Колко точно е инфлацията за миналата година? Защо телекомите индексираха с два различни индекса своите договори? Неравноправна ли е клаузата и защо тя се прилага в редица страни в Европейския съюз? Защо тази тема стана политическа и каква е ролята на държавата в регулацията на частния бизнес, какъвто са телекомуникациите? Това са въпроси, които всеки от нас си задава и днес ще търсим отговор на тях.

 9,5% или 4,7% е инфлацията за миналата година?

Краткият отговор на този въпрос е – и двете числа са верни. Дългият е, че Националният статистически институт (НСИ), който е единствената институция в България, която може да отчита официално инфлацията, публикува няколко различни индекса, като всяка година около 15 януари публикува данните за инфлацията за предходната година. Обикновено се представят три стойности за инфлацията – средногодишна, месечна на годишна база и месец спрямо месец.

Първата показва средногодишната инфлация през цялата изминала година. Вторият индекс сравнява даден месец със същия месец от предишната година. Последната пък сравнява цените между ноември и декември примерно. И трите индекса са верни, но най-близки до реалната инфлация през миналата година са първите два.

Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г. посочват, че ИПЦ на годишна база - (декември 2023 г. спрямо декември 2022 г.)  е 4,7%, на месечна (декември 2023 г. спрямо ноември 2023 г.) е 0.3%, а средногодишната инфлация за 2023 г. е 9.5%. И както казахме, това означава, че и трите числа са верни.

Защо телекомите индексират договорите си?

Телеком операторите имат право да индексират с годишната инфлация своите договори от години. Причината клаузата да влезе в договорите е защитна за бизнеса – в сценарий като 1997 г. при хиперинфлация, подобна клауза е крайно необходима. Тази възможност не трябва да се допуска, тъй като телекомите са част от критичната инфраструктура на държавата и комуникациите са и трябва да бъдат стратегически приоритет на всяко съвременно дигитално общество.

За първи път телекомите си позволиха да индексират договорите си по време на пандемията, когато разходите за електроенергия, доставки на стоки и услуги скочиха в пъти.

Нещо повече, след пускането на бързите 5G мрежи трафикът скочи значително. По данни от различни източници от Европа, всяка година трафикът расте с около 50% спрямо предходната година, което предполага и съответните инвестиции в мрежите на операторите, така че да могат да обслужват адекватно нарастващия трафик.

Защо операторите индексират с различни индекси?

Клаузата за индексация присъства в договорите на трите телекома сигурно от 13-15 години. И винаги е била същата. Всеки от телекомите има право да изчислява по различен начин риска върху неговия конкретен бизнес и следователно да избира самостоятелно кой от трите официални индекса ще защити качеството на услугата при ситуация на рязък скок на цените, на какъвто сме свидетели от COVID насам. В случая българските телекоми имат право да изберат един от трите официално обявени индекса – два от тях са избрали първия (средногодишна инфлация – 9,5% за 2023 г.), а третият е избрал да заложи в договорите си втория – ИПЦ на годишна база, който за миналата година е 4,7%.

Неравноправна ли е клаузата за индексация?

Индексацията на цените не е нещо ново в договорите на мобилните оператори в Европа и България. Още през 2015 г. Съдът на Европейския съюз  има решение по темата, предизвикано от дело между австрийското Сдружение за информиране на потребителите и един от телекомите.

Поводът са клаузи в договорите на телеком компанията, които предвиждат промени в цените на услугите ѝ на базата на индекс на потребителските цени. Според решението на съда такава индексация не следва да се счита като повод за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги без неустойка от страна на потребителя, доколкото същата не представлява едностранно изменение на договора, а упражняване на първоначално предвидена в него възможност за индексация.

Част от мотивите са, че промените са базирани на публичен и независим индекс на цените и са включени като клауза в договорите на мобилния оператор. Освен това, в решението си Съдът отбелязва, че доставянето на комуникационни услуги създава предпоставки за легитимен интерес от възможността за промяна на цените за тези услуги. Нещо повече, самата КЗП миналата година изпрати писмо до омбудсмана, с което затвърди, че ако операторите приложат увеличение на цените само с индекса за предходната година, както е предвидено в техните договори, това не би представлявало нарушение по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Според  КЗП „методът за промяна на цените е описан подробно и обвързан с индекс, върху който операторите не могат да влияят“, следователно в случая клаузите за индексация не е възможно да се квалифицират като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т. 13 от ЗЗП.

Защо всички оператори обявяват по едно и също време индексацията на своите услуги?

Това не е ли картел? Операторите имат право да индексират веднъж годишно спрямо официално обявения Индекс на потребителските цени, изготвян и публикуван от Националния статистически институт на 15 януари всяка година. Точно поради тази причина операторите обявяват индексацията в комуникация с клиентите след 15 януари. Самият факт, че ползват различни индекси, показва, че подходът на всеки оператор е различен.

Защо темата стана политическа?

Темата бе стартирана преди две години, когато тогавашният министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова обяви, че ще  забрани индексацията чрез Комисията за защита на потребителите (КЗП). Тогава КЗП оспорваше дали операторите имат право да индексират едновременно за две поредни години, имайки предвид изключително високия ръст на инфлацията след появата на COVID. Съдът потвърди забраната на двойната индексация, но нито КЗП, нито Съдът коментираха, че телекомите нямат право да се възползват от предвидената в договорите възможност за  индексиране на цените, извършвана на базата на прозрачен индекс като ИПЦ.

Оттогава насам телекомите прилагат клаузата си за индексация, но тази година темата стана политическа. Причините за това са много – от популизъм в условия на ротация и лесно трупане на политически дивиденти до позициониране на политически лица. В разговора се включиха както бившият, така и сегашният омбудсман, неправителствени организации и др.

Контролира ли държавата телекомите?

Телеком индустрията е регулирана индустрия, в която участие взимат частни компании, които сами определят своята ценова политика и се конкурират на свободния пазар.

Сред основните регулатори, които имат отношение към телеком индустрията, е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която има право да регулира само цените на едро, но не и на дребно.

Друг важен орган е Комисията за защита на потребителите (КЗП), която през последните години често се използва за атаки срещу определени бизнеси. Знаков случай от миналата година е ĸaзycът Воrn Wіnnеr - няĸoлĸo тъpгoвcĸи вepиги пoлyчиxa oгpoмни пo paзмep глoби зapaди пpoдaжбaтa нa пpoтeинoви бapoвe, пpи ĸoитo имa paзминaвaнe мeждy дeĸлapиpaнo и peaлнo cъдъpжaниe. Тогава КЗП глоби търговците с по 30 хил. лв. на обект или общо 3 млн. само за „Билла“, а не производителя. Meждyвpeмeннo, глoбитe пaдaт в cъдa, нo, ĸaĸтo oтбeлязва по време на пресконференция изпълнителния директор на Billa Вигинтас Шaпoĸac, cъдeбнитe paзxoди ce плaщaт oт бългapcĸитe дaнъĸoплaтци. КЗП е единственият регулаторен орган, пряко подчинен на Министерството на икономиката и индустрията, което отваря вратата за неговата употреба „по предназначение“.

На последно място е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която през годините е взимала редица спорни решения, обслужващи определени политически интереси.

Ето защо всяко решение на тези регулатори, които са с изтекъл мандат, трябва да бъде разглеждано особено внимателно от компетентните съдилища,  защото, както отбелязват инвеститорите, глобата за незаконосъобразните действия накрая се плаща от потребителите, а в някои случаи и от самата държава.

 Най-важно е посланието към инвеститорите

От цялата тема обаче най-важно остава посланието, което регулаторите, които са уж независими, но могат да бъдат използвани за политически дивиденти, какъвто бе случаят преди три години, когато Нинова нареди на КЗП да забрани индексацията с две години, отправят към обществото.

Същото важи и за политиците, които атакуват избирателно някои от секторите – телеком секторът е лесна мишена, но не по същия начин стои политическия натиск към други индустрии като банки, бързи кредити, ток, вода и др., които увеличават цените си директно през промени в тарифите си, без да се съобразяват с прозрачни индекси като този, публикуван от Националния статистически институт.

Ако посланието, което политиците и регулаторите отправят към големия бизнес, е че правилата не важат за всички, не са предвидими и могат да се променят във всеки един момент, стига това да е изгодно на определна партия, то тогава България има по-сериозен проблем.

Резултатите от тази „политика“ на неясна регулаторна рамка вече са видими – през последните години компании като Google, Microsoft и Amazon отвориха офиси или центрове за данни в съседните Румъния и Гърция, но не и в България, пише в. „Капитал“ в статия от тази седмица. А чуждестранните инвестиции са ключови за българската икономика. Ефектът от този тип инвестиции вече може да бъде наблюдаван в други страни като Гърция, където американските инвестиции издърпаха страната от тежката криза. Или Ирландия, където гигантите Apple, Google и др. са водещ работодател, данъкоплатец и инвеститор в икономиката.

Ето защо, без значение какъв е изходът от ситуацията с индексацията, най-важно ще бъде спазването на закона, който трябва да важи за всички и да не се влияе от моментни настроения на популисти.