Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Европейската комисия днес отхвърли обвинения от българския евродепутат Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП) и от медии в София, че докладите ѝ от наблюдението върху правосъдието и вътрешните работи на България не са обективни и компетентни, служат за дискриминиране на страната ни в ЕС и оправдават външно финансиране за неправителствени организации в посочените области.

Радев и въпросните публикации във вестниците "Труд" и "Монитор" сочат поименно Юри Тавание, служител на Делегацията на Европейската комисия в България, който участва в екипа за подготовка на докладите, с подозрението, че е в конфликт на интереси и поддържа съмнителни връзки с прореформистки магистрати, заинтересовани европейският мониторинг чрез така наречения Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) да продължава.

"Комисията отхвърля всички атаки срещу отделни нейни служители и срещу процеса на МСП", каза пред Клуб Z Кристиан Виганд, говорител по въпросите на правосъдието в Комисията. "Докладите по МСП се приемат от Колегиума на комисарите. методологията на Комисията, докладите и техните заключения се одобряват от Съвета всяка година."

Вчера Съвет на министрите по европейските въпроси с участието на българския вицепремиер Деница Златева одобри заключения по последния доклад по МСП, който Комисията публикува на 25 януари, където се казва:

"Съветът приветства докладите на Комисията относно напредъка, постигнат в България и Румъния по линия на механизма. Съветът поздравява Комисията за извършената работа, включително общата оценка на постигнатия напредък след присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г., и подкрепя балансирания и обективен анализ."

"Съветът цени продължаващото добро сътрудничество на България и Румъния с Комисията и с останалите държави членки в рамките на механизма. Съветът насърчава България и Румъния да изпълнят ключовите препоръки, набелязани в докладите на Комисията, чието спазване би довело до временното успешно приключване на отделните показатели, освен ако събитията в страните не доведат до ясен обрат в хода на напредъка", пише още в заключенията.

"Знаем, че в неправителствения сектор има хора, които са заинтересувани този мониторинг да продължи, защото колкото по-дълго време той стои, толкова по-дълго време разни НПО получават грантове", казва Радев в интервю за "Труд". По думите му "липсват критерии и яснота какво трябва да изпълним, за да бъде свален този мониторинг" и "резултатите се използват, за да бъде спряна България от членство в Шенген и да бъде сочена като черната овца в Европа".

"Монитор" нарича Тавание "скандален еврочиновник, ортак на грантаджиите в тоги и на проваления правосъден министър Христо Иванов".

Радев отдавна работи за прекратяване на мониторинга, който 72 на сто българите искат да продължава според изследване на Евробарометър, публикувано през януари. 

Около себе си евродепутатът от ГЕРБ е образувал многопартийна група от свои български колеги със същата кауза. Тя включва Мария Габриел от ГЕРБ, Ангел Джамбазки от ВМРО, Филиз Хюсменова от ДПС и Илиана Йотова от БСП в качеството ѝ на член на Европейския парламент, преди да бъде избрана за вицепрезидент на България.

На 16 март 2016 г. тази група с участието на български магистрати, включително главният прокурор Сотир Цацаров, поискаха край на наблюдението върху България и Румъния, обявявайки го отживяло, дискриминационно, неефективно. 

Какво иска Европа от България?

От самото начало на наблюдението ЕС е формулирал шест показателя, по които наблюдава България. Три от тях са свързани със законодателните промени и прилагането им в съдебните реформи, два - с борбата с корупцията на най-високо и на местно равнище, и един - с борбата с организираната престъпност. 

В последния доклад Комисията посочи 17 конкретни условия, които България трябва да изпълни, за да бъде приключен мониторингът над нея. Между тях са приемането на закон за борба с корупцията и създаването на държавен орган, който да го прилага - неща, които българските законодатели последователно отказваха през изминалите си мандати.

"При условие че всички показатели бъдат изпълнени необратимо, впоследствие механизмът ще бъде приключен. Съветът припомня, че скоростта на процеса ще зависи единствено от това колко бързо България и Румъния ще могат да изпълнят показателите", пише в цитираните заключения на Съвета. 

В тях европейските правителства изтъкват "необходимостта от широка и недвусмислена политическа подкрепа за реформите".

Те казват, че досега страната ни е направила "някои окуражителни стъпки", но и че "е необходимо спешно да се ускори цялостният напредък в България".

"Положителното развитие в законодателен план по отношение на съдебната реформа е забележително, както и значителният напредък в борбата срещу организираната престъпност", пише в заключенията.

Оттук нататък ЕС очаква от България да приложи стратегиите си за съдебна реформа и борба с корупцията, като покаже "убедителни постижения".

"Съветът настойчиво приканва за решително ускоряване на усилията, необходими за цялостно изпълнение на всички препоръки на Комисията, посочени в доклада", пише в заключенията. "Макар Съветът да приветства изразения от правителството политически ангажимент за реформи, за пълното изпълнение на всички тези препоръки е нужно да се укрепи и засили цялостната политическа воля и Съветът очаква конкретни мерки и осезаем и необратим напредък преди следващия доклад на Комисията."

Държавите члнеки посочват, че в съдебната реформа:

- "следва да се положат специални усилия, за да се гарантира прозрачен избор на бъдещия Висш съдебен съвет,

- да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд,

- да се подобри функционирането на Инспектората към ВСС,

- да се подобри допълнително дейността на прокуратурата и да се укрепи нормативната уредба за наказателно преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност."

"Трябва да се засили борбата с корупцията, особено по високите етажи на властта, подкрепена със солидни резултати. Сред мерките, които трябва да се приемат, новата правна рамка за борбата с корупцията, включително създаването на ефективен орган за борба с корупцията, следва да остане ключов приоритет", пише още в заключенията. "Законът за публичната администрация следва да се реформира, а именно с цел да се гарантира укрепването на вътрешните инспекторати."

Държавите членки искат също да видят в България "механизъм за публично отчитане на напредъка (разследвания, повдигнати обвинения, присъди и изпълнение) за вече попадащите в общественото пространство дела за корупция по високите етажи на властта".

Те призовават и за "допълнителни мерки за укрепване на предотвратяването и борбата с корупцията на местно равнище, включително в сферата на обществените поръчки".

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.