Задължението лечебните заведения да сформират обединения, за да осигуряват комплексно лечение на пациентите и да подписват договор с Националната здравноосигурителна каса, окончателно отпадна от Закона за лечебните заведения при гласуването му на второ четене в пленарната зала. След множество критики от всички парламентарни групи текстът бе редактиран и вече позволява на болниците сами да преценяват дали да се сливат с други структури.  

Поправката се наложи заради идеята на здравния министър Петър Москов кожните, онкологичните и психодиспансерите да станат част от областните многопрофилни болници, за да не се налага пациентите да обикалят цели райони, за да получат адекватна здравна помощ. Занапред решението за евентуално вливане ще се взима от ръководствата на съответните специализирани центрове. Комисиите по изготвяне на областните здравни карти ще дават само становище, при това след подробен анализ за потребностите на населението от определени медицински услуги и възможностите за осигуряване на комплексна услуга. 

"За определени заболявания от основния пакет НЗОК трябва да изисква гаранция от болниците или техните обединения, че разполагат със съответната кадрова, апаратурна и инфраструктурна обезпеченост, за да предоставят комплексна терапия. Текстът беше променен, за да бъде още по-ясен, да не бъде двусмислен и да бъде наистина работещ", коментира след гласуването министър Москов.

Според приетата от парламента дефиниция, под комплексното лечение се разбира "осигуряване на всяка една отделна част от цялостния процес на лечение". Болниците и обединенията, които могат да гарантират този процес, ще подписват договор с Националната здравноосигурителна каса. Структурите, които не желаят да се сливат пък, ще продължат да работят както досега.

В тази връзка здравният министър ще трябва да редактира медицинските стандарти за качеството на дейността в новите обединения и да ги приведе в съответствие с критериите за различните нива на компетентност на клиниките и отделенията до един месец след влизането в сила на закона. Проучването на самите възможности за сливане на структури пък се очаква да започне до април следващата година.     

Пожелателна остава и акредитацията на болниците, решиха още депутатите. Министър Москов настояваше тя да е задължителна за всички лечебни заведения и да е условие за подписване на договор със здравната каса, но идеята му не получи подкрепа. Законотворците прецениха, че клиниките са длъжни да отговарят на достатъчно критерии и не е необходимо да бъдат обременявани с още тромави административни процедури. По тяхна воля акредитацията остава задължителна за кръвните и спешни центрове, за домовете за медико-социални грижи за деца с увреждания и хронични заболявания, както и за университетските болници, обучаващи студенти. Министерството на здравеопазването ще води публичен регистър на акредитираните лечебни заведения, а Министерският съвет ще има право да дава или отнема акредитациите.  

Накрая депутатите изпълниха обещанието си и оттеглиха всички спорни текстове за приватизацията на болниците. Внасянето им без публично обсъждане и последвалото абдикиране от тях под натиска на обществото беше окачествено от ДПС като тежък политически гаф на министър Москов. А Емил Райнов от БСП предположи, че отказът от приватизация е само привиден, защото принципалът е намерил друг начин да се отърве от държавната си собственост (а именно - Националната здравна карта, която ще решава кои лечебни заведения да се финансират с публични средства). Въпреки всичко депутатите се съгласиха, че приватизацията е тема с продължение и не изключиха възможността да се върнат на нея след като видят ефекта от въвеждането на задължителната здравна карта.  

Окончателно отпадна и подписването на национално споразумение за регулиране на преразхода за лекарства в бюджета на здравната каса. Текстовете предвиждаха представителите на фармацевтичната индустрия у нас да се обединят около "Пакт за стабилност", да възстановяват преразхода на соридарен приницип и да предоставят отстъпки от цената на продуктите си, за да ги включат в позитивния лекарствен списък. Промяната, която първо беше разписана в поправките на Закона за здравното осигуряване, а след това се появи в преходните и заключителни разпоредби на проектопромените в Закона за лечебните заведения, предизвика небивал конфликт между производителите на оригинални и генерични медикаменти и в крайна сметка беше отхвърлена.

„Искам наистина да кажа, че днешното гласуване беше ясна демонстрация, че всъщност управляващото мнозинство съществува. Защото то гласува днес точно така, както гласува за правителството преди осем месеца”, благодари на депутатите министър Москов.

С това гласуване Народното събрание окончателно прие болничната му реформа и даде ход на планираното преструктуриране в сектора.