30 г. след промените: българите са сред най-малко доволните в бившия Източен блок

Тази година България, както и голяма част от държавите в региона, отбелязаха 30 години от края на комунистическите режими.

Малцина в бившия Източен блок съжаляват за промените през 1989-1991 г. Но и няма пълно доволство от сегашната политическа и икономическа ситуация.

Подобно на гражданите на държавите от Западна Европа и хората в централните и източните части на континента се тревожат от проблеми като неравенството и функционирането на политическите системи в страните им. Има широкоразпространена подкрепа в региона за повечето демократични ценности. Но въпреки че преобладаващият дял от хората за са демокрация, отдадеността на гражданите в някои от държавите на отделни демократични принципи не винаги е достатъчно силна.

В края на годината припомняме някои от изводите от мащабно сравнително изследване на изследователския център "Pew" през 2019 г. , в което от Централна и Източна Европа са включени Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Русия, Украйна, България, Германия, Литва. Проучването обхваща общо 17 държави - 14 от ЕС, САЩ, Русия и Украйна, проведено е между 13 май и 12 август 2019 г., сред общо 18 979 души.

Като цяло в държавите от региона има масово одобрение на промяната към многопартийна демокрация и пазарна икономика след краха на комунизма. 85 на сто от поляците подкрепят тези промени. Но в някои страни от бившия Източен блок тези настроения не са така силни. И сред тях е и България. Една трета от гражданите в нашата страна не харесват преминаването към демокрация и капитализъм. Подобен е делът на недоволните украинци, а в Русия - е около 50 на сто.

Въпросът за одобрението на демокрацията и пазарната икономика е задаван от изследователския център в две предходни изследвания - през 1991 г. и през 2009 г. Русия е единствената държава, в която има значителен спад на подкрепата за многопартийната система и капитализма спрямо 2009 г.

Различните нива на ентусиазъм са свързани с различното ниво на прогрес на отделните държави през изминалите години, отбелязват от изследователския център. Повечето поляци, чехи и литовци, както и над 40 на сто от унгарците и слокаците, смятат, че икономическото положение на повечето хора в страните им днес е по-добро, отколкото при комунизма. Като те са по-уверени в това днес в сравнение с 2009 г., когато се усещаха ефектите от световната икономическа криза.

Но в Русия, Украйна и България над половината от анкетираните казват, че днес нещата са по-зле за повече хора, отколкото по времето на комунизма.

Има общ консенсус по въпроса, че елитите са се облагодетелствали повече от икономическите промени през изминалите 30 години в сравнение със средностатистическите граждани.

Хората в бившите соцстрани са оптимисти като цяло за собственото си бъдеще, но преобладаващо песимистично настроени са да функционирането на политическите системи и по специфични икономически проблеми като заетост и неравенство.

Удовлетворението

Жизненото удовлетворение е нараснало значително през последните 30 години.

Един от най-позитивните резултати от изследването е, че хората и в бившите комунистически страни, и в държавите от Западна Европа и САЩ, харесват повече живота си в сравнение с изследваните хора през 1991 г. Тогава едва 12 на от поляците по 10-балната скала оценяват живота си със 7,8,9 или 10. Сега това са 56 на сто от поляците.

В България промяната е от 4 на сто на 29 на сто.

Позитивни и негативни страни на промяната за обществото

Респондентите в Централна и Източна Европа смятат, че епохата след края на комунистическите режими има и добро и лоши страни. 

На въпрос дали държавите им имат прогрес през последните 30 години по поредица от теми, анкетираните в региона се изказват позитивно за области като образованието и повишаването на жизнения стандарт. Но мненията са много по-разделени по отношение на прогреса в осигуряването на върховенството на закона, като повечето смятат, че промените са оказали отрицателно влияние върху здравеопазването в страните им.

България е една от страните с най-ниско ниво на удовлетворение във всяка една от сферите.

Едва 27 на сто от българите са доволни от качеството на образованието (най-нисък процент сред изследваните страни), едва 17 на сто - от здравеопазването. Само 26 на сто смятат, че промените са оказали положително влияние върху фамилните ценности, 20 на сто или една пета - върху закона и реда, 27 на сто - върху духовните въпроси, една трета - върху стандарта на живот.

За сравнение мнозинството от поляците, литовците и германците смятат, че промените са изиграли положителен ефекх върху образованието, стандарта на живот, гордостта  в страната им, духовните ценности, закона и реда, здравеопазването и семейните ценности.

Жизненият стандарт

Три десетилетия след падането на Берлинската стена хората в бившите комунистически държави отчитат голямо подобрение на жизнения си стандарт. След 1991 г. има увеличение на дела на пълнолетните граждани в централно и източноевропейските държави, които смятат, че промените в региона през 1989 г. и 1991 г. са се отразили положително върху жизнения стандарт в тяхната страна.

В Полша например през 1991 г. само 14 на сто от анкетираните отговарят, че промените имат положително отражение върху личното им благополучие. През 2019 г. този процент от 14 на сто скача на 81 на сто. В Литва промяната е от 9 на сто през 1991 г. на 70 на сто през 2019 г.  

В България процентът на доволните също е скочил за три десетилетия, но доста по-скромно. През 1991 г. доволните са били 5 на сто, в изследването от тази година  32 на сто или една трета отговарят, че промените са повлияли положително на жизнения им стандарт.

Това е един от най-ниските проценти сред изследваните страни.

Хората с по-високи доходи и по-добро образование логично по-често смятат, че промените сред 1989 г и 1991 г. са оказали положително влияние върху държавите им. Най-голяма е разликата в Словакия - 30 на сто, в мнението на хората с ниски и високи доходи. Следва България - с 28 на сто разлика. Младите хора също по-често смятат, че промените са били за добро.

Само в Русия това разделение е много по-незначително, там и богати, и хора с ниски доходи преимуществено не одобряват промените.

В Украйна има друго разделение - между рускоговорящите и говорещите украински. Сред рускоговорящите процентът на хората, които смятат, че промените са имали повече положителни ефекти, е по-нисък. 

Разделителната линия между Източна и Западна Германия може да бъде проследена по оценките на серия от проблеми.

Като цяло сред германците е висок процентът на одобрение за промените, но има разлика по отношение на теми като семейни и духовни ценности, закон и ред, образование.