Илиана Иванова встъпи днес в длъжността еврокомисар по иновациите, изследванията, науката, образованието и младежта. Тя пое поста и ресорите на Мария Габриел, която стана външен министър на България. В първия си работен ден в Комисията Илиана Иванова разговаря с български журналисти, като даде интервю и за Клуб Z.

- Г-жо Иванова, какво точно от започнатото от вашата предшественичка Мария Габриел смятате да довършите и за какво смятате, че няма да ви стигне времето?

- Първо, искам да отдам дължимото на моята предшественичка за всичко, което постигна в този огромен ресор. За факта, че успя да защити този важен стратегически портфейл – от една страна, наука, изследвания и иновации, и от друга – образование, култура, младеж и спорт, да остане в едно цяло и по максимално добрия начин да бъдат използвани полезните взаимодействия на всички отделни части на този ресор. По време на мандата на Мария Габриел бяха започнати много важни инициативи. Няма да се спирам на всички, но може би едно от съществените неща, които ми се иска да продължа в областта на европейското изследователско пространство, например е издигане ролята на кариерите на научните изследователи, особено пилотния проект за младите учени. За това да имаме минимални стандарти, които ще гарантират справедливо възнаграждение, възможности за израстване в кариерата. Защото младите учени са бъдещето на изследванията и иновациите.

Втора много важна тема са мерките за разширяване, по която бе постигнат съществен напредък. От 13 процента успеваемост в програма „Хоризонт Европа“ говорим вече за 20 на сто. Можем да мислим и за нови възможности в областта на партньорството, като включваме учени и организации от развиващите се икономики в Централна и Източна Европа. Да ги включваме към тези, които са по-напреднали, към по-силните иноватори от по-старите държави членки. 

В областта на културата също започна една прекрасна инициатива – „Културата движи Европа“. Възможностите индивидуално артисти да използват финансиране от ЕС, да пътуват, да посещават други държави, да показват своето изкуство. Изключително лесен е начинът за кандидатстване, за финансиране и за мониторинг. За мен един прекрасен пилотен проект, който също можем да разширим, и надградим.

И, разбира се, в областта на образованието имаме много работа в завършването на европейското образователно пространство по отношение на подобряване на основните умения на учениците в училище. Знаете, че по последни данни 20 на сто от тях все още изостават в основни умения като четене, писане, математика, логично мислене. Също така трябва да засилим ролята на учителската професия. Трябва да издигнем авторитета на учителя като основен стълб в подобряването на качеството на образованието.

Всичко това ще се опитам да продължа и надградя. Разбира се, няма да стгигне времето да започне работа по следващата рамкова програма. Чисто процедурно този процес ще се случи през 2025 г. Сега можем да поставим основите с една добра оценка от средносрочния прегледна изпълнението на „Хоризонт Европа“, да очертаем слабостите и начините, по които те да бъдат преодолени.

Непосредственото нещо, което ще се случи още тази година, е конструирането на експертната група на високо равнище, която ще постави началото на анализа в каква посока трябва да върви следващата рамкова програма.

- Доколко е реалистично да убедите страните членки, че трябва да отделят 3 на сто от БВП за иновации, особено такива като България, чийто бюджет и без това е доста ограничен?

- Разбира се, това е предизвикателство, което е трудно постижимо само от един участник в този процес И Европейската комисия като водещ орган с програмата „Хоризонт Европа“ за почти 100 милиарда евро по настоящата Многогодишна финансова рамка (МФР) няма как да запълни този хроничен дефицит, за който говорим всяка година. Активно трябва да работим със страните членки. Имаме различни механизми. Лично аз съм привърженик на по-доброволните, ако мога така да ги нарека, начини и стимули държавите ясно да разберат сами важността и стратегическия елемент в това да финансират сега наука и иновации заради възможността да засилим икономическия растеж и да инвестираме в технологии, които произвеждат и остават в Европа.

Но имаме и други инструменти като Европейския семестър, Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), чрез които също можем да насърчаваме провеждането на съответните реформи и извършването на правилните инвестиции в наука и изследвания на национално равнище.

- Защо според вас България е в дъното на иновациите и какви специални мерки предвиждате в тази насока?

- България наистина е част от т.нар. възникващи иноватори. Но ние сме заедно в тази група с останалите държави отЦентрална и Източна Европа по обективни причини. Пейзажът е доста фрагментиран в развитието на европейските наука, изследвания и иновации. Имаме силни лидери, умерени и развиващи се като България. Факторите и причините за това са комплексни. Но първо бих изтъкнала необходимостта от адекватно финансиране, а да се увеличи процентът у нас, който в момента е малко под 1, и да станат процентите 3. Има и структурни слабости в съответните национални елементи на иновации и наука и връзките „бизнес-образование-иновации“. Това е т.нар. триъгълник на знанието, чрез което образованието е основата, позволяваща сред това да имаме качествени изследователи и иноватори.

Така имаме, първо, мерките по разширяване, които са част от „Хоризонт Европа“. Има доста добър напредък по отношение на усвояемостта по тези мерки. Но може да дадем още възможности чрез бърз и равнопоставен достъп до информацията на нашите изследователски центрове, университети и учени. И те да я получават заедно с всички останали във всички региони на ЕС. Друга мярка е задържането и привличането на квалифицирани кадри.

- Бихте ли пояснили каква е тази съвместна образователна европейска степен, за която споменахте при изслушването ви в ресорните комисии в Европейския парламент?

- Това е допълнителен сертификат към квалификациите, които студентите получават при завършване на съвместни програми, в контекста на транснационалното сътрудничество между няколко висши учебни заведения. И те позволяват и на студентите, и на изследователите да се възползват от това сътрудничество. Но това предоставяне на съвместни дипломи все още е възпрепятствано от различни национални законодателства. И една такава съвместна европейска диплома би донесла наистина ползи на всички нива. На национално равнище например би допринесла за повишаване на репутацията на съответните висши учебни заведения. И не на последно място да улесни мобилността и уменията. Но нека подчертая, че тази съвместна европейска степен е на абсолютно доброволен принцип в съответствие с институционалната автономия на висшите учебни заведения.

- Споменахте, че ще посетите България в края на месеца. Готова ли е програмата ви и ако да – какви срещи предвиждате?

- Все пак днес е първият ми официален работен ден. Все още подготвяме програмата. Предвиждаме срещи с всички официални институции, със заинтересовани участници от огромния ресор. Ще се опитаме да направим срещи и с училища.

- Ще се борите ли за ресор, който е по-близък до вашите компетенции, в следващата Европейска комисия, като например бюджет и финанси?

- В момента искам да се фокусирам в оставащата една година върху това, което трябва да бъде свършено. Времето е и малко, но е и достатъчно за вземане на важни решения, особено по отношение на средносрочния преглед на „Хоризонт Европа“, „Еразъм“, „Творческа Европа“.