Очевидно всички, или почти всички, са забравили какво се случи на 12 август 2000 г.

Нито една голяма световна медия не обърна вчера подобаващо внимание на тази кошмарна годишнина. А трябваше. На този ден преди 23 години потъна руската ядрена подводница „Курск“. Загинаха всичките 118 моряци на борда.

12 август 2000 г. е денят, в който Западът проспа опасността от съвсем наскоро възкачилия се на власт руски президент Владимир Путин. Вместо още тогава да му светне червената лампичка.

Доволен от оттеглянето на дотегналия с поведението си и пиянските си изцепки Борис Елцин, същият този Запад се остави да бъде заблуден от служещия си по-добре с изразни средства и най-вече използващия значително по-културни обноски Путин.

Тогавашният германски канцлер Герхард Шрьодер се възхищаваше от немския език на Путин. Президентът на САЩ Бил Клинтън бе на посещение в Москва по-малко от два месеца преди трагедията. Домакинът омая с джазов концерт госта си, който обича и да свири на саксофон.

Никой от западните лидери не се сепна от факта, че Путин дори не прекрати отпуската си в първите дни на катастрофата, макар да бе уведомен за нея от самото начало.

Никой не посмя и да се помисли, че се връща характерното за съветската епоха премълчаване или в най-добрия случай омаловажаване на трагични събития. Единствено Михаил Горбачов прекрати посещението си в САЩ през 1988 г. заради опустошителното земетресение в Армения и бе първият, който не затвори пострадалия район, а дори пусна там чуждестранни медии и прие помощ от чужбина.

Никой не се усъмни в уверенията на руските власти, че моряците на „Курск“ са живи и постоянно поддържат контакти с повърхността. Нищо, че Русия отказа предлаганата от Норвегия и Великобритания помощ. Прие я чак, когато на всички бе ясно, че няма шанс да е останал някой жив.

23-ма моряци са оцелели след двата взрива на „Курск“ и известно време са се укривали в един от отсеците. Това стана ясно от бележка, намерена у един от тях.

„Тя потъна“ и „курви, наети за по 10 долара“

„Тя потъна“, отговори небрежно Путин на 8 септември на въпрос на Лари Кинг от Си Ен Ен какво се е случило с подводницата.

„Курви, наети за по 10 долара, за да ме дискредитират“.

Така според журналиста Сергей Доренко президентът нарекъл  вдовиците на моряците, посмели да го освиркат и да го обвинят в бездействие. Наел ги бил Първи канал на руската телевизия.

Едва ли е случайно, че след този случай Путин подчини постепенно всички медии в Русия.

Западът започна да си отваря очите за Путин твърде късно. Окончателно ги отвори чак през 2007 г., по време на заплашителната му реч в Мюнхен.

Между потъването на „Курск“ и тази реч обаче станаха няколко други трагични събития. Сред тях бяха драмата със заложниците в театъра на „Дубровка“ в Москва (загинаха много чужденци, сред които и една българка), превземането на училището в Беслан през 2004 г. и други. Тези събития взеха стотици жертви - най-вече заради пренебрежителното отношение към човешкия живот.

Именно това пренебрежение се завърна с гръм и трясък с възкачването на Путин. Днес, във войната с Украйна, то вече взе небивали размери.

Началото обаче бе положено на 12 август 2000 г.