Обонянието е едно от петте основни човешки сетива. Да бъде загубено е опасно не само за здравето ни, но и за социалния ни живот, смята д-р Кара Хувър от Durham University.

За да докаже това, тя прави сравнение на това как са възприемали миризмите неандерталецът и денисовият човек (Homo denisova – по името на пещерата, в която е открит, бел.ред.), като ги съпоставя с обонянието на днешния човек. Оказало се, че ние възприемаме ароматите, както са го правили неандерталците, а денисовите хора са имали лошо обоняние.

Съвременният човек обаче все повече заприличва на тях – причината е в замърсената околна среда, чиито силни и мръсни миризми „побеждават“ естествени природни ухания и ни пречат да възпреимем цялата палитра от аромати. А това влияе негативно на здравето ни.

Съвременният човек по принцип има добро обоняние като неандерталеца.

Развалянето на обонянието води след себе си цяла поредица от последствия, казва Хувър, цитирана от „Телеграф“. Преди всичко слабото възприемане на миризмите влияе на вкуса. Хората, които не могат да усещат добре миризмите, са склонни към затлъстяване, защото избират силно ароматизирани храни, а те в повечето случаи съдържат повече мазнини и захар. Доказано е, че хората с добро обоняние имат по-нисък индекс на телесната маса.

Друга опасност са тревожните разстройства и депресиите. Човек без обоняние може сериозно да се притеснява, че не усеща миризмата на собственото си тяло и затова не може да определи дали излъчва неприятни „аромати“ или не. И още – може истински да се страхува, че не усеща миризмата от газовата печка например. Подобна тревожост крие риск от развитието на много по-сеиозни психически разстройства.

ЕurekАlert припомня американско изследване, направено през 2005-2006 година сред 3005 души на възраст 57-85 години. Учените от изследователския институт Monell Center се интересували от социалния живот на анкетираните и ги тествали за възприемчивост на миризми.

Неврологът д-р Йохан Лъндстрьом обобщава, че повече от 20 на сто от възрастното население на САЩ (над 50 години) има отслабено обоняние. Както и, че има пряка връзка между миризмите и броя на социалните контакти. Тя влияе основно на жените. Колкото по-добре представителките на нежния пол усещали ароматите, толкова повече излизали – срещали си с приятели, общували със семейството си и пр.

Доказано било, че при мъжете няма връзка между социалните контакти и обонянието.

И накрая Journal of the American Geriatrics Society съобщава за изследването на д-р Йонас Олафсон и неговите колеги, които в продължение на 10 години наблюдавали 1774 души на възраст между 40 и 90 години и открили, че загубата на обоняние повишава риска от ранна смърт.

Вероятността хората, които не усещат добре миризмите, да починат по-рано, била с 19% по-висока в сравнение с онези, чиито носове работели безотказно. Всяка правилно разпозната от участниците в изследването миризма сваляла с 8% вероятността от по-ранна смърт.