Нали така се казваше – власт на тълпата. От οχλος – тълпа и кρατος – сила, власт. А тълпата отдавна е люто разделена на мразещи се агитки.

Всяка агитка желае нищо по-малко от това – да види по асфалта кръвта на другата. Особено болезнено е по въпроса с църквата, който имахме възможност да наблюдаваме и в последните дни. Разбира се, всяка агитка няма никакви задръжки да нахлуе с мръсни обуща директно от уличната кал в светотайнствения живот, битието и съдбините на Църквата. Имам предвид БПЦ – за другите не знам.

Разбира се най-силно винаги викат тези, които нямат никаква представа от Църквата като такава. Тези, които си мислят, че цел и център на живота ѝ, е да продава свещи, които в неделя – или друг ден, според това колко си на зор, да бъдат запалвани и държани със сериозна физиономия. След което със смешна "рачешка" походка на заден да отстъпиш към изхода.

Огромен комплимент за българската църква е, че явно е поизправила поведението си – дори чисто за пред публиката. Откъде вадя този извод ли? От това, че се налага същите тези „експерти“ още да си лалат за Ролекса (история от от 2013 г., като след това въпросният подарен часовник веднага бе продаден и парите дарени) и за Линкълна… Линкълна (разбирай на покойния дядо Кирил Варненски, който караше въпросната дарена кола – при това хибрид за по-евтинко) има „щастието“ да се удави. Така хулите постихнаха, макар че сюжетната линията се влачи и до днес – 11 години след смъртта му!

Николай Пловдивски, за негово нещастие, е жив. Но най-лесно е, дето се вика, да не позволяваш на истината да ти разваля хубавата история.

Няма да задълбавам в сливенския въпрос. И там на фона на „възмутителното поведение“ на владиците (между другото – едни от най-младите в целия православен свят, както вече съм имал възможност да пиша) има достатъчно аргументирани гласове. Например - че местните,  особено от "най-ресурсните“ енории, не искат „външен“ владика. За да не почне да задава въпроси за това къде са имотите на Митрополията и върху колко от тях има кръчми по Южното Черноморие.

Няма да задълбавам и по въпроса – доколко „божият народ“, който по Устава на БПЦ има право на глас, в днешното си състояние действително е народ Божий. Особено като гледаш нивото на всичко друго около нас…

Дори пред себе си гледам да не разсъждавам и по трети болезнения въпрос – дали е правилно за патриарх да се избират прекалено и прекомерно престарели архиереи. Ама с ръка на сърцето! Резултатът е – Църква на самотек. И танцуващи „мишки“ – простете за израза. Няма да ви казвам коя митрополия имам предвид в последните години…

Покрай смъртта и погребението на патриарха прочетох наистина изумителни изводи и твърдения. Именно от "експерти", които понякога, подозирам, влизат да запалят свещ "за здраве и късмет" и това им дава самочувствието, че са подготвени. Като например – че Николай проявил непоказван досега интерес към църковното пеене. Ама той човекът организира и ръководи най-адекватната православна телевизия, която излъва 24/7, най-добрия хор, най-съвременния сайт, на който са качени всякакви песнопения във византийска традиция – например в помощ на младите псалти. Карай да върви – това е БПЦ, тя няма проблем да бъде хулена.

Междувпрочем – нелош подход да се научи нещо за владика Николай (когото наистина не познавам), е да се пита в Пловдив. Ми, питайте, бе, като не знаете. Ама наистина църковния народ, а не градската интелектуална бохема.

В Църквата има един принцип, описан от хилядолетия – още от времето на Ной и неговото прословуто падение, когато си пийнал. Той най-просто гласи, че ако имаш християнска любов, не ходиш да разнасяш по улицата проблемите в семейството. Например ако майка ти друса или вечер пие по бутилка водка в кухнята, не го тръбиш по улиците… И обратното – правиш ли го, имаш някакви сериозни отклонения.

А сега си помислете, уважаеми приятели на логиката – ние ли, които сме да кажем всяка неделя в църквата, е по-логично да сме чули повече за нейните проблеми, или вие? Които чешете клавиатурите, докато гледате телевизия?

Проблемът не е в проблемите и в човешките недостатъци с каквито са пълни, разбира се, дори и владиците. И които недостатъци - за щастие на Рая - само вие, "експертите", нямате. Въпросът е друг: какво си дошъл да търсиш – лекета по подрасника на попа или нещо друго?

Защо ми хрумна да пиша всичко това?

Има още един проблем, който се нарича малодушие. На него нямаш право, когато си на някои позиции – добър пример от светската власт са например съдиите. Те нямат право да решават според това колко силно вика тълпата под прозорците… А започнат ли да го правят – става много страшно. И със сигурност вече не са съдии.

Митрополит Николай сега отстъпи крачка назад. Както казва – заради „неприязънта към мен, нагнетявана системно и методично през всичките години на моето служение“.

Както казах, не познавам човека, но ми няма вид точно на мекушав.

Ето какво още пише той:

"Едни и същи „експерти” по църковните въпроси, измежду които бивши разколници и агенти на Държавна сигурност, които и през 2013 година бяха обсебили публичното пространство с нелепите си предсказания за това кой ще наследи блаженопочившия Патриарх Максим, по същия богопротивен и богохулен начин започнаха отново да „кадруват” следващия български Патриарх.

Впрочем, през 2013 г. те не познаха. Няма да познаят и сега. Те никога не познават, защото не са познали Иисус Христос."

Дали неговият ход, по съвета на св. Софроний Сахаров: да отстъпиш назад и да пийнеш чаша чай, е бил правилен или не – ще се разбере по-натам.

Защото, да – първи признак на смирение е да не се доверяваш винаги и безрезервно на собстения си твой акъл. И да се мислиш за абонат и последна инстанция на истината. Последното пък няма нищо общо с никоя църква – то си е чиста глупост.

----

Текстът изразява единствено мнението на автора. Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.