„Викинг“, най-амбициозният руски филм на 2016-а или на 2017-а (тръгна по кината на 29 декември), се нахвърли върху руския боксофис така, както викингите са помитали мирните селца по източното крайбрежие на британските острови през IX век. Вече е очевидно, че филмът не блести с особени художествени качества, но това се отнася и за 99% от холивудските блокбъстъри, които създателите му се опитват да имитират. В този смисъл имитацията им е успешна.

Ако целта е била „да се вземат едни пари“ (а в Холивуд това е главната цел) – изглежда нещата също вървят добре: в първия ден на 2017 година филмът събра рекордните (за Русия) 142 милиона рубли. Засега обаче други финансови рекорди няма. При бюджет от 1 милиард и 250 млн. рубли (около 20 млн. долара)  – се очаква още преди края на седмицата приходите да надхвърлят психологическата за руския пазар граница от 1 млрд. рубли ($16 млн.) – засега само от прожекциите в Русия. За сравнение „Rogue One: История от Междузвездни войни“ събра за 3 седмици 644 млн. рубли, но пък „Пасажери“ (с Дженифър Лорънс и Крис Прат) за две седмици вече има 700 млн. рубли и реални шансове да мине милиард.

В началото на филма глас зад кадър обяснява:

„X век. Русия е затънала в кал, сняг и княжески междуособици. Ярополк предизвиква убийство на брат си Олег, така че сега най-младият брат – копелето Владимир (Данила Козловски) – бърза да отмъсти с армия викинги-наемници… Но преди войната с брат си, бъдещият кръстител на Русия завладява Полоцк, където под въздействието на психеделична варяжска напитка завзема града, изнасилва княгиня  Рогнеда и убива родителите й. Такъв бил обичаят.“

Малка историческа справка (неподходяща за лица под 18 години):

Светослав I, княз на Киевска Рус, е убит от печенеги на връщане от България, която е силно отслабена от нападението му. Синът му – копелето Владимир – управлява Новгород, но е принуден да бяга в Скандинавия, след като Ярополк, другият син на Светослав, убива брат си Олег и тръгна към Новгород. Владимир събира голяма армия от варяги, връща си Новгород, принуждава годеницата на Ярополк Рогнеда да се омъжи за него, превзема Киев, убива с измама полубрат си Ярополк и става единствен владетел на Киевска Рус.

В първите години на управлението си е енергичен привърженик на човешките жертвоприношения и многоженството – има 12 сина от четирите си жени и три харема с близо 800 наложници. Но през 988 г., след като сключва съюз с Византийската империя, получава още една жена – сестрата на император Василий II (известен у нас като Българоубиец) и не само приема християнството, но и разрушава езическите паметници в Киевска Рус, покръства жителите във водите на Днепър и започва да строи църкви и манастири.

Нататък във „Викинг“ кръв и сажди покриват красивите лица на известни руски актьори. В многочислените батални сцени на някой му разпарят стомаха, на друг му махат главата  – но елегантно, на забавен каданс.

 

 

Проблемите на магнум опуса на продуцентите Ернст и Максимов, в най-скъпия руски руски филм на сезона, нямат нищо общо със зрелищната му част — тя изглежда напълно съвременно и както си личи и от трейлъра, е на доста високо ниво. Но зрителите с едната ръка си купуват билети, а с другата (след като вече са гледали филма) много от тях му дават ниски оценки в специализираните сайтове и социалните мрежи – 5,9 в IMDb и дори по-малко в руски филмови сайтове.

„Уви, най-архаичното в тази история за прехода на Русия от варварство към богоизбраност и от раздор към държавност е самият авторски замисъл — на ниво сценарий и режисура – пише „Таймаут Москва“. – За два часа и нещо нито един от персонажите във „Викинг“ не получава нито нормално развитие, нито нормално представяне, нито мотивация. Парадоксално, но това се отнася най-вече за главния герой. „Викинг“ е кървава, непроходима каша, която не носи усещането за голямата история.“

„Грубо, спорно, кръвожадно и съвсем не празнично“ – пише кинокритикът Антон Долин. – Във „Викинг“ са събрани всички амбиции, възможности и слабости на родното ни кино. Напразно продуцентите се сърдят на думите на директора на една киноверига: „Вашият филм има само един недостатък – той е руски“. Никъде другаде не умеят да правят кино на предела на възможностите, чувства и мислите си, в състояние на свещена безпаметност, на чиста ирационална вяра в силата на замисъла. „Викинг“ не е филм, а берсерк, напил се с отвара от мухоморки, готов за битка в новогодишния боксофис“.

Долин иронизира и определението „руския „Игра на тронове“, породено от изваден от контекст цитат и завишените от дългия производствен период очаквания:

„Крайно съмнително сравнение. Дори и най-пламенния патриот няма да постани ловкия, умен и новаторски американски сериал, редом до разтегнатия руски блокбъстър“.

„Викинг“ и неговите автори демонстрират рядка нерешителност в трактовката на своя централен герой — ясно е, че Владимир (както и всяка значителна фигура от средновековната история) трябва да е по-скоро антигерой, но как да очернят Покръстителя? Още повече, че вече му бе издигнат и паметник в центъра на Москва“, пише критикът Денис Рузанов.

В крайна сметка „Викинг“ не е с нищо по-лош от повечето холивудски блокбъстъри. Но един Холивуд ни е достатъчен.

"Площад Славейков"