През изборната за Германия 2017 г. има реална опасност от осъществяване на направлявани от Русия хакерски намеси и дезинформационни кампании. Налице са данни за кибератаки, кито нямат никаква друга цел, освен да предизвикат политическа несигурност.

Това заявява за “Зюддойче цайтунг” новият президент на Федералната служба за разузнаване (BND) Бруно Кал.

54-годишният юрист бе избран от парламента в Берлин за ръководител на разузнаването на 1 юли т. г.

Според него хакерски набези се очакват не само през идната година, когато ще се проведат парламентарни избори в Германия, но те вече са в ход. Кал е убеден, че целеносечинете кампании с цел да се всее смут сред населението са дело на “руски интернет активности”.

“Упражнява се един вид натиск върху публичния дискурс и върху демокрацията, това е абсолютно неприемливо. Във фокуса на тези опити за всяване на смут е Европа и особено Германия”, зявява разузнавач номер 1 на ФРГ.

Той взима отношение и относно подозренията на силите за сигурност на САЩ, че по време на предизборната битка за президент руски хакери са откраднали данни от централата на Демократическата партия, чийто кандидат за държавен глава беше Хилъри Клинтън, след което чрез така наречените тролове са разпространявали дезинформация в полза на кандидата на републиканците Доналд Тръмп. Наскоро дори директорът на ФБР Джеймс Коми говори по темата – “една национална държава” се опитала да подкопае отвън демократичния процес в САЩ.

“При този конкретен случай има опорни точки за следа, която води към Русия. По технически причини естествено е трудно да се посочи един държавен актьор (разбирай Путин – б. р.). Но според някои данни хакерските атаки срещу САЩ са били най-малкото толерирани или желани от страна на държавата”, заявява Бруно Кал.

За твърд отпор на руски кибератаки се призовава в актуален анализ на парламентарната фракция на десницата – ХДС на канцлерката Ангела Меркел и баварския ХСС на Хорст Зеехофер.

В документа двете партии, наричайки се “Съюзът”, обвиняват Москва в опит да всее разцепление сред обществата в западните държави, да се дискредитира политиката на германското федерално правителство и да се помрачат отношенията между Европа и САЩ. За тази си цел Русия действала в две посоки – засилване на разузнавателната си дейност и разпространяване на антизападна пропаганда. Твърди се също, че поведението на Москва във външната политика целяло да отклони вниманието от растящите вътрешнополитически трудности в Русия.

В анализа се посочва още, че Русия подкрепя политически и финансово дяснопопулистки партии зад граница, посредством кибератаки стартира кампании с цел саботаж, а в много случаи използвала за подмолните си цели и живеещи в чужбина руснаци.

“На всичко това заедно с нашите съюзници и партньори сме длъжни енергично и ефективно да се противопоставим”, се посочва в документа.

Отправя се и предупреждание за тежки последици: “Чрез агресивната външна политика на Русия на източната граница на НАТО все по-ясно се очертават конвенционални, както и неконвенционални заплахи.”

“Съюзът” същевременно призозава “за толкова отбранителна мощ, колкото е необходимо, но същевременно за толкова диалог, колкото това е възможно”.