В последния рейтинг за свободата на словото на авторитетната международна организация „Репортери без граници“ България се изкачи с 12 пункта и зае 59-то място в света. Следват Либерия, държави като Малави и Сиера Леоне, както и европейските Унгария, Кипър и Малта. Така продължава тенденцията от последните години за подобряване на мястото в общата класация. Същевременно страната ни остава на опашката в сравнение с другите държави-членки на Европейския съюз, при положение че за Европа тази ценност е традиционна и поставена на висок пиедестал.

Според Европейския съд за правата на човека свободата на словото е от ключово значение за демокрацията, тъй като без свободен и информиран дебат няма демократично общество. Това разбиране за значението на тази свобода е прието и от нашия Конституционен съд още през 1996 г. Друг е въпросът, че в изминалите почти три десетилетия оттогава съдилищата бавно прилагат и развиват този принцип, макар все пак да вървят в посока по-задълбочено разбиране на естеството на свободата на словото. 

През 2016 г. Съдът в Страсбург прие, че достъпът до информация от значение за обществения дебат е в обхвата на защитата от Европейската конвенция за правата на човека. Становище по това дело заедно с международната организация Артикъл 19 даде и Програма достъп до информация (ПДИ).

Важният въпрос обаче е не просто какво място заема България, но и в каква посока са процесите, какви са препятствията и предизвикателствата и накъде ни води политическата воля и съдебната практика в сравнение с предходния период.

Дамоклевият меч на следствената тайна

Следствената тайна се оказа един от важните лостове на нуждаещата се от реформа прокуратура в нелегитимната й борба за политическо влияние върху управленските процеси на държавата през годините. Практиката да се оповестяват избирателно данни от разследвания или други производства, в които прокуратурата желае това, се редува с пълното пазене на мълчание по знакови производства по важни казуси, свързани със съмнения за корупция по високите етажи на властта.

През 2022 г. гражданинът Неделчев откри, че от портала на прокуратурата за публичен достъп до движението по прокурорските преписки са изчезнали данните за знакови казуси като „Осемте джуджета“, „Барселона гейт“ и други. В отговор на заявление, подадено по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) прокуратурата заяви, че достъпът до преписките е ограничен, тъй като са класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация. С решение от 19 октомври 2023 г. Административен съд София-град (АССГ) отмени отказа като незаконосъобразен. Предусещайки резултата от делото, Главната прокуратура върна онлайн достъпа до скритите преписки още преди то да приключи.

Обявяването на материалите по прокурорски разследвания за следствена тайна доведе до разпъване на чадър над важни за обществения интерес документи като твърдяната, че съществува, кореспонденция на БУЛГАРГАЗ с ГАЗПРОМ от 2022 г. при спирането на газовите доставки от Русия, поискана по реда на ЗДОИ от Гражданско сдружение „БОЕЦ“. Местният обществен интерес да се научи какви са откритите множество нередности, включително индикатори за измама при ремонта на джамията в Разград също удари на камък, когато прокуратурата „размаха флага“ на следствената тайна.  Тайната на прокуратурата стига дотам да бъде крито от обществото името на наблюдаващия прокурор по спряно производство, свързано с лидера на партия „Възраждане“.

По посочените случаи АССГ неколкократно отмени отказите на прокуратурата, прилагайки стеснително тълкуване на тайната.

Двойният стандарт на прокуратурата да оповестява и да не оповестява

За същата информация, която в посочените случаи бе приета от прокуратурата за следствена тайна, в други случаи институцията даваше пресконференции или документите изтичаха по медиите. В един от знаковите случаи на изтичане на лични данни, свързан с пълното съдържание на обвинителния акт, протоколите от изслушване на свидетели и експерти в съдебни заседания и протоколите за приложени специални разузнавателни средства спрямо Десислава Иванчева и Биляна Петрова, АССГ прие, че неефективното разследване на случая от Инспектората към Висшия съдебен съвет е в нарушение на закона. Без надлежни и активни действия е оставено изнасянето в медиите на ЕГН-та, адреси, здравни и други лични данни. В хода на делото се оказа, че бившият собственик на вече затворения сайт „Правен свят“, известна медийна бухалка, послужила за пощенска кутия на този теч на данни, е назначен на работа във Върховната касационна прокуратура. Вече две години се чака решение по казуса от Върховния административен съд като касационна инстанция.

Проблемите при прилагането на следствената тайна бяха изтъкнати и от министъра на правосъдието д-р Атанас Славов през март 2024 г. на конференция, на която „Програма достъп до информация“ представи новата си книга „Съдебна практика по ЗДОИ 2013-2023“.

Безсилието на законодателя да дисциплинира приложението на следствената тайна

Опит да се решат посочените проблеми с двойния стандарт при прилагането на служебната тайна бе направен от предишното Народно събрание през май-юни 2023 г. Бяха приети редица промени от значение за съдебната реформа, но точно при наглед не толкова значителната следствена тайна единството на реформаторското мнозинство се разпадна. Бяха пренебрегнати и важните аргументи, дадени от ПДИ в дебата.

Посегателство спрямо Закона за достъп до обществена информация

През май – юли 2023 г. бе направен безпрецедентен опит от депутати от ГЕРБ да променят ЗДОИ, орязвайки финансовата отчетност и въвеждайки доказване на правен интерес от гражданите. По парадоксален начин проблематичната инициатива бе предприета в хода на задължителното въвеждане на европейската Директива за отворените данни, която всъщност предполага отваряне на повече информация за обществото. Този опит в крайна сметка не успя и текстовете бяха изоставени след мощна кампания от български и международни организации и други представители на гражданското общество, водена от ПДИ.

Повод за опитите за промяна на ЗДОИ бяха твърдения за злоупотреба на граждани при подаване на електронни заявления за достъп до обществена информация с цел получаване на парични средства за разноски по съдебни дела. Докато в други държави властите окуражават подаването на заявления през мобилен телефон, тук се потърси решение чрез въвеждане на законен интерес за търсене на информация. Прегледът на обективните данни обаче показва, че проблем с осъждане на разноски по дела по ЗДОИ са имали главно Столична община и Топлофикация - София, известни с дългогодишна праактика на непрозрачност.  В хода на парламентарния дебат бе приета като компромис разпоредба относно забраната да се присъждат разноски по дела при злоупотреба с право. Тази редакция поначало не ограничава правата на гражданите.

Делата-шамари

Фирми, бизнесмени и политици продължиха да водят стратегически дела срещу общественото участие (дела-шамари). Въпреки някои важни положителни новини, като отхвърлянето на първа инстанция на рекордната претенция за 1 млн. лв. на Лев Инс срещу Медияпул, сключването на спогодба по делото на „Еврохолд“ срещу „Бивол“ и оттеглянето на иска от ½ млн. лв. на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД срещу Наталия Станчева, проблемите със запорите на банкови сметки и бавното движение по такива дела продължават да обричат посланиците на свободното слово на допълнителни ограничения и тормоз.

Продължаващата вече две години активна съвместна кампания на Асоциацията на европейските журналисти и ПДИ е важна гаранция за натиск спрямо институциите. Следва да се отчете и полезният анализ, който Антикорупционният фонд публикува преди година относно този вид дела.

Участието на ПДИ и други активни организации и експерти в Съвета за върховенството на правото и работната група по медиен плурализъм и достъп до информация може да доведе до положителни резултати и законови изменения при политическа воля. Важно е да се проследи дали политическата воля за положителни законодателни промени, започнати при министър Зарков и продължени от Славов, ще продължи да движи процеса напред.   

За месец юли 2024 г. бе насрочено и тълкувателно дело № 1/2023 г., което ще даде отговор на въпроса, може ли юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Отговорът на този въпрос от двата върховни съда ще има съществено значение за това, ще се отвори ли широка възможност за завеждане на дела срещу журналисти, медии, неправителствени организации и граждани за „морални“ вреди от публикации  от големи фирми от рода на „Лев инс“ и „АЕЦ Козлодуй“, а защо не и от Министерския съвет, министерствата и общините в качеството им на юридически лица.

Инициативи на ПДИ за подобряване на достъпа до информация и свободата на словото

През последната година екипът на ПДИ представи публично и обсъдихме изготвените от нас Доклад за състоянието на достъпа до информация, проучване и рейтинг на активната прозрачност на изпълнителната власт и на административните съдилища, новата книга за актуалната съдебна практика по ЗДОИ, изследване „Колко струва достъпът до информация“ заедно с Института за пазарна икономика, обсъдихме въпроси относно дезинформацията заедно с БОЛД.

Представихме изготвения от нас по искане на правителството наръчник по ЗДОИ за администрацията, проведохме обучения за администрация, студенти и други.

Предоставихме 415 правни консултации по 192 случая през 2023 г., в които журналисти, неправителствени организации и граждани искат информация по ЗДОИ или търсят защита на правото си да получават и разпространяват информация.

Предоставихме защита по 51 дела в София и пред административните съдилища в страната, като изготвихме 74 жалби и писмени защити през 2023 г. Съдът се е произнесъл в полза на заявителите в 29 случая и е отхвърлил жалбата в 12 случая, а по други 3 дела решението е частично в полза на достъпа до информация. Очакват се решенията по останалите дела.

Продължаваме да отстояваме правата на хората от граждански сдружения и други неправителствени организации, чиито лични данни бяха изнесени в публичното пространство при злостна атака на партия „Възраждане“ срещу „чуждите агенти“. 

Продължаваме да чакаме санкцията на Комисията за защита на личните данни по отношение на тези нехуманни действия, пропити с омраза към инаквомислещите в стила на нацизма и на днешния путинизъм.  

Вместо заключение

Свободата на словото е по-гарантирана днес, отколкото в периода 2017 – 2021 г. Стените на стомната обаче са крехки. Путинската пропаганда и дезинформация, липсата на воля за добри промени и наличието на такава за подкопаване на свободата, нестихващото желание на политици и фирми да се разправят с критиците си посредством искове, упоритото използване на следствената тайна от прокуратурата за осуетяване на отчетност пред обществото, атаките към гражданското общество дебнат от всички страни. Наближаващите избори две в едно ще набележат посоката, в която ще се върви, и ще покажат дали демократичните процеси ще продължат или ще бъдем върнати назад по отношение на свободата да получаваме информация, да формираме критично мнение и да го огласяваме в рамките на дебата без граници.

*Авторът адв. Александър Кашъмов е изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация" (ПДИ), текстът е публикуван на сайта на организацията