Платена от Русия дезинформация е сред причините за намалялата обществена подкрепа в България за приемането на еврото.

Това пише „Политико“ в статия, в която обяснява защо почти със сигурност страната ни няма да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г. Изданието се позовава на висши представители на ЕС.

„Все пак вярвам, че мнозинството от българите биха предпочели да бъдат част от еврозоната. Не обвинявам само руската пропаганда. Да, тя съществува. Но в общи линии тези, които бавят нещата, са българските политици“, заявява българският евродепутат социалист Петър Витанов.

Статията на „Политико“ започва с посещението у нас на председателя на Еврогрупата Паскал Донахю през март.

„Напълно съм убеден, че България ще влезе в еврозоната през 2025 г. Въпросът е кога вашата страна ще въведе еврото. Не дали“, каза тогава той, като внимателно е подбрал думите си.

Той говори в присъствието на премиера, вицепремиера и външния министър. Само месец по-късно българското правителство вече го няма, а тримата министри са изметени. Посещението на Донахю се оказа в неподходящо време, изтъква изданието.

Експерти и политици, с които „Политико“ разговаря, са убедени, че целта за влизане на България в еврозоната на 1 януари 2025 г. няма да бъде изпълнена. Това ще се случи не само заради политическите сътресения, но и заради постоянната инфлация и липсата на обществена подкрепа.

„Ние сме в разгара на политическа криза. Ние наистина не знаем какво ще бъде следващото българско правителство и дали това ще бъде един от неговите приоритети“, казва Петър Витанов.

Още преди падането на правителството страната даде сигнал, че може да пропусне заявената първоначално дата. През януари премиерът Николай Денков заяви, че тя не е свещена. Първоначално България смяташе да се присъедини през януари т. г., но трябваше да отложи събитието с една година, тъй като все още не изпълняваше критериите за членство.

По-реалистичната дата за влизане е най-рано през януари 2026 г. предвид техническите предизвикателства, свързани със смяната на националната валута. Така смята Чинция Алчиди от брюкселския Център за изследване на европейската политика (ЦИЕП).

Някои български политически лидери, всключително управителят на БНБ, допускат това да се случи в средата на 2025 г., ако не бъде изпълнена целта за 1 януари.

Но официални представители и експерти, свързани с техническите аспекти на присъединяването, заявяват пред „Политико“, че влизането в средата на годината е нетипично. Страните се присъединяват обикновено в началото на годината поради административни причини.

Българската евродепутатка Ева Майдел от Европейската народна партия (ЕНП) заявява, че е оптимист за влизане през 2025 г., и допълва, че може да е и на 1 януари, и по-късно.

Присъединяването към еврозоната е процес, при който страните биват оценявани от Европейската централна банка (ЕЦБ), преди финансовите министри от страните от ЕС, евродепутатите и правителствените ръководители да обсъждат въпроса.

Следващият доклад на ЕЦБ за България, който трябва да определи дали тя е готова, се очаква преди лятото.

Проблем остава инфлацията. За да се присъедини България, тя не трябва да превишава с повече от 1,5 процентни пункта трите страни от ЕС с най-добри показатели. Това е една неясна категория, която създава „сива зона“ за точната цифра на инфлацията. Хърватия – последната присъединила се страна, бе облагодетелствана от някои избирателно подбрани данни, и ѝ бе позволено да влезе в еврозоната въпреки по-високата инфлация.

„Единствената пречка пред България е критерият за инфлацията, - коментира Жолт Дарваш от брюкселския мозъчен тръст „Брюгел“. - Тя е в добра бюджетна позиция – нисък публичен дълг, контролиран бюджетен дефицит.“

Според него настоящата прогноза за инфлация от 2,9% през 2025 г. показва, че страната може да влезе в еврозоната през 2026 г. Дарваш обаче допълва, че има място за маневри и „сивата зона“, която позволи на Хърватия да се присъедини през 2023 г., да бъде използвана за съкращаване на срока за България. Само че това трябва да бъде оправдано.

На теория България ще поиска от ЕЦБ нов доклад за конвергенцията към края на годината. В него показателите за инфлация ще бъдат ниски, за да може страната да се присъедини до средата на 2025 г. Но официалните представители, участващи в техническия процес, се съмняват, че това може да се осъществи.

Сред българската политическа класа влизането в еврозоната се продава лесно. Изглежда обаче, че обществото трудно ще бъде убедено в това, пише „Политико“.

Според проучване на Евробарометър от миналата година българите са показали по-ниска от средната за ЕС подкрепа за присъединяване и по-високи от средните опасения по въпроси като злоупотреба с ценообразуването при прехода.

За тази непопулярност допринася и финансираната от Русия дезинформация.

Някои експерти обаче смятат, че България е в относително силна позиция за присъединяване към еврозоната. Така например левът е вързан за еврото. Опасенията за срока на присъединяване не попречиха на хора като Донахю да бият барабана. Преди месец финансовите министри от еврозоната похвалиха напредъка на страната.

Въпреки това обаче някои представители заявяват при условие за анонимност пред „Политико“, че присъединяването почти сигурно няма да се случи на 1 януари 2025 г. А според един от тях това изобщо не подлежи на съмнение.