хидра и Порос, ще стигнем на юг до Монемвасия в Арголическия залив, града, известен като Гибралтар на Егейско море. Ще видим най-големия античен театър в Европа, част от храма на Асклепий. Но това е първоначалният план, който от опит знаем, че почти винаги се променя. Колкото и да е плавал човек, вълнението при първото отделяне от твърдата земя е голямо: да освободиш въжетата, които са „хванали” здраво яхтата, и да вдигнеш котвата, е като да се отлепиш от всичко познато и сигурно, да се впуснеш в приключение към неизвестността.

Животът на яхтата те пренася в друг свят, в който се говори на таен език, на който дори и сигурните, познати предмети си имат вълшебни имена: Кормилото е „щурвал”, платната са "ветрила" и всяко си има име: „генуа”, „грот”, „спинакер“, въжетата веднъж са „шкотове“, а друг път „фалове“. А курсовете спрямо вятъра са: фордевинд, бейдевинд, бакщаг, халф... Човек се чувства абсолютно изгубен, когато за първи път чуе „Натегни шкота на генуата!” например.

Пристанището остава зад гърба ни. В открито море сме, в далечината се виждат очертанията на Егина – първата ни спирка за нощуване. Подредили сме багажа си в каютите и стоим отгоре в кокпита – най-социалното пространство на кърмата на лодката, на което има маса и места за сядане. На тези няколко квадрата площ се случва всичко: пиенето на кафе и друи напитки с напредването на деня, обсъждането на планове, разказването на истории. Оттук се управлява лодката, нагласяват се ветрилата спрямо курса и посоката на вятъра, а в по-силно (разбирайте бурно) време това е и най-сигурното място за екипажа във външната част на плавателния съд.

На пристанището на Егина няма места и ще спим на”диво” – в малък живописен залив в близост. Заливът е величествен, а вкусната импровизирана вечеря, която си готвим, слага финален щрих на този първи ден. Въпреки ограничената площ в една яхта има всичко необходимо за комфортен живот: в каюткомпанията има мивка, печка, хладилник, големи шкафове с посуда и места за складиране на провизии, три до четири каюти, в които спят по двама души, и допълнителен диван в „хола”. Всичко е съобразено с непрекъснатото движение на плавателния съд: шкафовете са със заключващ механизъм, за да не се отварят при по-силно вълнение, а на печката може да се готви по време на плаване. 

 Събуждаме се с аларма – 5.30 ч. Днешният ден ще е дълъг – ще плаваме 70 морски мили, за да стигнем до Монемвасия. Прогнозите са за силен вятър, който ще бъде в посоката, която ни трябва. Отплаваме по тъмно, отваряме ветрилата и яхтата ни се понася накренена по вълните. Няма по-хубаво нещо от звездното небе в морето и вятърът, който обърква косите ти и издува платната в желаната посока. Не след дълго разбираме, че прогнозите са надценени и няма да успеем да стигнем до Монемвасия. Това е част от играта, която диктува силата на вятъра и морето. 

Този ден обикаляме из малки закътани заливи, в които водата е изумрудена и прозрачна, човек може да й се наслади без огромните тълпи от туристи, което е и едно от най-големите предимства на този тип пътувания: казано накратко: С лодката можеш да стигнеш и да останеш на такива места, които обикновено са с ограничен достъп до сушата. Вечерта акостираме в малко пристанище на континента – градчето Ермиони, в което сградите са като бучки бяла захар, посипани върху стръмния хълм.

След сутрешната порция къпане се отправяме към остров Хидра, който е известен с липсата на моторни превозни средства и многобройните хора на изкуството, които живеят и творят тук, вдъхновени от стръмните му насечени брегове и тихи улици. Пред нас от водата се издига огромен дълъг остров, гол и пожълтял от слънцето, а в центъра му се е концентрирал град, обсипан с бели къщи и крепост в единия край. Тъй като е предпочитана туристическа дестинация, на пристанището няма как да се спре и затова единственият начин е да стигнем с дингито (надуваемата лодка с мотор). Криви напечени улички, туристи, магарета и много красиви гледки от върха му. И този ден сме късметлии – отново ще спим в красив залив, в който сме единствените му обитатели.

Следващият ден е посветен на стигането до остров Порос, който заема почетното първо място в своеобразната ми класация за красиви гръцки острови. За да стигнеш до него, минаваш през тесен канал, а от двете му страни има малки, натрупани по хълмовете къщи, таверни, магазинчета, цъфтящи бугенвилии и китайски рози, криви стълбища и църкви, а ти си застанал на носа и очите ти не могат да поемат цялата тази красота. Сякаш някой е отворил кутията на детството, в  която има стъклени топчета, миди, перца от птица и бляскави камъчета и ти се чудиш кое „съкровище” да разгледаш най-напред. 

Постепенно морето те превзема. Животът на лодката  е лек и вълшебен. Дните минават бързо и неусетно, забравяш кой ден е, какво си правил предишния, душатата ти е пристан на спокойствието, вятърът е издухал лошите ти мисли, птиците ти са приятели, а когато слезеш на сушата, всичко започва да се клати и трябва веднага да се качиш обратно в новия си дом.

Една от последните ни дестинации е митичният Епидавър - древногръцки полис, родното място на сина на Аполон – Асклепий, лечителя. Тук през VI в. пр.н.е. е изградено светилище и други административни сгради, като най-вечатляващата от тях е огромният античен театър, който има невероятна акустика.   

Време е да се прибираме към Атина. Раздялата след седмица е тежка, защото емоцията от плаването е като да се влюбиш силно и безнадеждно в някой, който си открил случайно и искаш да носиш в сърцето си завинаги. Преживели сте заедно толкова истински моменти на споделено щастие и свобода, които ще те топлят по дългия път към дома. Нееднократно съм чувала, че след като „минеш по трапа”, си обречен да се връщаш отново и отново и да искаш  да си в морето от правилната страна, която не е страната на сушата.

„Животът на яхтата е пълен с опасности, често чакани, крачещи към нас. Но рядко ни известяват предварително. Пиперливият вкус остава от тях. Обичам водата, защото отвсякъде бълбукат опасности, през всяка цепка се промъкват. Те са днес, ще се появят и утре. Те са естествена проява на живота ти. Не е лов на силни усещания, а начин на съществуване... Защото го мога, избрах морето" - Дончо Папазов, „Невъзможният път”.

Полезни съвети за живота на яхтата:

1. За да ви е приятно и комфортно, споделяйте плаванията си с добри приятели или поне с хора, които познавате – пространството наистина е ограничено и човек няма много места, на които да се усамоти.

2. Преди да се качите, се наспете добре – когато човек е отпочинал, понася по-леко първоначалния дискомфорт от това, че няма твърда почва под краката си.

3. Хранителните продукти, които вземате със себе си, трябва да са лесни за готвене или за директна консумация – т.е. това не е място, на което да развихрите кулинарните си способности, но може да блеснете, ако знаете няколко различни рецепти за готвене на паста.

4. Вземете със себе си удобни дрехи, които да подлежат на мокрене и цапане и по възможност да са от естествени материи – но имайте предвид, че силният вятър и солената вода не са щадящи.

5. Участвайте активно в управлението на лодката – питайте и пробвайте под наставленията на шкипера. Така от „куфар” постепенно се превръщате „поне в Магелан”. Ако искате да сте по-подготвени ,запишете се на ветроходен курс, съществуват такива и в България, които се предлагат от големите ветроходни компании. 

6. Избирайте внимателно на кого доверявате живота си – плаването в открито море не е съвсем безопастно начинание. Важно е шкиперът ви да има достатъчно знания и умения, а яхтата да е сигурна и проверена. В България има както ветроходни компании, които разполагат с опитен персонал, така и индивидуални шкипери, но най-добре съберете предварително информация от приятели, познати, запознайте се и не избирайте само спрямо цената.

7. Морската болест – няма как да й избягате, както и ако веднъж сте имали подобно неразположение, не сте имунизирани от повторното му появяване. Опитайте се да го приемете като нещо, което е възможно да се случи, и се постарайте да реагирате при първи симптоми: със сигурност помагат медикаментите, произведени специално за облекчаване на  морската болест, както и гледането на точка в хоризонта, поемане на управлението на лодката или лягането по гръб със затворени очи в кокпита, а не в каюткомпанията.

 

Станахме много консервативни, тази година ще работим само с близки клиенти

Мартин Неделчев работи от 2011 г., за да популяризира ветроходството в България. Има компания за ветроходни пътешествия, курсове и участие в регати. 

Защо избрахте да се занимавате с ветроходство?

Ветроходството беше интересно хоби, с което може би един ден щях да се занимавам. Докато не станах ръководител на проект за сливане между две големи компании. Целта беше служителите да се почувстват част от един и същи екип, средството за постигане на тази цел беше да се качат заедно на ветроходни лодки и да се научат да ги управляват. Така се стига до закупуването на две 6-метрови лодки. Търсенето на капитани, които да управляват тези лодки, се оказва сложна задача и взех решение  хората, които водят обучението, да се научат да ги управляват. За да дам личен пример, трябваше да се кача на една от тези лодки и да започна много бързо да я уча. Не се гордея с първото си приставане, което се случи непланирано, сред масите на крайбрежно заведение. След първите няколко пъти на вода ветроходството се превърна в част от живота ми, в страст, която постепенно измести всички други занимания. Малко след това създадохме "Вятър и Вода", компания, която има за цел да популяризира ветроходството сред българите. Смених малките лодки с по-големи, язовирите с морета.

Кои са най-големите предизвикателства в този бранш/бизнес?

Да се пребориш със стереотипите, да убедиш клиентите да опитат. После е лесно, защото всеки, който веднъж е опитал, започва да мечтае непрекъснато за морето и за плаване. Предизвикателство е да бъдем атрактивни, да можем да предлагаме всяка година все по-интересен и качествен продукт, да задържим шкиперите си, да се вместим някъде в нормативната уредба, в която няма много място за компании като нашата.

Как ситуацията с COVID-19 се отрази на "Вятър и Вода"?

Станахме много консервативни, тази година ще работим само с близки клиенти, които ни имат пълно доверие. Голяма част от продуктите ни се случват извън границите на България и сме силно зависими от политическата обстановка, от възможностите да преминеш граница. Затова и не сме търсили възможност през този сезон да реализираме ръст в продажби, брой клиенти... Решихме, че ще работим по-малко, но ще предложим повече качество на хората, с които избрахме да плаваме. Иначе ние сме малка компания, без кредити, нямаме много служители, така че нямаше големи сътресения.

Кои са най-удовлетворяващите моменти в работата ви?

В морето се учиш да бъдеш смирен, да бъдеш търпелив, да приемеш, че понякога е по-лесно да смениш посоката или да изчакаш ден-два, вместо да се бориш с вятъра и с вълните. Да бъда капитан, да отговарям за хора, да ги уча на ветроходство и да уважават стихиите, да ги карам да мечтаят за далечни океани е част от работата ми. Най-удовлетворяващите моменти в работата ми са свързани с това да запаля някого по ветроходството, да му отворя вратите към морето и после да го гледам как понякога става по-добър от мен или да се радвам, когато отново се връща на лодката и продължаваме заедно да се учим и да плаваме. 

Какво е ветроходството за вас?

Ветроходството е магия, ще се радвам освен на страниците, които четем, и на широкия екран, то да присъства и реално в живота на повече хора. Опитайте, качете се на борда и се оставете на вятъра и водата да ви омагьосат.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.