От години народите не гласуват за "любимия лидер". Просто нямат такъв. От години народите гласуват с отвращение. Хората са отвратени от новия свят, в който безработицата нараства, парите се обезценяват, икономическата миграция се конкурира с мюсюлманска инвазия, а войните са някак задължителни, просто защото търговията с оръжие трябва да се случва.

2017 г. Европа не е същата, Америка също. Може би единствено Русия си стои на мястото, поради простата причина, че там управлението си е такова, каквото си беше и преди 10 години. Путин тогава, Путин сега. Отскоро един друг вариант на Путин се дуе в Анкара и планира увеличаване на президетските си правомощия, докато Турция не спира да се къпе в кръв.

В дни, в които светът сякаш сам не знае накъде върви, в САЩ и България се проведоха избори за президент.

И в двете държави управляващите предложиха кандидати, които отвращаваха хората.

В САЩ, Хилъри бе ярък представител на проядената с власт политическа класа, която прави твърде много за себе си и твърде малко за народа. След всичките си издънки, които няма да изброявам сега, г-жа Клинтън не успя да компенсира с езика на омразата по адрес на „женомразеца“ – конкурент, нито пък с феминисткия си популизъм.

Всъщност, личността на Хилъри Клинтън не е единствената причина за загубата и на президентските избори в САЩ. Събитията от Фъргюсън, американската ипотечна криза от 2007-2008-ма, войната в Сирия, бюджетният дефицит, нараснал с 9 трилиона долара по време на втория мандат на Обама (който започна вторите си четири години с обещание да преодолее годишния бюджетен дефицит от 1 трилион долара и да намали държавния дълг от 16 трилиона долара) също допринесоха за харизмата на посланието на Тръмп - „Ще направим Америка велика отново“. Защото американците прекалено дълго живяха със самочувствието на велик народ и последните години няма как да са им харесали.

Затова и заложиха на нетрадиционния милиардер. Защото видяха, че традиционните управляващи не носят нищо добро на народа си. Може би не защото очакват Тръмп да оправи Америка, а просто защото искаха да забият шамар на политическата си класа. Да обявят, че номерата на политиците и стоящите зад тях корпорации вече не минават.

В България, изгоненият позорно от властта през февруари 2013 г. Бойко Борисов, се върна "на бял кон", като „по-малкото зло“ през 2014 г. Отново увеличи държавния дълг, отново тегли заеми, само и само после да се бие в гърдите, че „другите и толкова не са направили“. Незаменимостта на Бойко Борисов, която любезно ни се натрапва по всички телевизии от първия ден, в който Бойко стана главен секретар на МВР, ширещата се корупция, оправдаването на Христо Бисеров и Христо Ковачки, облекчаването и стимулирането на бизнесите на Васил Божков, Делян Пеевски и Кирил Домусчиев, влизането на Ковачки в парламента чрез „явлението“ Бареков, все по-нарастващата икономическа емиграция и постоянното чувство за несигурност у българския народ, бяха достатъчни за ГЕРБ да загубят изборите и без Цецка Цачева да е кандидат. Самият факт, че управляващите в оставка до последно се мотаха с обявяването на своята номинация и последвалото излъчване на председателя на Народното събрание за кандидат-президент, предизвестиха победата на Радев.

Тя, (победата на Радев) не е нищо друго освен знак за разочарованието на българския народ от лидера си (който толкова много обичаха...) Бойко Борисов.

В заключение – ако някой се чувства обиден от Тръмп или пък (примерно) от персоната на настоящия вицепрезидент на България, то нека не обвиняваме спечелилите!

Виновни са загубилите...