"Ритейл бизнесът в България няма никакъв интерес от изкуствено завишаване на цените, защото основен принцип на работа в този сектор е, че печалба се постига от оборот. "

Това е основното послание, което днес отправи LIDL - една от големите западни компании в бизнеса с търговски хранителни стоки, които оперират у нас. Тя представи данни за своята рентабилност на специално събитие, посветено на последните седмици, в които правителството опитва да прехвърли отговорността за високите цени именно на веригите. Данните бяха представени от шефката на компанията у нас Милена Драгийска. 

По нейните думи, в сравнение с другите сектори, рентабилността по цялата верига на доставки при храните е ниска. В ритейл сектора в България тя обичайно варира между 3% и 5%.

"В тези граници е и рентабилността на Лидл България – за 2020 г. тя е 4,85%, а за 2021 г. – 4,73%. Данните за 2021 г. показват, че на всеки 100 лв. приходи Lidl печели 4,73 лв.", подчерта тя. 

Как се формира потребителската цена? 

Драгийска представи и таблица, която показва как се формират крайните цени за клиентите на компанията у нас. Логиката сочи, че подобни са разходите и рентабилността и на другите големи вериги в България. 

Така става ясно, че в крайна цена са включени следните компоненти: 

  • Транспорт
  • Сграден фонд складови бази
  • Сграден фонд магазини
  • Режийни (ток, отопление, поддръжка)
  • Заплати
  • Маркетинг, с който не ангажираме производителя
  • Брак
  • 20% ДДС
  • *Внос, в случай че продуктът е внесен

При рентабилност от 4,73% това означава, че при цена на примерен продукт 20 лв. Lidl печели по-малко от 1 лв.

Драгийска даде и обяснение какво точно означава нашумелият напоследък търговски термин "миксирано ценоообразуване". По думите й, това е основен подход във всеки бизнес, включително и в ритейл сектора. Това означава, че при едни продукти Lidl реализира печалба 5%, при други – 1%, при трети – 1 5%, а при четвърти – не реализира печалба.

"Затова трябва да се сравняват потребителски кошници, а не отделни продукти", поясни още тя. 

Цените в България и чужбина

Един от въпросите, които вълнуват най-много потребителите е как така може един и същи продукти да има по-висока цена в България, отколкото в западните обекти на една компания. Драгийска обясни, че това зависело от много причини и комплексни решения. Сред тях най-важните са следните: 

  • Проблеми с местното производство 
  • Небалансираната политика на субсидии и стимули за местното производство
  • По-дълги транспортни пътища за българския пазар, в сравнение с Централна и Западна Европа.
  • По-малък обем стока: всяка държава, в която Lidl присъства, поръчва различни доставни обеми, което влияе върху крайната цена. Така например, Германия поръчва количества за над 3000 магазина, а България – за 116. 
  • ДДС ставка: България има една от най-високите ДДС ставки в Европа – 20%. За сравнение, в Германия тя е 7%, във Франция тя е 10% и 5,5% в зависимост от стоката, в Италия – 10%, 5% и 4%.

Драгийска заяви и че никога ръководената от нея компания не е начислявала такса "вход", каквато инфорамция се появи през последните седмици - включително и от официални лица.