„Путин не е Русия, Русия не е Путин.“

Това е казала на външните министри на страните от ЕС Юлия Навалная – вдовицата на починалия преди три дни в лагер руски опозиционер Алексей Навални. Тя бе специално поканена на Съвет „Външни работи“ в Брюксел.

Думите й бяха предадени от върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

„Навални бе бавно убит от режима на Путин. Това са най-точните думи“, категоричен бе Борел.

Министрите се съгласиха с идеята му глобалният санкционен режим на ЕС за нарушаване на човешките права да носи името на Навални. Така ще бъде съхранена паметта за него. Остава въпросът да мине през техническа процедура.

„ЕС изразява възмущението си от смъртта на Алексей Навални, крайна отговорност за която носят президентът Путин и руските власти“, се казва в разпространено изявление на върховния представител от името на Съюза.

„Русия трябва да позволи независимо и прозрачно международно разследване на обстоятелствата, свързани с внезапната му смърт. В тясно сътрудничество с партньорите ЕС ще положи всички необходими усилия, за да подведе под отговорност политическото ръководство и властите на Русия; както и да наложи още по-високи разходи за действията им, включително чрез санкции“, допълва Борел.

Съюзът отново призовава Русия незабавно и безусловно да освободи всички други политически затворници, включително Юрий Дмитриев, Владимир Кара-Мурза, Иля Яшин, Алексей Горинов, Лилия Чанишева, Ксения Фадеева, Александра Скочиленко и Иван Сафронов.

Жозеп Борел се надява 13-ият пакет от санкции срещу Русия заради войната в Украйна да бъде одобрен до 24 февруари. Тогава се навършват две години от нахлуването. Все още обаче няма единодушие по въпроса дали и как приходите, генерирани от замразяването на руските активи на ЕС, да бъдат използвани за възстановяването на страната. Все пак активите биват идентифицирани и блокирани. Това обаче е едно, а конфискуването и прехвърлянето им в европейския бюджет - съвсем друго.

ЕС ще продължи да подкрепя Украйна и предстои обсъждане как да бъде увеличена доставката на боеприпаси по европейска и по двустранна рамка.

„Като Европейска агенция по отбрана (ЕАО) сключихме 60 различни рамкови договора за поръчка. Индустрията в Европа поне твърди, че има капацитета. Тя чака поръчки. Мисля, че тези договори могат да бъдат използвани от всяка страна членка, която иска да извърши доставки. Но това изисква финансиране. То ще позволи да се купуват боеприпаси и извън Европа“, каза дипломат номер 1 на Брюксел.

Страните членки (Съветът) на ЕС взеха решение за започване на военна операция в Червено море. Това е седмата мисия на Съюза за последните 4 години. Мисиите са и граждански, и военни.

26 от общо 27 страни членки подкрепят изявлението на Борел от уикенда, в което се настоява Израел да не предприема военна операция в Рафах. Върховният представител не спомена държавата, която е против. Знае се обаче, че това е Унгария.

Приетото днес изявление на 26-те е почти същото като това на Борел. Има обаче допълнения – настояване за хуманитарна пауза, която да доведе до устойчиво примирие, до безусловно пускане на заложниците и до осигуряването на хуманитарна помощ.

Страните членки ще продължат да проучват какви действия да бъдат предприети срещу еврейските заселници екстремисти на Западния бряг, които нападат безразборно палестинци, както и за нарушаване на човешки права и сексуално насилие, извършвано от групировката „Хамас“.