15 септември 2018 г. Далаверов наблюдаваше отстрани. 1428 ученици чакаха в двора на Първа частна професионална гимназия по автомобилен дизайн да започне новата учебната година. Въпреки оркестъра, развяващите се национален и европейски флаг и балонената украса, някак си не се усещаше тържественост – ни по отегченото поведение на учителите, ни в безизразните погледи на учениците. Само Далаверов празнуваше – днес започваше приватизацията на единствения неприватизиран сектор. Образователния. И както във всичко досега – той смяташе да спечели. Много.

Спомни си дългия път, който извървя последните две години. Спомни си как консултантите му предложиха да инвестира и да направи частно училище. Но не какво да е училище – а Професионална гимназия. И не къде да е, а в град Забравен (общински град в покрайнините на държавата, известен с най-много безработни и най-ниски доходи. Някои добавяха – и градът с най-голям процент малцинства, но Далаверов това не го интересуваше – той делеше хората на бедни и богати. Бедните го правеха богат, а богатите му отваряха вратите към бедните. Затворен цикъл). Точно преди две години Далаверов започна да смята и да развива бизнес плана си: 2300 лева на ученик на година влизат директно в училището. На учебна година. Която си е на практика половин календарна, като извадиш ваканции – стандартни, дървени и грипни.

Приходи: 1400 ученици х 2300 лева = 3 милиона 220 хиляди лева кеш пара на полугодие.

Разходите – както много добре знаеше, зависят от много причини.

Имаше 2 важни фактора, за да станат тези пари реалност:

1. Да получи лиценз за частно училище от Министерството на образованието

2. Да намери ученици, които да се запишат и съответно държавната им субсидия (Единен разходен стандарт май беше) да започне да пълни сметката на Далаверов.

Първият въпрос се оказа доста труден за решаване. Отне му година и половина. Далаверов беше професионалист – по документи всичко докарваше идеално. Даже успя да се сдобие със Споразумения за сътрудничество с най-големия производител на дизайнерски камиомобили в Нубия, който беше готов веднага да отвори завод в град Забравен и да стартира дуално обучение. Намирането на ученици се оказа далеч по лесно, но пък много по ресурсоемко. Свърза се с местния бизнес лидер – той се съгласи да му съдейства, но срещу 100 лева на калпак годишно (разбирай записан ученик). Още по 100 лева на калпак годишно отиваха за семейството на ученика – 50 лева в началото и 50 лева в края на учебната година. Бързо се разчу из цялата община за тая жива далавера. Събраха се 1428 ученици. Повечето малки средни училища затвориха, поради липса на деца. А и бяха държавни – т.е. не бяха гъвкави и бизнес ориентирани.

1428 х 2100 (нали 200 лева инвестираше на калпак) = 2 милиона 998 хиляди и 800 лева.

Паралелно организираше логистиката: взе на бартер от общината сградата на местната гимназия, санирана изцяло по европроект преди няколко години. Миналата година хлопна кепенците – няма желаещи да учат. Сключи договор да не променя предназначението за следващите 10 години и му я дадоха направо без пари – социален джойнт венчър по учебник….Нае съкратените учители, но само тия, дето се съгласиха да работят на половин щат. Имаше и такива, дето се съгласиха на 25% заетост. Тъй де – без пари хич не се живее! Само счетоводителя си докара от столицата – знаеше, че този човек му е важен, за да върви бизнеса. За директор сложи някакъв местен тарикат – роднина на кмета, който вече 7-и мандат управлява. Не му трябваха излишни разправии.

Отначало се учуди, че никой от родителите на клиентите му не се поинтересува за образованието, за реализацията, за бъдеща професия и доходи. После сам намери отговора – хората толкова се бяха обезверили последните 25 години от несбъднати обещания. 100 лева – 50 в началото и 50 в края, и така 5 години подред, си бяха нещо реално. Така обичаше да работи Далаверов.

И така дойде 15 септември 2018-а. Две години труд, увенчали се с успех. Далаверов вече кроеше планове да открие филиали на Първа частна професионална гимназия по автомобилен дизайн във всяка област. Трябваше да бърза. Конкуренцията вече го гонеше по петите.

* * *

Тази история е изцяло измислена. Тази история може би никога няма да се случи. Или пък може да се случи. Моето мнение е, че ако се приемат поправките, предвидени в настоящия Законопроект за предучилищното и училищното образование, според които ще се финансират частните училища – възможно е да се случи. Ако тази субсидия се равнява на размера на единния разходен стандарт за ученик – има много голяма вероятност да се случи. А аз не искам това. И смятам, че всеки български гражданин трябва всячески да се бори този сценарий дори да не започне да се развива.

Не искам никой да ме разбира погрешно. Аз не съм против държавата да подкрепя онези семейства, които са предпочели да изпратят децата си да учат в частни училища (не детски градини – там историята е друга). Родителите плащат данъци, с които респективно се финансира и държавното образование, чиито услуги те не потребяват, въпреки че финансират. Същевременно обаче не трябва да забравяме, че именно родителите са взели решение – ТЕ САМИ СА ВЗЕЛИ РЕШЕНИЕТО да не използват тези услуги. По ред причини, за които няма смисъл да гадаем какви са. Важното е, че те ДОБРОВОЛНО СА СЕ ОТКАЗАЛИ да използват определени услуги, предоставяни от държавата и финансирани от техните данъци.

Защо обаче държавата да овъзмездява този техен доброволен ОТКАЗ ОТ УСЛУГА в пълния размер, и то директно към бюджета на частното училище? Много по-добро решение е тези родители да бъдат компенсирани по няколко други механизма, като например:

1. Чрез данъчни облекчения, по модела на данъчните облекчения за млади семейства, които изплащат кредит за жилище: размерът на годишната такса за частното училище да се приспадне от данъчната им основа и така да се намалят данъците.

2. Държавата да подпомогне частните училища, като оптимизира мрежата на държавните и отдава безвъзмездно неизползвания сграден фонд. Или на прост език – да обедини училища с по-малко ученици в едно, а празната сграда да се предостави за частно училище. Това решение е в ръцете на общините, ако сградният фонд е общински.

3. Частните училища да бъдат включени като бенефициенти по Националните програми на МОН.

Моето мнение е, че държавата трябва да подпомага развитието на образователния сектор чрез конкретни мерки и политики, а не чрез наливане на пари на калпак. Кеш парата във всяка сфера автоматично довежда след себе си Далаверов и компания, които я опорочават и оглозгват. Ако някой се съмнява, че по-горната история може да се случи – нека си припомни скорошната история за частното енерго, за замесените лица и къде са те в момента. Може би се оглеждат за поредния сектор, който да приватизират?

-----

Теодора Върбанова е завършила политология и стопанско управление, в момента е докторант в Софийския университет и работи в „Майкрософт-България”. Автор е на книгата „Антикорупционна тетрадка”.

Клуб Z препечатва този материал, изразяващ личното й мнение, от нейния блог.