Кандидат-президентът на ГЕРБ Цецка Цачева стартира с близо 8% преднина пред кандидата на БСП ген. Румен Радев. Това показват данните от проучване на "Алфа Рисърч" в началото на кампанията.

Социологическото проучване е проведено между 8 и 13 октомври 2016 г. сред 1025 пълнолетни граждани, чрез пряко интервю по домовете. Изследването не е правено по поръчка на медия или политическа сила, а е финансирано от „Алфа Рисърч“.

Според изследването бъдещият държавен глава ще бъде излъчен на балотаж, като най-вероятно в него ще участват именно тези двама кандидати. Към момента Цачева има подкрепа от 29,3% срещу 21,4% за Радев сред твърдо решилите да гласуват на 6 ноември.

С трети тезултат към момента е кандидатът на "Обединени патриоти" Красимир Каракачанов с 8,7%, следван от претендента на "АБВ и коалиция" Ивайло Калфин. Веднага след него е номинираният за президент от Реформаторския блок Трайчо Трайков с 5%, следван от Татяна Дончева (Движение 21-НДСВ), Веселин Марешки (3.3%). Жорж Ганчев и Велизар Енчев са с малко над 1% подкрепа, докато Пламен Орешарски е с под 1%.

С  около 7 на сто в сравнение с месец септември се увеличават желаещите да отидат до урните. Трудно е да се каже дали тази мобилизация се дължи на задължителното гласуване или на политическата конкуренция, но към момента може да се прогнозира избирателна активност от около 61% от живущите в България, или малко над 3,5 млн. души. С най-висока мобилизация за момента се открояват привържениците на левите партии – БСП, АБВ, Движение 21.

Колебание, респективно електорален резерв, е налице сред симпатизантите на ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт. Освен оспорван балотаж, предстоящите избори имат още един силен залог – бъдещата управленска формула, което стана особено ясно през последните няколко дни. Предвид липсата на ясно парламентарно мнозинство и хипотезата за предсрочни избори, подкрепата, която ще получи всеки кандидат на първия тур на изборите, ще бъде индикатор за действителната електорална тежест на партиите и съответно – за мястото им в бъдеща политическа конфигурация, смятат още социолозите. 

Към началото на кампанията, когато още не е напълно ясен ефектът от задължителното гласуване, опцията "не подкрепям никого" събира почти 11% от решилите да участват във вота. Делът й не е достатъчен, за да предизвика значим ефект върху резултата от първия тур, но и не означава, че трябва да се подценява заблуждаващият ефект върху избирателите. Колкото повече хора изберат да гласуват срещу всички, толкова по-висок процент автоматично ще получат водещите кандидати. Профилът на ориентиралите се към "не подкрепям никого" избиратели до голяма степен повтаря този на традиционно негласуващите – най-млади, учащи, жители на големите градски центрове.

Проучването сочи, че най-голямо влияние върху стартовите позиции на кандидатите оказва електоралната тежест на партиите, които ги издигат. Относително най-силен мажоритарен ефект имат кандидатите на малките партии - Калфин и Дончева. Те удвояват резултата на собствените си политически сили, но засега достигат около 5 - 6%, които кампанията може да увеличи.

ГЕРБ и Реформаторския блок се движат стриктно в рамките на собствените си избиратели. Цачева привлича 75% от симпатизантите на ГЕРБ, но не и от други партии. Сътресенията в РБ и проблемните им електорални позиции ограничават началната подкрепа за Трайков, анализират още от "Алфа рисърч".

За разлика от ситуацията в десницата, в ляво-националистическия спектър е налице много голям обмен на избиратели. Около две трети от гласовете на БСП отиват за Радев, но останалите – към Калфин, Дончева, Каракачанов. Аналогична е ситуацията при "патриотите", чиито симпатизанти се разделят между подкрепа за собствения си кандидат и за други кандидати от този спектър.

Точно тази взаимната приемливост на кандидатите и същевременно - близост на избирателите от ляво-националистическия спектър - създава предпоставки за драматичен втори тур. На него Цачева би привлякла допълнително основно симпатизанти от РБ, докато мнозинството от подкрепящите Калфин, Каракачанов, Дончева и другите по-слаби кандидати, биха дали гласа си по-скоро за Радев. Остава открит въпросът за гласовете на ДПС, 80% от чиито симпатизанти заявяват, че към момента не са решили за кого да гласуват или "не подкрепят никого".