Не става дума за „О-став-ка!“, а за оставка. Онази позабравена проява на доблест, която е предназначена за запазване на лицето. Която е достойният изход за всеки, който не е оправдал очакванията. Която от години вече я няма в България.

Не е задължително лично да си виновен за нещо, за да подадеш оставка. Когато си получил от избирателите правото да управляваш големи системи, ти носиш отговорност за това, което се случва или не се случва в тях. И когато нещата очевидно се провалят, казваш: „Съжалявам много, не успях. Нека опита друг“.

Не е необходимо да четем примери от далечна Япония, където и в наши дни някои спазват традицията и посягат към живота си след провал в работата. Това наистина не помага. Помагат обаче човещината и разкаянието: „Не стана. Благодаря ви за доверието“.

Колкото и да се опитвате да си спомните за подобни случаи сред висшата държавна власт, никак няма да ви е лесно.

През 1996 г. министърът на вътрешните работи Любомир Начев е заснет на шумно парти, вечерта след смъртта на трима полицаи при неблагополучна акция. Подаде оставка. Разбира се, че има спекулации – ама ако не беше сниман, нямаше да подаде... Да, ама подаде.

През 1992 г. тежка жп катастрофа край Казичене отне живота на 8 души и министърът на транспорта Александър Александров подаде оставка. Не бе приета, но все пак подаде.

Допълнете ме, защото наистина ми е трудно да си спомня други случаи. Елитният командос Емил Шарков бе убит в трагично смешна ситуация от „селския луд“ в Лясковец. И нищо.

Нито един представител на политическото ръководство на МВР не събра доблест да каже: „Съжалявам много, провалих се. Тръгвам си“. Нито един.

Нито един представител на професионалното ръководство на МВР не показа офицерска чест, не свали шапка и не направи кръгом.

Как изобщо си представят шефовете в МВР, че утре офицерите ще изпълняват заповедите им, със спомена, че точно тяхната заповед в петък уби един от най-добрите им колеги?

Сега, разбира се, ще има комисии, изслушвания, може да има и наказания. Нито едно от тях обаче не струва и пукната пара на фона на липсващите човещина и достойнство.