Управляващата консервативна партия Хърватски демократически съюз (HDZ) очаквано спечели парламентарните избори в Хърватия. Но също както предизборните проучвания показваха - няма да разполага с достатъчно места в Събора, за да сформира правителство, и вероятно ще се наложи да води тежки преговори с популистка формация.

На последния вот през 2020 г. HDZ получи 66 от общо 151 места и благодарение на подкрепата на дребни партии, формално стоящи извън кабинета на най-дълго управлявалия страната премиер Андрей Пленкович (2016 - 2024 г.), продължи своята доминация над политическия живот на Хърватия (партията е управлявала през 26 от последните 32 години).

При 90% преброени гласове се очаква HDZ да разполага с 60 места и математиката показва, че предстоят тежки преговори за съставяне на кабинет. Картинката не изглежда розова - лявата проруска коалиция на популисткия президент Зоран Младенович "Реки на справедливостта" (партията "Социалдемократи", начело на 9 по-малки групи) завърши втора на изборите и получава 42 места. Трета е крайнодясната антиимигрантска партия Движение "Родина", с 14 места. Анализаторите предполагат, че именно на подкрепата на тази група ще разчита HDZ, за да състави правителство. Тя е следвана от ултраконсервативна и от зелена партия, които съответно са си осигурили по 11 и 10 места.

Пленкович изрази задоволство от първото място на изборите и увери, че още днес ще започнат преговорите за кабинет.

Лидерът на "Социалдемократи" Педа Грбин обяви, че групата му се е надявала на по-добри резултати. Но по думите му те "показват, че народът иска промяна".

"Това не е краят", закани се той от партийната централа в Загреб, цитиран от Ройтерс.

Избирателната активност в Хърватия бе цели 60% - ръст с 13% спрямо 2020 г. Предизборната кампания бе белязана от остри нападки между Пленкович и Миланович.

Месеци наред се предполагаше, че HDZ ще постигне лесна победа и че премиерът ще си осигури трети мандат на поста. Но в средата на март Миланович, който е най-харесваният политик в страната, изненадващо обяви, че ще участва на изборите като кандидат на "Социалдемократи". Въпреки че Конституционният съд на страната обяви, че е забранено на действащ президент формално да се кандидатира на избори и да се занимава с партийна дейност, Миланович активно участваше в предизборните митинги на групата му в цялата страна.

Пленкович акцентира по време на кампанията големите успехи на управлението си - присъединяването на Хърватия към Шенген и еврозоната през 2023 г. Той обърна внимание и върху проруската реторика на Миланович, който обвинява НАТО за руската инвазия в Украйна, твърди, че протестите на "Майдан" представляват организиран от Запада преврат и е противник на европейската помощ за страната.

Миланович осъди министър-председателя заради това, че иска "да вкара Хърватия във войната". Но основния му фокус през изминалия месец бяха множеството съмнения за корупция по високите етажи на властта, които през последните 8 години доведоха до оставките на близо 30 министри. Последно през февруари и март в Хърватия се организираха протести, след като Пленкович назначи за главен прокурор магистрат с близки връзки до HDZ.