„Тридесет милиона гледания за нашата ретро версия на Creep на „Рейдиохед“! Страхотно!“, похвалиха се днес сутринта „Постмодърн Джубокс“ в Туитър. В съобщението има и линк, от който можете да с поръчате диск или винил на групата, както и да свалите песни във формат mp3. Това е чудесно за почитателите на групата – но ако утре, 28 март, сте в София или наблизо, имате дори по-добър вариант: да гледате „Постмодърн Джубокс“ на живо – от 20 часа в зала 1 на НДК. Това е третият им концерт при второто им гостуване у нас след по-малко от година.

Обещанията са новото шоу, част от второто им европейско турне, което тръгна през февруари от Великобритания, да е още по-впечатляващо. Ще чуем модерни хитове в класически ретро интерпретации, които ни връщат в бляскавата ера между 20-те и 40-те години на ХХ век в САЩ, когато джазът беше попмузика и обратното – но вече като цялостен спектакъл за големи зали, а не като музика за клубни участия.

При първото си гостуване у нас американската група се представи с два концерта – в Античния театър в Пловдив и в зала 3 на НДК. Ако – или когато – дойдат за трети път, може би ще ги гледаме в „Арена Армеец“. Засега обаче групата е феномен в социалните мрежи и това е мястото, където е най-голямата им публика.

Успехът на „Постмодърн Джубокс“ или PMJ e пример как във времето на социалните мрежи един музикант може да представи музиката си на милиони зрители и да направи световна кариера, без да похарчи и стотинка за реклама, нито да му се налага да участва в „Евровизия“. За целта обаче, освен да прави качествена музика, трябва и да има и идея как да грабне вниманието на преситената от какви ли не предложения публика.

Точно такава идея хрумва на Скот Брадли, аранжьор и пианист, който на 5 обича Майкъл Джексън, а на 12, когато за първи път чува „Рапсодия в синьо“ на Гершуин, се влюбва в джаза. В първите години на XXI век, докато свири в джазклубове в района на Ню Йорк, в търсене на творческо вдъхновение и като упражнение Брадли започва да преработва съвременни хитове в духа на стилове, популярни преди десетилетия. След поредица експерименти в студио и пред публика, концепцията се избистря и през 2013-а Брадли се заема сериозно със създаването на PМJ.

Групата се състои от постоянно сменящи се музиканти, които записват кавъри на съвременни поппесни в различни популярни от миналото стилове, най-вече джаз, рагтайм, суинг. Всички аранжименти са на Брадли. Когато тяхната ду-уоп версия на We Can’t Stop на Майли Сайръс бързо набира голяма популярност (до днес гледанията в YouTube надхвърлят 16 милиона), а мнозина отбелязват, че това е единственият начин, по който могат да се насладят на музиката на Майли Сайръс.

Днес самата група е постоянно разрастващ се колектив, в който на ротационен принцип участват над 70 различни певци, инструменталисти и танцьори. Само за няколко години проектът постига огромен успех в социалните мрежи, които остават единственият им канал за промотиране. Доказателствата са достатъчно красноречиви: PMJ имат зашеметяващите 500 милиона гледания и над 2 милиона последователи в YouTube.

През последните години PMJ имат стотици концерти по цял свят всяка година, милиони последователи, спектаклите им предизвикват истински фурор, а билетите се изкупуват месеци предварително. С езика на „Постмодърн Джубокс“ талантливият американец не спира да ни припомня колко често новото е просто добре забравено старо. И дава шанс на много хора да открият музика, която иначе не би стигнала до тях.

"Площад Славейков"