Нова "драма" в БСП: провал или успех е визитата на Миков в Москва

Нов епизод от вътрешнопартийните битки и предконгресни интриги в БСП се разигра по повод визитата на лидера на соцпартията Михаил Миков в Москва. Драмата има различни нюанси - защо Миков е отишъл в Москва, но е предпочел срещи с представители на опозиционната "Справедлива Русия" и даже е подписал споразумение за сътрудничество с нея? Защо нивото му на контакти с представителите на управляващата партия "Единна Русия" е било толкова ниско - да не би от партията на Путин да са нещо сърдити или засегнати? Набързо ли е била планирана визитата? Защо при това е отишъл точно сега - предположенията са, за да си прави предконгресен пиар (конгресът наближава, на 7 и 8 май ).  

Вътрешните лобита в партията се опитват всяко по свой начин да използва картата "Русия" и да доказва близостта си със силните в Москва. Опит да напомни, че БСП все пак е член на ПЕС в тази тежка дискусия направи Кристиан Вигенин. Самият Миков разясни, че за "България е важно да не се губят контактите с Русия по всички канали".

Миков беше първо разкритикуван от Димитър Дъбов, че е зарязал отношенията с най-голямата партия "Единна Русия" за сметка на незначителната "Справедлива Русия".

Председателят на БСП не остана длъжен и веднага отговори във фейсбук.  

Миков: Важно е да не се губят контактите с Русия по всички канали

Докато бях на посещение в Русия, някои наши партийни другари, начело с Димитър Дъбов, били силно обезпокоени от контактите на БСП със "Справедлива Русия". Защото "Справедлива Русия" била "най-малката опозиционна партия в руската Дума" и защото това водело до "зарязване на отношенията с най-голямата партия "Единна Русия". 

Първо, струва ми се важно да се търсят политически партньори не с оглед на това кой участва в управлението, а кой изповядва левите ценности.

Второ, "Справедлива Русия" далеч не е най-малката партия в Руската Дума и всеки себеуважаващ се политик трябва да знае това, освен ако иска да стане смешен. Със своите 64 народни представители "Справедлива Русия" е третата по големина парламентарна група в Думата, с малка разлика след втората - тази на комунистите. 

Трето, сътрудничеството със "Справедлива Русия" не значи в никакъв случай прекратяването на диалога и с други руски партии. По детски наивно е да се приеме това. Затова по време на посещението си имах срещи и с комунисти, и с представители на "Единна Русия", и с представители на други руски партии в различни институции. За България е важно да не се губят контактите с Русия по всички канали, но това явно не се разбира и оценява.

И накрая, понеже хората бързо забравят, искам да припомня, че точно другарят Дъбов взе участие на конгреса на "Справедлива Русия" преди малко повече от две години. И, както е видно от фотографиите му от форума, се е забавлявал от сърце, както само той умее.

Към тази защита е приложен и съответният снимков материал, в който се вижда Дъбов на срещите с руските другари.

 В ценната дискусия реши да се включи-отново във фейсбук, външният министър от последното правителство на БСП Кристиан Вигенин. В детайлния си анализ за нивото на посещението (по-ниско от предишните), срещите, прибързаността на организацията и т. н. Вигенин критикува председателя Миков като не пропуска да даде и своя личен принос как той е постъпил при визитата си в руската столица.

"Равнището на срещи в дипломацията е много важен сигнал за отношение и в случая дали оценката за Миков се е понижила, дали наистина "Единна Русия" се е засегнала или просто Миков е искал на всяка цена да бъде предконкгресно в Москва, независимо какви срещи могат да му бъдат организирани, са въпроси, които могат да получат различна комбинация от отговори", 

В атаката към лидера бившият дипломат №1 вкарва евротлантически елемент- не може само в Москва, трябва и в Брюксел.

Използвам повода за да изразя учудването си, че председателят на БСП - партия, която заявява себе си като европейска, излъчила действащия председател на ПЕС - за близо две години намери време да отиде два пъти в Москва, но нито веднъж в Брюксел. Проста житейска истина е, че в днешните сложни времена един български политик може да бъде полезен на България, ако е добре приет и в Брюксел, и в Москва, пише Вигенин.

Провал или успех е визитата в Москва?

Международната активност на председателя не може да е произволен сбор от визити

На заседанието на Националния съвет в неделя обсъдихме накратко визитата на Михаил Миков в Москва и различните гледни точки, изразени от представители на БСП за нея. Смятах изобщо да не коментирам публично и очаквах, че темата е приключена. В същото време на фейсбук-страницата на председателя на БСП Миков от вчера насам няма нищо за решенията на НС, но стои заядлив коментар, който ме провокира да изложа публично мнението си.

От една страна, посещението на Миков в Москва само по себе си е положителен сигнал за значението, което БСП придава на нормализацията на отношенията между България и Русия. Контактите с руските социалдемократи са един от свързващите елементи и поради идейната близост, членството на "Справедлива Русия" в Социнтерна (за което БСП има принос) и сходните виждания по социални, финансови и данъчни въпроси това сътрудничество трябва да бъде развивано. От друга страна стратегията на БСП през изминалите години винаги е била да поддържаме достатъчно близко сътрудничество с управляващите партии в страните, които смятаме за стратегически важни за България, независимо от идейните различия - например Единна Русия в Руската Федерация, ККП в Китай. 

По време на работната ми срещи миналата година в Москва със зам.-председателя на Руската Дума Николай Левичев ("Справедлива Русия") и с председателя на Групата за приятелство с България Александър Василенко ("Единна Русия"), зам.-председател на Комисията по природни ресурси и екология, в разговорите присъстваха и двете послания, които бяха предадени на ръководството на БСП.
А сега по същество. Може да звучи парадоксално, но и Миков, и Дъбов имат основания във възникналия спор, като ще добавя още няколко елемента.

Да подпишем споразумение със "Справедлива Русия" и да участваме в конгресите ѝ само по себе си е нещо положително. Въпросителните около него са:
- защо такова споразумение се подписва две седмици преди края на мандата на Миков и не е ли просто опит предконгресно да се търсят допълнителни аргументи в подкрепа на сегашното ръководство на партията;
- защо визитата се афишира в медиите като участие в конгреса на партия "Справедлива Русия", а всъщност цялата делегация на БСП се връща преди началото на конгреса; това само по себе си обезсмисля аргумента, че споразумението е подписано сега именно заради конгреса на Справедлива Русия;
- защо при подготовката на визитата и нейното публично оповестяване не е отчетено предварително наличието на споразумение за сътрудничество с партия "Единна Русия"?
- допълнителен щрих е фактът, че все още в Партията на европейските социалисти не е преразгледан въпросът за временното замразяване на контактите със "Справедлива Русия"; въпреки че въпросът е поставен от мен в качеството ми на член на Президиума още в края на миналата година, все още няма съгласие по въпроса; да се направи втора крачка в посока засилване на сътрудничеството е логично политическо следствие от нашата позиция, но официализирането му чрез споразумение е трета крачка, която трябваше да бъде предварително внимателно подготвена;

Очевидно акцент на посещението е повече програмата от срещи преди подписването на споразумението. За мен е необяснимо защо водената от председателя на партията делегация е приела програма от срещи, в която равнището, на което е приета, е по-ниско, отколкото при предишната визита. През 2015 г. Миков се срещна с председателя на Думата Сергей Наришкин ("Единна Русия"), докато най-високото равнище година по-късно е зам.-председателят Иван Мелников (Комунистическата партия).

Равнището на срещи в дипломацията е много важен сигнал за отношение и в случая дали оценката за Миков се е понижила, дали наистина "Единна Русия" се е засегнала или просто Миков е искал на всяка цена да бъде предконкгресно в Москва, независимо какви срещи могат да му бъдат организирани, са въпроси, които могат да получат различна комбинация от отговори.

Миков - два пъти в Москва, нито един път в Брюксел

Използвам повода за да изразя учудването си, че председателят на БСП - партия, която заявява себе си като европейска, излъчила действащия председател на ПЕС - за близо две години намери време да отиде два пъти в Москва, но нито веднъж в Брюксел. Проста житейска истина е, че в днешните сложни времена един български политик може да бъде полезен на България, ако е добре приет и в Брюксел, и в Москва. И колкото по-силен е в Брюксел, толкова по-уважаван ще е в Москва, както и обратно. За да стане това, необходима е лична активност и ангажираност и в двете посоки. Подчертавам това, защото на теория, а и практиката го доказва, председателят на БСП е потенциален премиер или президент и неговите действия се оценяват както от българското общество, така и от международните партньори именно през тази призма. 

В заключение, ще отправя препоръка към следващото ръководство на БСП да има повече доверие в експертите, с които разполага и да не превръща - волно или неволно - международната дейност на партията и особено на председателя в произволен сбор от визити. А за отношенията с руските партии и с Русия трябва да се изработи цялостен план.