Двайсет индийски войници са загинали в сблъсък с китайски военни високо в Хималаите, в граничен район, за който двете ядрени държави спорят от години, съобщи Асошиейтед прес, позовавайки се на индийски представители. Предполага се, че жертви има и от китайска страна, но Пекин има политика да не ги признава, посочва Си Ен Ен. Радио "Франс ентер" се позова на непотвърдена информация за 43-ма загинали китайски войници.

Сблъсъкът, станал вчера в района Ладах по т.нар. линия на фактически контрол, която заменя границата между двете държави, е първият конфликт между Индия и Китай от 1975 г., при който има загинали. Според неназовани индийски и китайски източници, на които се позовава "Ню Йорк таймс", нито една от страните не е стреляла, схватката е била ръкопашна - с камъни и тояги, някои от които - със стърчащи от тях пирони или обвити с бодлива тел.

Сателитна снимка на спорната територия: долината Галван и линията на фактически контрол.

Първоначално индийската армия съобщи за трима загинали индийски войници, но по-късно бе дадена нова информация за 20 загинали и 17 ранени в критично състояние.

Китай обвини индийските сили в извършване на "провокационни нападения" срещу неговите войници, но не даде подробности и не каза дали има жертви от китайска страна.
Според експерти за двете страни ще е трудно да намалят напрежението, но е малко вероятно да се стигне до война, защото и двете държави не могат да си позволят конфликт, отбелязва Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Си Ен Ен посочва, че оспорваната територия, която Китай наприча Цзинцзян, а Индия - Ладах е високопланинска, със средна височина над 4000 метра и минусови температури дори през лятото. Човек в нея се нуждае от дълга аклиматизация, за да не се разболее от височинна болест, която е свързана с постоянно гадене и главоболие. Предполага се, че тези фактори са допринесли за смъртта на ранените в ръкопашния бой индийските военни. Съобщението на армията споменава, че те са починали от раните си в условията на високопланински терен и температури под нулата.

Телевизията цитира британския пътешественик Невил Максуел да описва оспорваната територия като "ничия земя, в която нищо не расте и никой не живее". Въпреки това Китай и Индия са се били цял месец за нея през 1962 г., давайки хиляди жертви. Победата е била за Пекин.

Оттогава нито една от страните не признава границата си с другата. Вместо ясна маркировка съществува мъгляво определената "линия на фактически контрол", която е често трудно различима в засипаните със сняг и непристъпни урви.

Китай има ясно очертана граница със съседния и на двете страни Пакистан от края на британското колониално господство през 1947 г., когато той се отделя от Индия в кървав конфликт. Днес Пекин разглежда Исламабад като свой регионален съюзник и икономически партньор, което държи Индия нащрек. Китай е инвестирал 60 милиарда долара, за да създаде свой "икономически коридор" през Пакистан до Индийския океан.

Китай е обезпокоен от пътната инфраструктура, която Индия е построила в Ладах, за да улесни достъпа и снабдяването на войските си до "линията на фактически контрол". От индийска страна тази територия влиза в полуавтономния и размирен щат Джаму и Кашмир. И двете страни в последно време струпаха войски от двете страни на оспорваната си обща граница, която в цялото си протежение е дълга 3440 км.

Военни експерти, цитирани от Си Ен Ен смятат, че въпреки цикличните сблъсъци в района, нов военен конфликт в него е малко вероятен заради суровия му климат и недостъпност през зимата и трудния терен, през който не може да мине бронирана техника.

"Франс ентер" обаче изброява група рискови фактори: става дума за напрежение между двете страни с най-голямо население в света (общо над 2,5 милиарда души); и двете са ядрени сили; и двете са управлявани от националисти, които се боят да не се покажат слаби у дома - особено в условията на коронавирусната пандемия.

Радиото посочва, че политиката на американския президент Доналд Тръмп да изолира Китай е съпроводена със сближаване с Индия, която е сред най-големите нововъзникващи пазари. През февруари Тръмп посети Индия, засипа с ласкателства министър-председателя Нарендра Моди и подписа договор за доставки на американски оръжия за индийската армия. Миналия месец Тръмп предложи да покани Моди като гост на следващата среща на Г-7 заедно с лидерите на Австралия и Южна Корея, с което очерта контурите на вероятен бъдещ американски алианс в Азиатско-Тихоокеанския басейн срещу Китай. От друга страна, Китай се чувства обграден от американски съюзници, които се страхуват от хегемонията му в Азия, отбелязва "Франс ентер".