48-ото Народно събрание ще прекара последните си дни в надпревара с времето – да приеме колкото може повече закони, обвързани с плана за възстановяване и устойчивост  (ПВУ). Колкото и живот да му отпусне президентът Румен Радев обаче, по всичко личи - няма да бъде достатъчно. Редица проекти са на етап първо четене, а за някои има и „обосновано предположение“, че бяха откровено саботирани и използвани за предизборни самопохвали.

На какъв етап са законите по ПВУ и най-вече – антикорупционните проекти и този, свързан с главния прокурор, имат ли аргументи съмняващите се?

„Между чума и холера“

Един от най-големите залози в голямата политическа игра безспорно е проектът за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се въвежда ефективен механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор – проект, следващ все още неизпълненото решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург по делото „Колеви срещу България“. Водещият проект тук е на Министерския съвет (при общо пет по темата), внесен на 30 декември след съгласуване с европейските партньори, минал през задължителното за проектите на МС близо едномесечно обществено обсъждане, както и през редица обсъждания със засегнатото съсловие.

Неофициално по него имаше съгласие с ГЕРБ да бъде приет. Така, на 11 януари, във водещата комисия по правни въпроси лично се яви председателят на парламента Вежди Рашидов (ГЕРБ), за да приветства депутатите и гостите (дори от дипломатическия корпус) и да им пожелае успех в начинанието. Начинанието обаче „катастрофира“ след шест часа изслушване на становища, в т.ч. на прокуратурата (в лицето на директора на Националната следствена служба и заместник на Иван Гешев – Борислав Сарафов). Стана ясно, че и самият Гешев иска да се изкаже по НПК, но в този ден бе в командировка в Турция. Така председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) не подложи проекта на гласуване за първо четене. Вместо това бе решено да бъде чут главният прокурор идната седмица. Против бяха само депутатите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

Самото заседание пък започна с изказването на Чолаков – че изборът сега бил между „чума и холера“. От ГЕРБ не пестиха, и все още не пестят, критики към проекта на правосъдния министър Крум Зарков. Въпреки уж неофициално даденото съгласие.

Датата вече е 19 януари и Гешев вече е в комисия, за да се изкаже (за пореден път) по механизма. Гласуване се проведе, като този път от ГЕРБ подкрепиха проекта. С изключение на варненския им депутат Бранимир Балачев, който потресе цялата зала с изказването си по адрес на покойния прокурор Николай Колев: „Николай Колев го заслужаваше, защото той правеше такива поразии... За мен това е инцидент.“ Така Балачев аргументира защо не е нужно изобщо да се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор.

„Хубав, лош, подкрепихме го“

Очакването е НПК да мине и в зала на първо четене тази седмица – но дотам. В следващ парламент трябва да извърви целия законодателен път наново. Което не попречи на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов да се похвали, че партията му лидирала и щяла да лидира процесите в съдебната реформа. „Хубав, лош, подкрепихме го“ – заяви Борисов по адрес на механизма, който, очаква се, ще бъде използван в предстоящата предизборна кампания. Нищо, че не бе приет.

В оправдание на ГЕРБ зам.-председателят на НС от партията Росен Желязков обобщи вчера: НПК бе внесен късно. „Извинете, ама кой парламент от 30 декември до 20 януари, с ваканцията, приема такъв важен закон на две четения“ (ваканцията на това НС бе до 3 януари), заяви Желязков пред БНТ.

И посочи, че в следващите месеци на служебно правителство и без парламент проектът щял да се обсъжда сериозно в гилдията и експертната общност, които казват, че „има доста подводни камъни“. Но целта на ГЕРБ била конституционна реформа.

„Без конституционна промяна всички тези закони биха били неустойчиви. Устойчивото решение е през промяна на конституцията. Този ад хок съдия става прокурор, който методически пак ще е подчинен на главния прокурор - това е конструкция за продан пред нашите партньори, но не и да реши въпроса“, бе заключението на Желязков.

„Обосновани и мотивирани предложения“

През октомври от ПП внесоха своя проект за реформа на антикорупционната комисия (КПКОНПИ), изготвен в последните дни на миналия парламент и минал тогава само на първо четене. На 1 ноември внесен бе и сходен проект – пак на Крум Зарков, като бяха гласувани и подкрепени на първо четене в зала на 7 декември и съответно обединени. 

На пръв поглед реформата в комисията, оглавявана до преди година от Сотир Цацаров, а сега от заместника му Антон Славчев, бе тръгнала. Но на 20 декември депутатът от „Възраждане“ Петър Петров изведнъж предложи от трибуната да се приеме максимално дългият според правилника за работата на парламента срок за предложения между двете четения – 21 дни.

Любопитно е да се види с какви мотиви Петров предложи това.  Ето какво показва стенограмата от заседанието: „Тъй като чух, че току-що прочетохте общия доклад на приетите на първо четене законопроекти за борба с корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности, той ни беше предоставен този доклад и в парламентарната група преди малко и се запознах с него, той е от 120 страници. Сериозен обем е, поради което ви моля да подложите на гласуване увеличение на срока за предложения между първо и второ гласуване на 21 дни, тоест три седмици, тъй като считам, че поради този сериозен обем на законопроекта – на общия доклад, е редно да направим обосновани и мотивирани предложения и с оглед на това, че има и Коледни и Новогодишни празници, считам, че е необходимо да имаме един достатъчен времеви период, в който и съм сигурен, че болшинството народни представители ще се съгласят, имаме нужда да прецизираме голяма част от тези текстове, тъй като не е дискусионно, че доста от тях са все още спорни, макар че два от законопроектите бяха приети на първо четене.“

Предложението на депутата на Костадин Костадинов е прието с голямо мнозинство – от ГЕРБ, БСП, ДПС, разбира се „Възраждане“ и „Български възход“. Така бе даден срок на депутатите чак до 20 януари да направят своите „обосновани и мотивирани предложения“.

Датата е 17 януари. Третият мандат е вече в ръцете на БСП, предизвестено обречен на скорошен провал. В интервю за „Отворен парламент“ правосъдният министър обръща внимание, че по проекта за КПКОНПИ към този момент няма постъпило нито едно предложение. Факт, справка в сайта на парламента показва, че нито един народен представител, в т.ч. Петър Петров не е предложил редакция и на една запетая. 

След изказването на Зарков, на 19 януари, ден преди крайния срок, вече виждаме внесени предложения – от групата на ГЕРБ. Но какви са те засега не е ясно, още не са публикувани. А комисията по правни въпроси още не е заседавала по закона, за да се види „бял дим по него“ – т.е. да изготви доклад за зала за второ четене и той да бъде приет или съответно отхвърлен.

„Закон за администриране на доносничеството“

Октовмри. Внесени са два сходни проекта, пак по ПВУ - за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Единият пак на Министерския съвет, другият – на „Демократична България“. Всичко върви по план, през ноември проектите срещат подкрепа в ресорните комисии, в т.ч. във водещата правна. До 14 декември, когато трябваше да минат и в зала, нещо, което никой не се съмняваше, че ще се случи, докато... ГЕРБ, ДПС, БСП и „Възраждане“ решиха, че няма да се случи и с надделяващи гласове „против“ и „въздържал се“ проектите бяха отхвърлени. От ГЕРБ и БСП се аргументираха по време на дебата с несъвършенство на текстовете, от „Възраждане“ направо обявиха закона като „закон за администриране на доносничеството“, а в резултат правосъдният министър обяви, че решението поставя в риск 700 млн. евро по ПВУ.

Така на 12 януари ГЕРБ внася свой проект – на нов закон за защита на лицата, подаващи сигнали. Който обаче е... почти идентичен с отхвърления месец по рано проект на Министерския съвет, като така и не стана ясно какво наложи новото му внасяне, вместо поправки между двете четения. 

Този път проектът е задвижен по „бързата писта“. Приет на 20 януари, с тридневен срок за предложения, т.е. най-краткият възможен, като очакването е да бъде окончателно приет в зала до края на това НС.

Шансове

Шанс да бъдат приети в 48-ия парламент имат и измененията в ГПК и законът за медиацията – също част от т. нар. съдебна реформа. Законът за обществените поръчки, Наказателният кодекс също са в напреднала фаза, сочи още справката от сайта на НС. И Търговският закон е на изчакване, като в по-голямата си част за тези проекти, всичките по ПВУ, се очакват заседания на водещите комисии, за да влязат те в зала за окончателно гласуване.

Не така обаче стои въпросът с редица други закони по плана, „добутани“ само до първо четене, като този за енергията от ВЕИ, за електронното управление, за обявяване на несъстоятелност на физическите лица и др.

Общото очакване за предстоящите избори е, че президентът ще ги насрочи на 2 април, което дава на парламента време за работа до края на тази седмица, най-много следващата.