В рамките на часове след като станаха ясни резултатите от Брекзит, шотландската премиерка Никола Стърджън обяви намеренията си да се приготви за втори референдум за отделяне. Водачът на Шин Фейн Мартин Макгинес поиска свой си референдум - за обединена Ирландия. 

Само преди няколки дни подобни претенции биха изглеждали нереалистични. Но днес перспективата Шотландия и Северна Ирландия да бъдат извадени от единния пазар против волята им води до опасността от разкъсването на 300-годишната мечта за Обединено кралство.

Кампаниятата за напускане на ЕС никога не се е стремяла към такъв вариант на балканизация. За щастие, все още има начин да спрем този процес. Великобритания може да напусне ЕС, но да остане в Европейската икономическа зона или единния пазар - като следва т. нар. норвежки модел.

Хората, които агитираха за оставане в ЕС, отхвърляха този модел като поемащ всички плащания на членството, без никое от предимствата от "сядането на масата" на правенете на европейска политика. Но те пропуснаха да отбележат, че има много други ползи.

Норвежкият модел, който се прилага и в Лихтенщайн, и Исландия, ще изпълни много от основните искания на хората, които искат Великобритания да е вън от ЕС.  Великобритания ще е свободна от брюкселската бюрокрация и свободна от задушаващия ефект от общата политика на ЕС в областта на риболова и селското стропанство. Можем да останем участник в единния пазар, без никой от капаните на политическия съюз.

След като вече не е обвързана с договора, Великобритания ще има правото да избира собствен нисък процент на ДДС, за да стимулира икономиката - право, което упражняват и Лихтенщайн, и Швейцария.

Търговията също ще стане по-гъвкава. Членките на Eвропейската икономическа зона, заедно с Швейцария, често доброволно заедно работят да договорят споразумения за свободна търговия и Великобритания ще извлече полза от 26 съществуващи споразумения като се присъедини към тази група. Но ще си върнем правото да водим преговори за нашите собствени търговски споразумения - което да ни позволят да възобновим възможността за по-близка интеграция с нашите партньори от Британската общност.

Продължаващият достъп до единния пазар ще успокои инвеститорите и ще даде сигурност, че Лондонското сити остава световен търговски и финансов център, така ще бъдат защитени стотици хиляди работни места.

Брюксел има всички основания да приеме това решение. Европейските икономики ще запазят достъпа си до британския пазар като оставят ЕС да преследва собствения си проект за политическа интеграция, освободен от конфликтните претенции на предишния си скептичен член.

Разбира се, членството в Европейската икономическа зона означава все така да се приемат "четирите свободи" на свободния пазар: свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора.

В петък Ивън Дейвис от Би Би Си атакува члена на ЕП Даниел Ханън, който беше за напускане на съюза. Ханън предположи, че свободното движение на хора трябва да продължи. Но няма нищо лицемерно в позицията му. През цялата кампания на референдума имаше много дискусии за възможността да последваме Норвегия или Швейцария, дори и дълъг документален филм, който проследяваше тези възможности. Това не е нито лицемерие, нито обратен завой - членството в ЕИЗ винаги беше на масата по време на кампанията за излизане от ЕС.

Наистина, тази възможност е нашата най-голяма надежда да останем Обединено кралство. За Северна Ирландия запазването на свободата на придвижване ще гарантира, че общата зона за пътуване, която покрива Британските острови може да продължи да съществува без граници и без пропускателни пунктове. За проевропейска Шотландия членството в ЕИЗ може да бъде действащ компромис, който да потисне националистическото недоволство. И Лондон по -лесно ще приеме ново положение, в който той не губи водещото си значение в европейския пазар на труда.

Някои от поддръжниците на напускането на ЕС се чувстват предадени от запазването на свободното движение. Но алтернативата е немислима. Ако напуснем ЕИЗ, рискуваме да унищожим съюза и да причиним невероятна вреда на икономиката. Колебанията на финансовите пазари през последните дни може да изглеждат незначителни в сравнение с последиците от пълния британски екзит от единния пазар.

Време е радетелите на напускането да изяснят, че прекратяването на свободното движение не стои на дневен ред и че това не е лошо нещо.

В своя най-добър вариант движението за напускане на ЕС винаги е било за позитивна, конструктивна визия за суверенитет и отвореност към света - не ксенофобия или рушене на мостове. Този позитивен дух трябва да направлява следващите крачки на страната. Това означава осъзнаването, че свободното движение има и ползи, освен недостатъци.

Освободени от политическата суперструктура на ЕС, сега имаме възможност да артикулираме нова визия за ролята на Великобритания в света, включително нашите отношения с Британската общност, както и с надигаща се сила като Китай. Но членството в ЕИЗ трябва да е в центъра на тази визия. Ако не, рискуваме не само нашия просперитет, но и самото си съществуване като Обединено кралство.

Марк Станфорд е преподавател по международно развитие в Кингс Колидж, Лондон, интересите му са в областта на Китай.