„Ямбол е градът“, патриотичен екшън без елементи на разсъждение

Филмът започва с общ план на града, сниман с дрон. Музиката подсказва, че Ямбол не иска повече да живее под игото на сливенските подигравки. В Сливен я е имало, я е нямало десетина хайдути повече, но си присвои званието Град на стоте войводи. И това при положение, че Индже е от Ямболско, който може да бъде броен за стотина кърджалии, което пък се равнява на десет хайдути. А Ямбол – какво? Какво има Ямбол, столица на какво стана той? – на анархизма, както пишат. На анархизма му мина модата, но какво пречи да стане Град на стоте анархо-националисти?

Анархия ли на това място няма, национализъм ли ни липсва, до сто ли не можем да броим?

Динко е от Ямбол – той да не се е родил ей тъй от нищото на героичната ямболска земя? Волен Сидеров откъде е? От Ямбол. Валери Симеонов – от Ямбол. Даже сценаристът Тошко Йорданов е от Ямбол. И най-важното – Славка Калчева, „Бялата роза“, с която е накичена българската душа, е от Ямбол. Да изгоним бежанците, тропайки в ритъма на „Бяла роза“, предвождани от Динко, наметнат с кожа!

Розата била се наричала "роза дамасцена", демек дошла е от Дамаск, но това е от друг филм. Казахме, че този е без елементи на разсъждение.

„Анализирай егото“, психотрилър с елементи на разнообразни кризи

Парламентарна криза няма. Даже правителствена криза няма. Има личната Му криза. Той е силно фрустриран. Месец преди президентски избори все още е живял с представата за масово и безусловно обожание. Но се оказва, че не е така масово и даже не е безусловно. Той не може да понася да не е обожаван. Емоционалните му маркери излизат от баланс, Той започва да зида защитни стени, Той е убеден, че равнището на Неговото присъствие може да се измери само с висотата на Неговото отсъствие. А детето в него плаче: Ще видят те, ще видят те…

Той се е самоувеличил до размерите на правителството. До размерите на партията. До размерите на Народното събрание. До размерите на държавата. До размерите на Вишеградската четворка. Ще видят сега всички те, нека видят…

„Начало съм и съм край“, пародия, мюзикъл

Уж всичко направихме както на теория трябва, а практиката нещо се опъва. Ако искаш да продаваш пошлост, първо трябва да създадеш пошли души. Създавахме ли пошли души? Създавахме. Пяхме им на тези души, танцувахме им с балерини, смешки им правихме, редколегии им изнасяхме, конкурси им уреждахме, награди им раздавахме. Пазар си създадохме.

И ето че дойде моментът да им продадем малко пошлост.

И тук стъпихме на чужд опит. Наръчника „Костинброд“ го разпечатахме на брошури (само сменихме името на корицата с „Учиндол“ ), раздадохме го с инструкцията след наизустяване да бъде изяден. Оня от „Костинброд“ скъса на екрана вестник, ние съдрахме снимка. Времето изчислихме, Мая Манолова приобщихме, тя се представи даже по-добре, отколкото в оригиналния филм „Констинборд“. И пак се опъват – не искат да изпълнят това, което по закон трябва да изпълнят, защото по закон не стигали 12-13 000 гласа. Ей такава една малка пречка се яви – закон. Няма такава държава, в която законите да повеляват какво да се прави, казваме ви, няма!

„Отломки нищожни“, интернет комедия-драма

Хора със зелени гащи в картонени лодки плават из бурните води на фейсбук и търсят спасение на малки самотни острови, защото общият бряг се оказва все по-невъзможен.