Доналд Тръмп настоя в туитър Барак Обама „най-накрая да произнесе думите „радикален ислямски тероризъм“ във връзка с трагедията в Орландо или „незабавно да подаде позорно оставка“. Обама обаче не използва тези думи и със сигурност няма да го направи и в бъдеще.

Обама нарече клането „терористичен акт и престъпление от омраза“, но каза, че властите не са „достигнали до окончателно становище за точните мотиви на убиеца“.

"Наредих да не пестим усилия, за да определим какви са – ако има такива – подбудите или връзките, които този убиец може да е имал с терористични групи“, каза президентът от подиума в Белия дом.

Тръмп отговори на речта на Обама с дълго съобщение, което – покрай всичко друго – отново призова за оставката на президента.

„В своите думи президентът Обама позорно отказа дори да спомене думите „радикален ислям“, написа Тръмп. „Само поради тази причина, той трябва да се оттегли. Ако Хилъри Клинтън, след това нападение, все още не може да каже двете думи „радикален ислям“, тя трябва да напусне състезанието за Белия дом“.

Покрай новините, че в обаждане до спешния телефон 911 стрелецът е декларирал вярност към ИДИЛ, както е известна терористичната групировка "Ислямска държава", думите на Обама прозвучаха така, все едно властите се чудят дали групировката е вдъхновител или поръчител на нападението. Обама не спомена обаче името на групировката – независимо дали като ISIS или като ISIL, както обикновено правителството на САЩ я нарича.

Ако погледнем по-внимателно използваните от Обама думи, ще видим, че той не е използвал израза „Ислямска държава“ откакто изпрати преди две години армията на САЩ в необявената, но ескалираща война срещу групировката. Обама, който предпочита името ISIL (Islamic State of Iraq and Levant), обясни позицията си още в първия месец след началото на въздушните удари срещу групировката.

"ИДИЛ не е ислямска. Никоя религия не оправдава убиването на невинни. И огромното мнозинство от жертвите на ИДИЛ са мюсюлмани“, каза той на 10 септември 2014 година. „А ИДИЛ определено не е и държава“, продължи Обама. „Тя не е призната от нито едно правителство, нито от хората, които е подчинила. ИДИЛ е чисто и просто терористична организация. И тя няма никаква друга цел освен да убива всеки, който се изпречи на пътя ѝ“.

Висши представители на администрацията казват, че позицията на президента не се е променила: Защо излишно да отчуждаваме мюсюлманските си партньори от войната срещу ИДИЛ? Защо да се доверяваме на някакво твърдение на групировката, за да позволим насилието да бъде прикрито зад ислямските догми“.

Критиците на Обама – повече републиканци, но също така и някои демократи – твърдят, че отказът му да каже, че заплахата произлиза от крайния ислям, показва наивността на политическата коректност, която заплашва да препъне усилията на фронта.

Има и политическо измерение.

След терористичните нападения в Брюксел, Тръмп предположи пред NBC, че именно неговите думи за тероризма, включително призивът му да се забрани на мюсюлмани да влизат в Съединените щати, „вероятно са причината да съм №1 в проучванията“.

Може и да е бил прав. Проучване от февруари 2016 година на изследователския център „Пю“ показва, че 65% от републиканците и безпартийните, клонящи към Републиканската партия, искат следващият президент да „говори безцеремонно, дори и това да е критично към исляма като цяло“.

При демократите и безпартийните отляво, този дял е само 22%.

Очакваният кандидат на Демократическата партия Хилъри Клинтън реагира по подобен начин като Барак Обама: тя нарече нападението в Орландо терористичен акт, но се въздържа да го обвърже директно с ИДИЛ.

Все пак в писмено изявление бившият държавен секретар каза, че гарантирането на сигурността на Америка „означава да победим международните терористични групи, да работим със съюзници и партньори и да ги намерим където и да са, да им попречим да наемат хора тук и навсякъде и да заздравим отбраната си у дома“.

Спорът не е само за думи.

Обама поиска от Конгреса миналата година изрично да го упълномощи да използва военна сила срещу ИДИЛ и срещу неопределеното „свързани сили“.

Как могат да бъдат дефинирани тези сили – дали по име, география, обвързаности, тактика или цели – от това зависи къде ще е бойното поле на войната срещу тероризма за години напред. Дефинирането на глобалния конфликт, на враговете на Америка и на победата (или поне какво е напредък), има огромна тежест в този случай, защото това ще предопредели как, кога и къде ще се бият младите американци. И срещу кого. 

---

Оливие Нокс е старши кореспондент във Вашингтон на Yahoo News. Преводът е на Клуб Z.