България дели с Франция четвъртото място в ЕС по брой на т.нар. дела шамари в периода между 1 януари 2022 г. и 31 август 2023 г.

Това става ясно от доклад, изготвен по поръчка на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Той ще бъде представен утре в Брюксел пред евродепутатите от комисията. Негови автори са Джъстин Борг-Бартет и Франческа Фарингтън от университета в Абърдийн, Шотландия. Докладът препоръчва и подготовка на регулаторни отговори на ЕС срещу „делата шамари“.

► Става дума за т.нар. стратегически дела срещу участието на обществеността. Те са известни с английската абревиатура SLAPP и се получава игра на думи. Slap означава „шамар“. Тези дела се водят както срещу журналисти и медии, така и срещу неправителствени организации. Завеждат ги обикновено хора, засегнати от скандални разкрития. Исковете са за големи суми и делата се размотават години наред по съдилищата, Често ответниците биват изтощавани финансово чрез мерки като временни запори и така им затварят устите. До присъда обаче почти не се стига.

За споменатия период са идентифицирани 47 „дела шамари“ срещу общо 102-ма ответници. Повечето от тях са журналисти (44,1%). Следват медии (28,4%), главни редактори или директори на медии (7,8%.).

Неправителствените организации съставляват 13,7% от ответниците, като едно от делата е срещу общо 14 НПО. Останалите подсъдими са издатели (3%), активисти, журналистически източници и други лица (по 1%).

Най-много дела – 25,5 на сто, са заведени в Италия. Следват Испания (17%), Гърция (12,8%), Франция и България (по 10.6%). С по-малко проценти от делата са Ирландия, Полша, Хърватия, Австрия, Словакия и Унгария.

Почти три четвърти, или 74,4% от исковете са по законите за гражданската отговорност за клевета. Следват делата за наказателна клевета (14,9%), за обида на религиозните чувства (6,3%), за нарушаване на търговските тайни, на неприкосновеността на личния живот, за престъпни непристойни действия и за престъпления от омраза (по 2,1%).

В 47-те дела са засегнати над 80 въпроса от обществен интерес начело с корупцията ((40,4%). Други теми са обществените поръчки (2,1%), наказателното правосъдие и съдебната система (23,4%), правата на работниците (6,4%), социалните жилища (2,1%), миграцията (8,5%), данъчното облагане (4,3%), организираната престъпност (12,8%), финансовите престъпления (12,8%), международните отношения (14,9%), плурализмът в медиите (2,1%), личният живот (6,4%), киберпрестъпленията (2,1%), застрахователното дело (2,1%), здравеопазването (2,1%), дезинформацията (2,1%), околната среда (8(5%), отбраната и сигурността (8,5%), сатиричните политически коментари (2,1%) и международните престъпления (12,8%).

Ищците са предимно политици или поне политически фигури. Те са 42,6 на сто. Тези хора варират от евродепутати до представители в националните и местните парламенти на отделните страни членки. Втори по брой и точно два пъти по-малко са компаниите – 21,3%.

Идентифицирани са пет вида тактики на ищците – многобройни дела, многобройни ответници, дела срещу физически лица, твърдения за понесени прекомерни щети и твърдения за претърпени морални щети.

Делата срещу българи

В доклада поименно се споменават само две български медии, срещу които се водят „дела шамари“. Не е назовано нито едно физическо лице ответник и нито един ищец.

• Българска компания съди за 1 милион лева разследващия сайт „Биволъ“ за клевета, се казва в документа. Според адвоката на медията сумата е безпрецедентна и създава предпоставки за цензура. Става дума за делото, заведено от компанията „Еврохолд“ през 2021 г. Причина е публикация за скрита собственост на компанията.

• За същата сума „Медиапул“ е съдена от застрахователната компания „Лев инс“. Според базата данни Mapping Media Freedom (MPM)поисканото обезщетение ще доведе до фалит на частната медия. От MPM допълват, че главният редактор и собственикат на „Медиапул“ смятат, че делото цели да заглуши легитимната репортерска работа. От „Лев инс“ твърдят, че количеството поискана сума е равно на щетите, нанесени на застрахователния и финансовия сектор в България и на самата компания. Делото е заведено заради материал, преразказващ стенограма от правителствено заседание, публикувана в сайта на Министерския съвет. Там са цитирани думите на тогавашния служебен финансов министър Росица Велкова.

Някои от българските дела съдържгат и международен елемент.

• Трима български журналисти са обект на редица дела, заведени от физическо лице, съобщават от MPM. Те са свързани с публикации в две медии за вноса на храни и паркирането на камиони по границите между страната ни, Гърция и Турция. Според един от материалите тази дейност в района вероятно е лишила българската държава от данъчни приходи за милиони. В друга статия се говори за предполагаема корупция в полицията при разследване на убийство. Арестуван е и източник на информация, точно преди да даде интервю на журналист. Срещу един от журналистите са заведени други две дела заради публикациите му за предполагаеми финансови престъпления, включително пране на пари и корупция. Друг журналист е подсъдим за клевета за публикациите си за предполагаеми финансови престъпления. Медиите са BIRD и „Биволъ“. Ищецът е Расмиг Чакърян – съдружник на заподозрения за далаверите Христофорос Аманатидис – Таки. Заведените от него дела са общо 6. Три са срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов, две – срещу Димитър Стоянов от същата медия и едно – срещу Николай Марченко от „Биволъ“.