зненадващото обявяване от страна на Владимир Путин на руското военно изтегляне от Сирия подчертава решителната роля, която страната му изигра в конфликта, като често надиграваше САЩ.

Няма печеливши "ръце" в голямата игра в Сирия, но Владимир Путин пожъна добра реколта от военната си намеса, чиято цел бе да укрепи правителството на Башар Асад.

ТРИ РЕЗУЛТАТА ОТ ПРИКЛЮЧЕНИЕТО НА ПУТИН В СИРИЯ

Рискът му все пак може да се окаже губещ в дългосрочен план, но в момента той командва играта и това, което предстои да се случи.

Комбинацията от агресия и финес на Путин е в ярък контраст с неговия американски колега. Барак Обама грижливо пази чиповете си, като печели твърде малко със слабите си карти в Сирия.

Докато САЩ предвождат ограничена военна кампания срещу "Даеш" ("Ислямска държаава" - б.р."), Обама не предлага нищо освен предишното статукво, когато става дума за Асад.

ИЗТЕГЛЯНЕТО НА РУСИЯ ОТ СИРИЯ МОЖЕ ДА ЗНАЧИ ГОЛЯМА СДЕЛКА

Обама призова Асад са се оттегли, но зад тази риторика никога не е имало реална стратегия. Путин и Обама играят в момента две взаимосвързани, но различни игри. Успехът във всяка от тях е един и същ - функционираща сирийска държава, която не е убежище за екстремисти.

Техните пътища са коренно различни. Единият предвижда оцеляването на съществуващия сирийски режим с някакво символично съжителство с неговата политическа опозиция. Другият съдържа процес на политическо включване, който завършва с истинско разделение на властите.

Имайки предвид събитията през последните шест месеца, Путин е далеч по-близо до целта си, отколкото Обама. Обама настоява, че Сирия не е състезание между двамата лидери, но все по-трудно става тя да бъде разглеждана по друг начин.

Докато Обама с наслаждение нарича САЩ "необходима" страна, Путин е този, която няколкократно направи от себе си необходим човек в Сирия.

Първо, след това, което той сметна за фиаско в Либия, той осигури това, че ООН няма да санкционира подобна интервенция в Сирия. Нямаше международен отговор на протестите на сирийския народ срещу неговия диктатор, както стана в Либия.

Второ, след като Обама заплаши с военни действия в отговор на прекрачването от страна на Сирия на неговата червена линия за използването на химически оръжия, Путин накара Асад да предаде складираните си химически оръжия. Това обаче даде зелена светлина за атака срещу опозицията с конвенционални средства.

Най-накрая, докато Обама се бавеше с използването на военна сила, като искаше одобрение от Конгреса, което вероятно нямаше да материализира, Путин се намеси решително.

Докато Обама мислеше как използването на военна сила да не засегне военния баланс в сирийската гражданска война, Путин промени из основи поне един ключов фактор на земята.

Политиката на Обама досега се основаваше върху презумпцията, че дните на Асад са преброени. Това все още може да е вярно, но благодарение на Путин броят им става по-голям, а не по-малък.

Обама бе прав, когато каза, че Сирия не може да се върне там, където беше преди гражданската война. той е прав и когато казва, че конфликтът няма да свърши, докато режимът на Асад е на власт.

Но като се има предвид че Асад засега не е отишъл никъде, много е вероятно политическият процес, който се подновява тази седмица в Сирия, също да не стигне доникъде.

Както намекна Обама в скорошното си интервю пред Джефри Голдбърг от изданието "Атлантик", той не вижда като успешна намесата на Путин, а по-скоро като прекалена реакция.

Вашингтон се задоволи да играе ролята на Хък Фин и да позволи на Москва да бъде Том Сойер и да боядисва оградата.

Проблемът с аналогията с Белия дом е, че в регионалната геополитика е важно кой боядисва оградата. През последните три години Обама прекалено много игнорира важността на схващането за намаляването на надеждността на американската сила.

Обама загатва, че иска да остави "чисти обори" за своя наследник. На практика наследникът ще трябва да изгради на ново международното доверие и вяра в американското лидерство точно като него - макар и от много различно място.

През 2009 г. САЩ бяха обвинени, че правят прекалено много в Ирак с ужасни последици. Днес САЩ са обвинени, че не правят достатъчно в Сирия, също с ужасни последици.

Докато Обама така и не повярва, че трябваше да разреши трагедията в Сирия - той винаги го разглеждаше като нечия чужда гражданска война - по всичко изглежда, че наследникът му ще трябва да направи повече.

Усилията на САЩ досега отслабиха "Даеш", но е съмнително дали групировката може да бъде победена чрез съществуващите ограничени нива на авиацията и силите аз специални операции.

Обама не бе склонен да направи нещо повече, тъй каато разбираемо се опасяваше, че по-голям ангажимент може да увеличи заплахата на екстремистите срещу САЩ и техните съюзници.

Докато сегашната пауза в операциите имаше по-голям ефект от очаквания, следващият президент вероятно ще наследи сирийската гражданска война и ще намери решение за прекратяването й.

Опасните й ефекти не могат да бъдат игнорирани, дори ако самият конфликт не представлява съществена опасност.

Ве е ясно дали рискът на Путин е по-лесно или по-трудно решение на сирийския конфликт. може да бъде и двете.

----------

* Авторът е бивш помощник държавен секретар (2009-2011) на САЩ. Сега е преподавател в Института за публична дипломация и глобални комуникации към университета "Джордж Вашингтон". Препечатваме коментара му от Би Би Си.