За да излизат без пари медикаментите или доплащането за тях да е символично, всички те трябва да отговарят на едно основно изискване - да удължават живота на пациентите или да намаляват усложненията от болестта. Условието е записано в чисто нов проект на наредба на Министерството на здравеопазването и е само един от критериите, по които Националната здравноосигурителна каса ще заплаща за домашно лечение догодина.   

С наредбата здравната администрация изпълнява ангажимента, възложен й с последните промени в Закона за здравното осигуряване, да определи списъка със заболяванията, за чиято домашна терапия касата ще заплаща напълно или частично медикаменти. Цялостната оценка всъщност ще е доста по-сложна от механичното изброяване на диагнози, защото ще се прави чрез проследяване на ефекта от лечението в седем отделни направления. Ако лекарствата покриват изискванията в поне четири от тях, ще влизат в реимбурсния списък на здравната каса. Отделно ще трябва да отговарят на минимум три от общо пет допълнителни критерии, които ще измерват необходимостта от съответната терапия. В противен случай продуктите ще се считат за нерентабилни и няма да се покриват с публични средства.  

Как обаче ще се оправдават разходите на практика?  

Финансирането на всяка една терапия ще се счита за подходящо, ако тя намалява приема в болница и подобрява качеството на живот. Конкретното изискване е да съкращава периода, в който пациентите се намират във временна нетрудоспособност (т.е. отпуск по болест), и да намалява риска от изпадане в трайна неработоспособност, когато хората заменят работата с болнично легло. При по-тежки диагнози критериите са малко по-занижени и ще е достатъчно лекарството да води само до „допълнителни терапевтични ползи и/или удобства за пациентите”, за да се счетат публичните разходи за оправдани.  

Плюс за медикаментите ще бъде също, ако лекуват заболяване с установен ред за диспансеризация. Тоест, с предимство ще се реимбурсират продуктите за онкоболести, туберкулоза, малария и вирусен хепатит, за различни видове анемии, дефицити и разстройства при обмяната на веществата, за полово предаваните болести, диабета, заболяванията на психиката и на нервната система (в това число паркинсон, алцхаймер, множествена склероза и епилепсия), съдечно-съдовите и белодробни болести (сред които инфаркт, хипертония, атеросклероза, астма и ХОББ), заедно с язви, колити, чернодробни цирози, бъбречна недостатъчност, артрити, дерматити, тежки увреждани на очи и уши, както и проблеми по време на бременността и раждането.    

Необходимо е също така медикаментите да осигуряват терапия за заболяванията, включени в Международната класификация на болестите (МКБ 10), които през последните три години са били сред първите шест "виновника" за смъртността в страната, инвалидизирането на населението или честото постъпване в болница. В списъка попадат също редките заболявания и трансплантациите.  

Звучи доста сложно и твърде обобщено за случаите, в които решението трябва да се сведе до едно единствено лекарство, но добрата новина е, че здравното министерство няма да разчита единствено на наредбата, за да определя ефекта от дадено лечение. В момента у нас се използва точкова система, чрез която се преценява дали даден продукт да се плаща с публични средства и до каква степен. Пример за това е позитивният лекарствен списък, където не се допускат медикаменти без предварителен анализ на тяхната ефикасност и безопасност. Всяко лекарство се сравнява с останалите продукти за същото заболяване на пазара и чак след това се преценява дали да бъде заплащано от здравната каса.  

Процесът на оценка обаче се спъва от един основен проблем - липсата на актуална база данни за всички процеси в здравния сектор. Става дума не само за отчитане на болестите, които най-често ни отвеждат в болница, но също за структурата на хоспитализациите по пол и възраст, вида на изписаните медикаменти и назначени терапии, заедно с конкретните разходи за тях.   

„У нас липсват епидемиологични данни за някои заболявания, което често води до недостатъчно коректни резултати при провеждане на анализа на бюджетното въздействие”, коментира неотдавна председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти проф. Николай Данчев.  

По думите му в тази графа попадат редките болести, за които държавата харчи около 100 млн. лв. годишно, без ясна представа дали успява да осигури адекватно лечение. От друга страна медикаментите в тази група са от семейството на т. нар. лекарства сираци, при които социалната полза измества всякакви анализи за икономическа ефективност, затова и оценката им би трябвало да отговаря на по-различни критерии. 

„Няма достатъчно данни и за общите разходи за заболяванията, както и за структурата на тези разходи, което пречи да се оцени приноса на новите лекарствени продукти по отношение на здравното обслужване и спестяването на публични разходи”, продължава анализа си проф. Данчев.  

В резултат общите харчове за онкозаболяванията в бюджета на здравната каса през годините са набъбнали до 220 млн. лв. и ще продължават да растат. В същото време спестените средства от намаляване на цените в позитивния лекарствен списък през 2014-а са едва около 9,8 млн. лева.     

Друг основен проблем е, че няма регистър на пациентите със социално-значими заболявания, а лекарите и пациентите нямат навика да докладват за нежелани лекарствени реакции или липса на терапевтичен ефект от изписаното лечение. Като се добави и липсата на работещо електронно здравеопазване, оценката за реалната полза от отделните терапии изглежда все по-имагинерна.  

Но въпросът в крайна сметка е не дали безплатните лекарства наистина ще удължават живота на пациентите, а с колко точно ще съкращават бюджета за здраве с всяка изминала година.