Не всеки, който се скара с руския президент Владимир Путин, загива при жестоки или подозрителни обстоятелства - далеч не всички. Но достатъчно отявлени критици на политиката на Путин бяха убити, а убийството на руски гражданин, поискал убежище в Украйна, доведе до спекулации за причастността на Кремъл.

Украинският президент Петро Порошенко нарече "акт на държавен тероризъм от страна на Русия" убийството на Денис Вороненков в Киев - бивш член на руската компартия, който започна остро да критикува Путин след бягството си от Русия през 2016 г.

Това предизвика остри упреци от страна на говорителя на Путин, който нарече обвинението "абсурдно". Години наред Кремъл винаги с презрение отхвърля самото понятие за политически убийства.

Но критиците на Путин не можеха да не направят паралел с необяснимата гибел на други врагове на Кремъл.

"Имам впечатлението (надявам се това да е само впечатление), че в Русия започна да се разпространява практиката на убийство на политическите опоненти", заяви през в. "Москоу таймс" Генадий Гудков - бивш депутат от парламента и екссътрудник на службите за сигурност.

Ето няколко отявлени критици на Путин, убити или починали при загадъчни обстоятелства.

Борис Немцов, 2015 г.

През 90-те години Немцов бе политическа звезда сред "младите реформатори" в постсъветска Русия. Той стана вицепремиер и известно време го смятаха за бъдещ президент, но през 2000 г. именно Путин смени бившия президент Елцин. Немцов публично подкрепи този избор, но критиката му започна да става все по-силна, след като Путин ограничи гражданските свободи. В крайна сметка Немцов бе избутан на заден план в руския политически живот. Той оглави масовите улични митинги в знак на протест срещу парламентарните избори през 2011 г. и пишеше статии за корупцията сред чиновниците. Също така бе арестуван няколко пъти, когато Кремъл се разправяше с опозиционните митинги. През февруари 2015 г., само няколко часа след като призова хората да се присъединят към демонстрация срещу военното участие на Русия в Украйна, Немцов бе застрелян в гръб с 4 куршума от неизвестни нападатели според версията на Кремъл. Путин "лично пое контрола" на разследването на убийството на Немцов, но убиецът остава на свобода.

Борис Березовски, 2013 г.

Смята се, че Березовски - самозваният магнат, който здраво се закрепи във вътрешното обкръжение на Елцин в края на 90-те години, помогна за идването на Путин на власт (включително на кампанията в медиите, която оклевети Немцов). Но при новия президент Березовски не можа да се сдобие с това влияние, на което се надяваше. Конфликтът с Путин доведе до изгнанието му във Великобритания, където той се закле да свали президента. Той също така обвини Кремъл в организирането на убийството на Александър Литвиненко - бившия офицер от разузнаването и информатор, отворен през 2006 г. Березовски бе открит мъртъв в заключената баня в дома си във Великобритания с примка на шията. Затова в началото това бе сметнато за самоубийство. Съдебният лекар обаче не можа да установи причината за смъртта.

Станислав Маркелов и Анастасия Бабурова, 2009 г.

Маркелов бе адвокат правозащитник, известен като представител на чеченското цивилно население при делата срещу руската армия за нарушаване на човешките права. Той представляваше и журналистите, оказали се в затруднено положение след написване на статии, критикуващи Путин, включително кореспондентката на в. "Новая газета" Анна Политковская, убита през 2006 г. Маркелов бе застрелян от въоръжен човек с маска пред Кремъл. Бабурова - също журналистка от "Новая газета", бе убита, докато се опитваше да му помогне. Руските власти заявиха, че зад тези убийства стои неонацистка групировка и двама нейни членове бяха осъдени за убийството.

Сергей Магнитски, 2009 г.

Юристът Сергей Магнитски почина в ареста през ноемри 2009 г. - изглежда, след като е бил жестоко пребит, а след това му е била отказана медицинска помощ. Той работи за британско-американския бизнесмен Уилям Браудър, разследва дело за голяма данъчна измама. Предполага се, че бе арестуван, след като откри доказателства, че в измамата са замесени полицейски служители. През 2012 г. Магнитски бе посмъртно признат за виновен в укриване на данъци, а Браудър лобира правителството на САЩ да наложи санкции срещу причастните към смъртта му. Законът за санкциите носи неговото име и оттогава се прилага към нарушителите на човешките права по други дела.

Наталия Естемирова, 2009 г.

Наталия Естемирова бе журналистка, разследвала похищения и убийства, станали обичайно явление в Чечня. Там проруските сили за сигурност извършваха жестоки преследвания, за да унищожат ислямски бунтовници, отговорни за едни от най-страшните терористични актове в страната. Както и журналистката Анна Политковская, Естемирова разказваше за цивилни, често оказвали се между тези две жестоки страни. Естемирова бе похитена пред дома й, по нея стреляха няколко пъти, включително от упор в главата, и я изхвърлиха в близката гора. Никой не бе осъден за убийството й.

Анна Политковская, 2006 г.

Анна Политковская бе кореспондент за Русия на в. "Новая газета". В книгата си "Русия на Путин" тя обвини кремълския лидер, че е превърнал страната в полицейска държава. Тя много писа за злоупотребите в Чечня и няколко пъти се появяваше в радиошоу в Москва. Растреляха я от упор в асансьора на дома й. За убийството й бяха обвинени петима души, но съдията установи, че това е поръчково убийство и за него са платени 150 000 долара. Но личността на поръчителя така и не бе установена. Путин отхвърли причастността на Кремъл към убийството на Политковская, като заяви, че "смъртта й сама по себе си нанася повече вреда на властите както в Русия, така и в Чечня... отколкото дейността й".

Александър Литвиненко, 2006 г.

Александр Литвиненко бе бивш агент на КГБ, който почина три седмици след като изпи чаша чай със смъртоносен полоний-210 в лондонски хотел. Британското разследване показа, че Литвиненко е отровен от руските агенти Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун, действали по заповед, "вероятно озобрена от президента Путин". Русия отказа да ги екстрадира, а през 2015 г. руският президент връчи на Луговой медал "За заслуги към отечеството". След напускането на ФСБ Литвиненко стана активен критик на службите, ръководени от Путин, и по-късно обвини службата за сигурност в организирането на серия от взривове на жилищни блокове в Русия през 1999 г., в резултат на които загинаха стотици хора. Последва нахлуване на Русия в Чечня през същата година, а заедно с него - и идването на власт на Путин. Има подозрения, че Березовски е свързан поне с част от плана, за да вкара Путин в Кремъл, но по-късно той се опита да обвини Путин в убийството на Литвиненко. А Литвиненко обвини Путин, че е наредил убийството на Политковская.

Сергей Юшенков, 2003 г.

Учтивият бивш полковник от армията бе любимец на парламентарните репортери в началото на 90-те години, когато изучавах търговията в "Москоу таймс". Сергей Юшенков едва бе регистрирал движението си "Либерална Русия" като политическа партия, когато бе застрелян пред дома си в Москва. Юшенков събираше доказателства, които според него сочеха, че правителството на Путин стои за един от взривовете в жилищните блокове през 1999 г.

Юрий Шчекочихин, 2003 г.

Като журналист и писател, който пишеше за корупцията в бившия СССР, когато това все още беше много трудно за правене, веднъж Юрий Шчекочихин се присъедини към мен при полицейски рейд из наркоквартири във Филаделфия през 1988 г. Той разследваше взривовете в блоковете през 1999 г. за "Новая газета", когато през юли 2003 г. го повали мистериозна болест. Той почина внезапно дни преди предполагаемо пътуване за САЩ. Руските власти обявиха за секретни медицинските му документи.

 

-----

* Авторът е директор на московското бюро на в. "Вашингтон пост", където е публикувана статията. Видеоклипът е от оригиналната публикация.