Членовете на движението “Хизмет” трябва да са образовани, модерно облечени и любезни. Това е изискването на основателя Фетхуллах Гюлен. Наред с това, в съответната държава те трябва да членуват в големи партии, да имат връзки с влиятелни политици и да набират щедри дарения. В действителност “Хизмет” е секта, която по нищо не се различава от Сциентоложката църква.
Това разкриват за в. “Франкфуртер алгемайне” трима бивши членове на “Хизмет” в Германия. За разлика от професиите им, техните истински имена не се съобщават заради собствената им сигурност.
За живота и дейността си в движението на Гюлен разказват юристка от град Манхайм, наречена Тюлай, инженерът Ерджан от Улм и икономистът Хасан от Щутгарт.

И тримата са мюсюлмани, които не одобряват политиката на турския президент Ердоган. Преди да напусне “Хизмет”, в продължение на 10 години Ерджан се е ангажирал в различни инициативи и прояви на движението.

"Нареждаха ми какво да правя и в коя инициатива или сдружение да се включа. Странното е, че в рамките на движението има сдружения, но никога не съм чул за събрания на членския състав, нито за избор на ръководство. Важното винаги е било на съответната интернет страница да се изреждат колкото се може повече имена на лекари и юристи. Смята се, че това е най-добрата реклама, която може да стигне до германците", разкрива Ерджан.

Влиятелните братя и сестри

Дейността на сдруженията се координирала от така наречените “велики братя и сестри – аби и абла”. Те получавали указания от имамите за съответния регион. Те пък били на пряко подчинение на върховния за Германия имам Хайретин Йозкул. Йерархията била строго определена.

"Сдруженията не действат според устав и определения във ФРГ ред. Казах, че това не е в унисон с моите разбирания. Резултатът беше, че престанаха да ми възлагат отговорни задачи. Престанах да бъда и важен партньор за хората на Гюлен", споделя Ерджан.

Аби и абла контролирали всичко и то според изискванията на Гюлен – ангажираност в германски организации и партии.

Ерджан споделя също: "Непрестанно имаше указания: "Станете членове на Германската социалдемократическа партия или на Християндемократическия съюз, може и на зелената партия". Или: "Кандидатствай за съдебен заседател".

Загърбилият движението инженер говори и за училищата на “Хизмет”, които според официалната версия били независими:

"Това не е вярно. Присъствал съм на заседания в такива училища, където указанията се дават от имами. На деца на мюсюлмани се влияе и извън школото".

В движението на Гюлен изобщо не можело да се говори за прозрачност и демократични структури: "Взети решения нямат никаква стойност, важи мнението на аби. Ако този велик брат не е съгласен, решението се игнорира".

Юристката  от Манхайм Тюлай доста отдавна е напуснала “Хизмет”, но никога няма да забрави преживяното:

"В младежките си години доста се ангажирах с движението на Гюлен.  Налагаше се често да се местя от община в община – джемаат, както я наричат хората на Гюлен. Интересното беше, че когато пристигах в нова община, там знаеха всичко за мен и семейството ми. Те дори имаха мои снимки."

Свиквали се “сохбети” (събирания) с цел религиозно усъвършенстване. Този, който ги организира, предварително трябвало да представи концепцията си на големия брат или сестра – аби или абла. Можело да се цитират единствено трудовете на Гюлен или издания на двежението му.

Израстване в обществото

За младите последователи на Гюлен се давали препоръки какви специалности да запишат в университет. Ако някой получел задача и той се опитвал да изразява критика, задачата била поставяна на друг.

"Поставят те под натиск, както в секта. Говори се за богоизбрани”, казва Тюлай.

В началото тя не представлявала интерес за хората на Гюлен. Нямала влиятелен пост: "Случайно по време на разговор посочих, че скоро мъжът ми започва частен бизнес. Изведнъж те проявиха изключителен интерес и искаха непременно да се свържат със съпруга ми".

Друга особеност на движението на Гюлен били "сохбетите". Член на "Хизмет" никога не бивало да действа сам, а неизменно в общност. Използвал се всеки удобен случай, за да се набират дарения. "Настояваше се да се спечели доверието на влиятелните хора в обществото. Ето защо имамите искаха да помним рождените дати и сватбите на ВИП-персоните, да им се честити навреме, а и да се канят на посещения в Турция", спомня си юристката. Мъжът й пък бил притискан да стане член на Германската социалдемократическа партия.

Съществувал и правилник за поведение, който получавали само онези, които имали кантакти с влиятелни хора. В правилника се давали указания как да се държиш в обществото, винаги де си любезен и да оставиш впечатление на високо образован човек.

"Важно беше също да си модерно и добре облечен. Така по-лесно се печелят събеседници за движението на Гюлен", твърди Тюлай.

И икономистът от Щутгарт Хасан смята, че движението на Гюлен е секта: "Всичко е като в Сциентоложката църква. Голяма роля играе и набирането на дарения. Типчно е и, че всички като папагали говорят едни и същи догми".

Важен елемент била и конспирацията. Когато се срещали високопоставени хора от “Хизмет”, те били длъжни да оставят мобилните си телефони в помещение, което след това се заключвало и охранявало. Йерархията била закон. Имало върховен имам за Европа – Абдуллах Аймаз, следвали имами за отделните държави, както и такива по региони.

"Странното е, че те се обръщат един към друг с псевдоними", казва Хасан.

Смирение и готовност на саможертва

Особено важно било да се привличат млади хора, които се обучавали в лагери. От интерес били деца от бедни семейства, тъй като те лесно се манипулирали, а един ден щели да отвърнат с послушание и благодарност. Картината, която тримата бивши членове на “Хизмет” обрисуват, до голяма степен се покрива с личните наблюдения на Фридман Айслер, пише "Франкфуртер алгемайне". Айслер е референт на Центъра по въпросите на светогледа към германската Евангелистка църква. Той обаче не споделя мнението, че “Хизмет” е секта, предпочита да говори за "висока степен на социален контрол".

"Послушание и готовност на саможертва са абсолютни, основни ценности, по които се оценява поведението на привържениците на движението", казва Айслер.

Проблемът с привличане на съмишленици не бил свързан с училищата: "Когато млади хора се окажат интересни и се реши да се привлекат, то това става с посещения по домовете, с правене на подаръци, с интензивни разговори с родителите. Може да се говори за упражняване на известен натиск".

Всички трябвало да са наясно, че Гюлен противопоставя ислямските ценности на западните, на християнските ценности. Ислямският проповедник ревностно защитавал повелите и забраните на шариата.

"Гюлен категорично не е теолог реформатор. Той умело синхронизира проповядвания от него консервативен ислям с даденостите на заобикалящото общество", заключава Фридман Айслер.