На мястото, където живея, един и същи строител - с живописно минало от мутренските години - постоянно изпълнява спешните ремонти по пътя. Тези, без процедура по Закона за обществените поръчки, а с директно посочване…

Изпълнява ги от години по строго определен начин: така филигранно нанася износващия слой асфалт (онова скъпото!), че той „цъфва“ точно след 5 превалявания, отварят се огромни кратери, шофьорите криволичат в насрещното и се разминават на молитва. И естествено… следва нов ремонт. Даден на същите „доказали се“ експерти - с директно посочване.

През 2021 г. това спря, всички се ометоха. После машините се върнаха. Към днешна дата има други фирми, положението не се е подобрило, но пък вместо една боя за маркировка или по-малко дупки... вече имаме мантинела. Пътят, който няма дори осева линия или габарит, който да те води в планината в мъгла, бе ограден с такава богатирска еластична ограда, че може да отложи с часове наплива на руски танкове (стига някой у нас да искаше да се спре този наплив). 

И срещу всички тези безумия няма Закон за обществените поръчки, няма Агенция за обществените поръчки, няма Агенция „Държавна финансова инспекция“, няма ги милионите инспекторати, няма служба ОЛАФ, няма европрокуратура, камо ли не-евро, а обикновената, българска… До такава степен сме се изфинили да изсмукваме парите на европейския и нашия данъкоплатец, че най-често накрая подсъдимите осъждат държавата.

Казвам всичко това на фона на уж смешната история от днес - как по пътя от Хасково до Симеоновград са бучнати 468 (четиристотин шестдесет и осем) пътни знаци и табели. А в едно село тв екип изброи над 110 знака само по главната. 320 бона е струвало - за толкова пари - толкоз!

Ноторно известно е, че при такова претрупване на окото и мозъка човек реагира просто: спира да уважава и да изпълнява „нарежданията“ на пътната маркировка. И там, където на следващия завой ще има истински важна - може би дори за живота му – предупредителна табела, той я подминава… с 200 (ако използваме една лексика).

Иначе, както си знаем, продължаваме - ние и румънците, да сме рекордьори по най-висок пътен травматизъм, най-висока смъртност, най, най, най…

Защо? Защото след 34 години демокрация и след 17 г. в клуба на най-богатите, уж клуба на свободната инициатива и върховенството на закона, по парадоксален начин у нас нищо от това не се получи. Обградени от джунгли от знаци, тотално изгубихме ориентир като общество - никой не се интересува от това нещо да бъде свършено, просто така - както трябва. И няма сила, която да го накара принудително.

Тази територия остава брутално крадлива черна дупка, отсъстваща на пътната карта на нормалността. Територия, в която единственото възмущение от „далаверата" бива бурно изразявано само когато не участваш в нея.