Преди четвърт век, в края на Студената война, изглеждаше, че само демокрациите изнасят техните ценности в чужбина. Днес тираничните държави отново са на сцената и опитват да изнасят своите идеи и методи дори и към Съединените щати.

Навсякъде тираните изтикват демократите, а президентът на Русия Владимир Путин е де факто лидер на това глобално движение.

Откакто се върна в Кремъл през 2012 година, Путин консолидира властта си. С нова енергия той успя да отслаби гражданското общество, да подкопае независимостта на медиите, да потисне всяка опозиция и да подплаши големите бизнесмени, че не трябва да подкрепят критиците на правителството. И превърна Съединените щати и техните висши политици в нищо неподозиращи елементи от тази разрушителна стратегия.

Докато бях посланик на САЩ в Русия, Путин обвини Обама, че опитва да предизвика революция срещу него – така както бил направил в Тунис, Египет, Либия и Сирия по време на Арабската пролет. Руските държавни медии показваха протестиращите като предатели и марионетки на САЩ, които били получавали пари и заповеди от Вашингтон. Путин нападна директно и Хилъри Клинтън, тогава държавен секретар, и каза, че нейните критики по отношение на честността на парламентарните избори от 2011 година са били „сигналът“ към протестиращите.

МИТЪТ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ГЕНИЙ НА ПУТИН

Докато ни обвинява как се бъркаме в неговите вътрешни работи, Путин разшири кампанията си за отслабване на демокрацията и извън Русия. Прокремълските медии като телевизия RT защитават неговите позиции по света и в същото време атакуват легитимността на демократичните лидери, включително и на нашия президент. По целия свят, но особено в Европа, руското правителство подкрепя на думи и с пари политически партии и организации с нелиберални националистически програми. Анексирането на Крим и интервенцията на Русия в подкрепа на сепаратистите в източна Украйна през 2014 година, както и инвазията в Грузия през 2008 година, бяха насилствени опити за дестабилизиране на тези млади демокрации.

Много хора са впечатлени от това и опитват да копират сценария на Путин. Тираните в Азия, Близкия изток и Африка копират путиновите драконовски закони срещу гражданските организации. Лидерката на крайнодесния френски Национален фронт Марин льо Пен хвали публично политиката на Путин, а партията й получи 10 милиона долара заем от руска банка и очаква още 30 милиона за президентските избори догодина. Двама от поддръжниците на Брекзит – Найджъл Фараж, бившият лидер на антиимигрантската Партия на независимостта, и Борис Джонсън, депутат от Консервативната партия и понастоящем външен министър, говорят с приятелско чувство за Путин. Така говори и все по-авторитарният премиер на Унгария Виктор Орбан. Републиканският кандидат-президент на САЩ Доналд Тръмп също често казва добри думи за Путин. „Той е силен лидер“, каза Тръмп през декември.

Путин вкара на въоръжение и нови методи в киберпространството. Миналата седмица WikiLeaks публикува имейли, които са били откраднати от Националния демократически комитет. Това доведе до оставката на председателката Деби Шулц и постави на изпитание кандидатурата за президент на Хилъри Клинтън. Американските разузнавателни агенции имат „достатъчно основания да вярват“, че руското правителство е откраднало данните и е хакнало сървърите на щаба на Клинтън. Не можем да сме сигурни напълно, че руските агенти директно са дали данните на WikiLeaks, но всичко известно дотук накланя везните към Русия. Кой друг?

Знаем също, че не за първи път Русия прихваща лични комуникациии, за да налага антидемократичния си дневен ред. Знам това от личен опит. По време на мандата ми като посланик, руски агенти тайно записаха мой разговор с американски бизнесмени в един от хотелите в Москва и публикуваха моите думи, за да звучат така, все едно САЩ правят заговор срещу руското правителство. През 2014 година бе публикуван записан разговор между американския посланик в Украйна и помощник-държавния секретар Виктория Нюланд, за да твърдят, че Вашингтон назначава министрите в Киев.

Кремъл постоянно използва подобна тактика срещу руските опозиционни лидери. Путин може да е най-самоувереният, но той не е сам в това разрастващо се движение. Икономическият успех на Китай поставя под изпитание исканията за демокрация. Иранските теократи не изпускат властта и подкрепят авторитарни лидери като Башар Асад в Сирия. Навсякъде в Близкия изток се появяват тирани като Абдел ал-Сиси и принуждават своите граждани и чуждите съюзници да приемат репресиите като необходима защита от ислямския екстремизъм. Саудитска Арабия се намеси в Бахрейн, за да потуши демократичното движение през 2011 година, а частни арабски фондации продължават да разпространяват нелиберални идеи в региона и извън него.

Путин разширява сценария си, точно когато Америка е под влиянието на силни изолационистки течения и демагогия, които могат да ни оттеглят от междунарродните институции като НАТО, да ни откъснат от презокеанските ни ангажименти в сигурността и да спрем да защитаваме човешките права по света. Това е аргументът на Тръмп:

„Ако става дума за граждански свободи, нашата страна има много проблеми и мисля, че е много трудно за нас да се намесваме в други държави, когато не знаем ние какво правим и не можем да погледнем собствената си държава“, каза той миналия месец.

Разбира се, че за да сме вдъхновители за демокрацията по света, трябва да я практикуваме по-добре у дома. Но трябва да отхвърлим моралния релативизъм, който казва, че понеже нашият съюз не е перфектен, това ни прави същите като деспотите.

Няма да намерим сигурност в изолационизма. Нито противоракетен щит, нито програма за киберсигурност, нито по-високи вносни мита или стена по границата могат да ни защитят, ако избягаме от ангажимента си към света. Опасните тирани, нелибералните идеи и антидемократичните и терористични движения няма просто да ни оставят на мира и да се изпарят. Заплахите ще се увеличават и в крайна сметка ще застрашат мира ни, както видяхме в Европа през 30-те и в Афганистан през 90-те.

Точно обратното – разпространението на демокрацията по света е в интерес на Америка. Демокрациите не ни заплашват, тираниите го правят. Демократичните съюзници гласуват заедно с нас в ООН, воюват заедно с нас, подкрепят международни договори и правила и се изправят заедно с нас срещу тираните.

Затова трябва да ги отблъснем, но с нови средства. Така както Кремъл стана по-софистициран в износа на идеите си и в подкрепата за съюзниците си, така трябва да сме и ние.

Трябва да гледаме на разпространението на демократичните идеи по света преди всичко като на образователен проект, почти никога като на военна операция. Най-добрите инструменти са университетите, книгите и сайтовете, а не самолетоносачите. Съединените щати могат да увеличат ресурсите за образование в демокрация.

Директната финансова помощ за демократите е проблематична: един чек от американското посолство може да опетни получателя. Следващият президент на Америка трябва да приватизира този вид помощ и да спомогне за появата на независими фондации. Достъпът до интернет и свободата на информацията, които са сърцето на независимите медии и гражданското общество, трябва да бъдат универсалните права, които подкрепяме.

Америка трябва също да насочи своята икономическа и политическа помощ към младите демокрации като Мианмар и Тунис, които са най-крехки в първите години от прехода. Залогът е прекалено голям в Украйна – няма по-голям подарък за Путин от това да позволим опитът на Киев да изгради демокрация да загине.

Светът все още очаква най-старата демокрация – Съединените американски щати, да бъде лидер. Ако не сме ние, кой тогава?

----

* Майкъл Макфол е бил посланик на САЩ в Русия от 2012 до 2014 година. Коментарът му е публикуван в "Ню Йорк Таймс". Преводът е на Клуб Z.