Преди четири години "Юниливър" (Unilever), мултинационалната британска компания за потребителски стоки с близо 400 марки на пазара, напусна централата с и в Нидерландия, за да се върна във Великобритания. Понастоящем тя подготвя за първично публично предлагане подразделението си за сладолед, което е на стойност около 17 милиарда евро и трябва да избере между Лондонската и Амстердамската борса, като поне засега Ситито има предимство. Хайн Шумахер, главен изпълнителен директор на "Юниливър" казва, че бизнес климатът в Нидерландия вече не е толкова благоприятен, както преди. Най-вече за компании, чийто персонал е от целия свят.

Случаят "Юниливър" е само една брънка във веригата от последствия, които води след себе си популистката антиимиграционна политика, печелеща все повече поддръжници, какво се вижда от успеха на парламентарните избори в Нидерландия на 22 ноември 2023 г. на Партията на свободата на Герт Вилдерс. Ксенофобският лидер няма да ръководи бъдещото правителство, но се сдоби със силна политическа тежест в страна, в която през 2022 г. напливът от чужденци е нараснал с 60 на сто и всички основни партии предлагат ограничителни мерки за имиграцията. 

Някои решения на предишното правителство намалиха данъчните облекчения за имигрантите и въведоха таван за броя на чуждестранните студенти, които могат да учат в нидерландски университети. Един крайно отрицателен развой за страна, известна със своята отвореност към света.

Дори мултинационалните нидерландски компании обмислят да напуснат страната. Например "Боскалис уестминстър" (Boskalis Wesminster), компанията предоставяща услуги за строителство  и поддръжка на морската инфраструктура в цял свят, подчертава "Блумбърг".

Според проучване, проведено през 2023 г. от името на нидерландското министерство на външните работи 16 на сто от компаниите в страната, смятат на направят като "Боскалис", но делът им скача до 33 на сто за тези, които имат основно международна дейност. Сред тях е и Ей Ес Ем Ел (ASML), световен лидер при машините за производство на полупроводници, която има пазарна капитализация от 360 милиарда евро. Компанията е сред засегнатите от антиимиграционните мерки, тъй като над 40 на сто от персонала й е чуждестранен. На пресконференция, проведена през януари, главният изпълнителен директор Петер Венинк заяви, че ако "Нидерландия се затвори, то вече няма да идват таланти и студенти от цял свят" и Амстердам ще трябва да понесе последствията от подобна стъпка. "Ние сме глобална компания, отиваме там, където имаме сигурността, че можем да растем", добави той.

Нидерландия със сигурност не е единствената  страна, в която популистите се радват на подкрепа сред населението. Има редица примери за това, от десницата до левицата. Като се започне от Италия, където от Силвио Берлускони насам, тоест от средата на 90-те години на миналия век, на сцената се появяват редица популистки формации - от "Лигата" на Матео Салвини до Движение "Пет звезди" отначало с Джузепе Грило, а след това и с Джузепе Конте до "Италиански братя" на премиерката Джорджа Мелони. Същото се отнася и за Франция, Германия. Швейцария. Да не говорим за Великобритания, където популизмът бе основния двигател на Брекзит или за САЩ на Доналд Тръмп, и Бразилия на Жаир Болсонаро, отчита италианското издание "Интернационале".

Обща черта на популистките лидери е убеждението, че представляват исканията на "истинските хора" за сметка на недостатъците и корупцията сред елита. Често действията им водят до обезценяване на формите и процедурите на представителната демокрация за сметка на плебисцитни методи. Достатъчно е да се помисли за щетите, нанесени на Унгария от управлението на Виктор Орбан. Налице са също и отрицателни икономически последствия за икономиката, които често не са толкова добре проучвани, според германското издание "Франкфуртер Алгемайне цайтунг".

Германският всекидневник цитира проучването на икономистите Мануел Функе, Мориц Шуларик и Кристоф Требеск, които са  анализирали данните за 51 президенти и премиери популисти от 1900 до 2020 г., изтъквайки големите загуби за страните. "След 15 години брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението е бил с 10 на сто по-нисък спрямо страна, ръководена от непопулист".  Всичко това е плод на унищожаването на икономиката, влошаването на макроикономическата стабилност и упадъка на институциите. "Данните сочат, че се влошават не само растежът и потреблението, но се засилва и неравенството. Липсата на паритет между бедни и богати се увеличава най-вече при популистите от десницата", твърдят авторите на проучването.

Популистите предлагат прости рецепти на сложни проблеми, опитвайки се да извлекат изгода от социалното недоволство. Рецепти, които при сблъсъка с действителността, се оказват погрешни и почти винаги неизпълними като всички предложения, пропити с реторика. Най-пресният пример за това е от Италия. Супербонусът от 110 на сто, който натовари и без това крехките държавни финанси и ще остане  в историята като една от най-големите катастрофи за държавните финанси. Защо в Италия, САЩ, Нидерландия и много други страни толкова хора - от всички слоеве на обществото, от ляво до дясно - упорито вярват в популистки политически проекти?

В книгата си "Съдбата на Европа" от 1945 г. Алберто Савинио включва и текст, озаглавен "Да дадеш на италианците мисъл и преценка". Разсъждавайки върху факторите, накарали италианците да вярват в Бенито Мусолини и фашизма, той твърди, че освен невежеството на избирателите, буди "страх и липсата на мисъл и трезва преценка". "Страхувам се от плашещо високия брой хора , които не мислят и не отсъждат със собствената си глава, а чрез налагане на чуждо мнение, чрез вдъхновение или просто, следвайки съвета на водач, свещеник или маг", пише той. "Най-ужасната последица от подобна преценка", според Савинио, е "че човек вярва по-лесно във фалшивото, отколкото в истинското и приема с по-голямо доверие абсурдното, отколкото истинското". И така популистката реторика процъфтява...

БТА