Надежда Ковачева е била прокурор 18 години. След това работи като адвокат, предимно по защита на свободата на мисълта и изразяването. Защитавала е десетки журналисти. Има специализация от Хагската академия по международно право. Потърсихме я във връзка с очертаващата се перспектива да бъде приет в екстремно кратки срокове нов член в НК, предложен от БНБ заради ставащото с банките. Евентуалният нов чл. 252а, който бе прегърнат радушно от политиците и "силните на деня", звучи така: 

Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

- Г-жо Ковачева, въпреки очевидните тежки последствия от разпространяване на слухове за банки, не е ли опасно да приемаме "на юруш" член в НК, който да вкарва хора в затвора само за изказани мнения? Които "могат да доведат" до паника? 

- Това правителство, което сега ни управлява, не ни е осведомило за нито един договор, който е подписало. И не говоря само за „Южен поток“, а изобщо. Как можем да имаме доверие на държавните институции, че ще ни осведомяват дали една банка е виртуална и дали има проблеми със своята състоятелност? Те няма да ни уведомят никога официално за това. Ние на практика не знаем дали положението на банковата система е стабилно в България.

Ако се направи такъв текст, специално в първата му част – на изпълнителното деяние: „който разпространява заблуждаваща или невярна информация, или други сведения...“, това означава да се ограничи свободата на изразяване. И да се ограничат и гражданските права.

- Как точно?

- Под няколко форми. Защото - кой е критерият за заблуждаваща и за невярна информация? Няма такъв критерий, защото единственият критерий е самата банка или отговорните финансови институции да ни уведомяват какво става. Това важи за състоянието на съответната банка или на банковата система изобщо. Те обаче не ни осведомяват никога.

- Т.е. - според Вас, такъв член би функционирал само при една голяма степен на доверие към държавните институции от страна на гражданите?

- Не само това. Аз считам, че тези елементи от състава , които са включени, не са точните. Би могло да се формулира „който разпространява непроверена информация“...

- Каква е разликата?

- Разликата е огромна. Значи, какво става, ако аз съм гражданин или журналист – и това по-специално се отнася за журналистите - и искам да осведомя обществото, което пък е мое задължение, за състоянието на някаква банка? Аз съм длъжен да проверя моя източник, който казва, че една банка има проблеми, от два други независими източника.

Да, моят източник на информация може да ме използва като журналист, да разпространя заблуждаваща или невярна информация, за да постигне някакви лични користни цели. Нали така? Но аз тогава съм длъжна да проверя тази информация от два независими източника – мога да се обадя в БНБ, мога да се обадя в самата банка, и да попитам. И журналистът, като попита БНБ, като попита самата банка и му кажат, че информацията му не е вярна и няма такъв пробрлем, това означава ли, че той не може да напише: 

„Получих еди-каква си информация, че еди-коя си банка има проблем... Обадих се в БНБ – казаха ми, че няма такъв проблем.“

Достатъчно е това да се напише, за да се осведомят хората, че такъв проблем е възможно да има, или е възможно да няма. Но аз ако съм гражданин на България, който е раснал в този преход, в който имаше толкова пирамиди и на толкова хора им изгоряха парите, изгоряха им спестяванията за жилища с лихвочисла, които не им ги върнаха... Ще се замисля.

Затова според мен този текст, така формулиран, забранява на журналиста или на обикновения гражданин, който употребява интернет, да разпространи такава информация. Защото тя може да е невярна, но да е проверена.

- И той може да отиде в затвора обаче?

- Може да се намери кой да го съди. Защото Страсбург е казал, нашият Върховен съд е казал по повод на клеветата, която е престъпление против личността, че разпространяването дори на позоряща информация не е съставомерно, ако журналистът е проверил информацията от два източника.

- Т.е. - да се поставим във Вашата хипотеза: в момента примерно набира скорост „Ийст уест интернешънъл“ - някоя пирамида. И всъщност ти като журналист, ако съобщиш, че няма как това нещо да е ок и няма как да функционира така, с такива лихви, ти рискуваш да отидеш с ефективна присъда в затвора?

- Да. Аз мисля, че в този текст първо изрично трябва да се упомене това, което на юридически език наричаме "специална цел". А в този текст я няма: „...който разпространява заблуждаваща или невярна информация..., които могат да доведат до всяване на паника.“ Защо ти е да разпространяваш заблуждаваща или невярна информация? Специалната цел трябва да е „който разпространява... с цел да предизвика паника“.

- Предлагате да се инкриминира мотивът, а не самото разпространяване на информация?

- Да – това се нарича специална цел. В този текст трябва да има специална цел. И второ – трябва да има израза „непроверена информация“.

- Което, ако разбирам, пак отговаря на Вашата забележка за користността на деянието?

- Да. Защото при престъплението "клевета" и изобщо при работата на журналиста е достатъчно да си проверил информацията от два източника, които са независими. И когато се установи това – тогава дори информацията да е невярна, ти не носиш отговорност.

В този текст трябва да се намери балансът – хем да се защитни банковата система, хем да се защитят правата и интересите на гражданите и гражданското общество. След като няма установен ред банките или БНБ периодично да ни осведомяват за състоянието на банките или за тяхната ликвидност, за това дали са действителни банкови системи, или са някакви виртуални пространства, откъде накъде – след като те не ни осведомяват, ще инкриминират правото на всеки един, който е научил нещо, да осведоми гражданите?

- Да оставим журналистите. Да кажем, имам приятел във фейсбук – отличен финансист, който поства: „Внимавайте с фирма „Ийст уест интернешънъл“, защото е нереално да дава 300 % лихва.“

- Да, а това, освен всичко друго, е недоказуемо. Защото в моя фейсбук профил може да влезе който и да било и да напише от мое име нещо.

- Т.е., смятате ли, че създаваме един член, който в най-добрия случай ще бъде мъртвороден, а в най-лошия -  мракобесен?

- Членът позволява тълкуване по отношение на всеки един дееспособен гражданин, който носи наказателна отговорност. Защото субект на това деяние е „който“, т.е. - всеки. Няма специална цел. Това, пак казвам, е много важно:

Защо аз да разпространявам такава информация - защото искам да бутна валутния борд, искам да бутна банковата система... Тези, които искат това и които имат интереси кредитите им да се обезценят, те имат специална цел да разпространят такава информация. Да бъдат така добри да сложат не „който“, а да уточнят субект. Или дори да го оставят, да уточнят специална цел задължително - „да се увреди финансовата или кредитната система“ или нещо подобно... Не съм законодател. А какво е това „всяване на паника“?!  Те ми ограничават така правото да получавам информация и да давам информация.

- Притеснява ме мен лично и алинея 2: да причини другиму „значителни вреди“. Според мен една мощна финансова институция, която на всичкото отгоре не е собственост на тоя или оня, винаги може проформа да докаже "значителни вреди" и да отидеш за 10 години в затвора?

- За мен трябва да има „непроверена по съответния ред“ информация, а не "невярна" или "заблуждаваща". И да има специална цел, а не да преследват хората от интернет пространството, и журналистите, да се правят процеси и ВКС да трябва да прави тълкувателни решения, и накрая – пак нищо.